Три длъжности за военнослужещи: офицер, сержант и войник

26.01.2011 г. Три длъжности за военнослужещи: офицер, сержант и войник

Спирдон Спирдонов

Във Въоръжените сили военнослужещите могат да заемат три длъжности. Това става ясно от Националната класификация на професиите и длъжностите – 2011, утвърдена със заповед на министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов на 27 декември 2010 г. и влязла в сила от началото на тази година. Длъжностите са офицер, сержант и войник. Към документа се правят някои необходими и доста любопитни пояснения, които би трябвало да дадат съответната характеристика на всяка длъжност. Начинът, по който са изписани, предизвиква най-малкото усмивка.

Уточнява се, че „професиите във Въоръжените сили включват всички длъжности, заемани от военнослужещи. Военнослужещите са на служба във Въоръжените сили, включително и в спомагателни служби. Те не могат да заемат цивилни длъжности и са обект на военна дисциплина. Тук се включват военнослужещи от Сухопътни войски, Военноморски и Военновъздушни сили и други военни служби и институции.”

За офицерите е посочено, че ръководят и управляват военни орга-низационни единици и/или извършват подобни задачи, характерни за граждански професии извън Въоръжените сили. Този подклас включва военнослужещи с младши, старши и висши офицерски звания. Регламентирано е, че „офицерски звания, изисквани за заемане на офицерски длъжности във въоръжените сили: генерал/адмирал, генерал-лейтенант/вицеадмирал, генерал-майор/контраадмирал, бригаден генерал/комодор, полковник/капитан І ранг, подполковник/капитан ІІ ранг, майор/капитан ІІІ ранг, капитан/капитан-лейтенант, старши лейтенант/старши лейтенант, лейтенант/лейтенант и младши лейтенант/младши лейтенант.”

Не по-малко интересен и любопитен е записът за сержантите. „Лицата със сержантски звания и звания за офицерски кандидати във въоръжените сили налагат военна дисциплина и контролират дейността на военнослужещи с по-низши звания и/или извършват подобни задачи, характерни за граждански професии извън въоръжените сили. Там изискуемите звания са офицерски кандидат – 1-ви клас/офицерски кандидат – 1-ви клас, офицерски кандидат – 2-ри клас/офицерски кандидат – 2-ри клас, старшина/мичман, старши сержант/главен старшина, сержант/старшина І степен и младши сержант/старшина ІІ степен.

За войниците е обяснено, че изпълняват специфични военни задачи и/или извършват подобни задачи, характерни за граждански професии извън въоръжените сили. Необходимите звания са  ефрейтор 2-ри клас/старши матрос 2-ри клас, ефрейтор 1-ви клас/старши матрос 1-ви клас, редник 3-ти клас/матрос 3-ти клас, редник 2-ри клас/матрос 2-ри клас и редник 1-ви клас / матрос 1-ви клас.

Какво предизвиква усмивката? Едва ли това са най-точните думи и изречения, с които биха могли да се опишат длъжностите офицер, сержант и войник! Който е писал този текст, трябвало до край да се съобрази със Закона за отбраната и Въоръжените сили. Законът дели военнослужещите на офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини) и войници (матроси). Класификацията обаче не прави разлика между офицерски кандидати и сержанти. И още нещо от закона. Там офицерско звание „младши лейтенант” няма. Но според Националната класификация на професиите и длъжностите от 1 януари 2011 г. такова звание има.

Една от целите на класификацията е изграждането на единен подход при провеждане на изследвания и анализи на професионалната и длъжносттата структура на работната сила. Другата е да осигурява набирането на административна и статистическа информация, съвместима и сравнима с евопейските и международните стандарти. При такива постановки за военнослужещите анализите, изводите и статистиките ще бъдат най-малкото неточни.