Падат главите на още армейски гарнизони
15.11.2010 г.
Красен Бучков
Още няколко армейски гарнизона отиват в историята. Помним с каква мъка командирите разказваха колко е трудно да си този, който затваря портала. Поделенията се закриваха и закриват и даже за музеите им няма кой да се погрижи.
Ако не дай си Боже някой противник от юг или запад тръгне към София, едва ли батальонът в Благоевгпад ще може да го спре. В НАТО сме, разбира се. И в Бялата книга ясно е обяснено , че няма заплахи. Но ако се случи ? Няма ги полковете в Гоце Делчев, Банско и Разлог. В Гоце Делчев на войсковия плац се прави есенния градски панаир. В Банско двама бивши генерали са плакали, след като не са намерили поделението, загубено в строителството на новите хотелски комплекси. В Разлог е останал само надписът на портала.
По Струма положението е същото. Легендарният алпийски полк в Гара Пирин тъне в разрушение. Петрич и Сандански отдавна са забравили, че са били армейски гарнизони. В Симитли стърчи като паметник на скръбта полигонът над града. В Благоевград , слава богу, остава един батальон. Защо ли не дадохме района на общината ? В Дупница от войсковите сгради се облажиха циганите, В Самораново вече са съвсем стари и последните старшини от резерва.
Легендарната танкова бригада в Горна Баня също отива в музея. За поделението в Брезник едва ли се сеща някой освен шепа командири. В Сливница капитаните гледат укорно, дори когато ги почитат за празника на Сухопътни войски. Западна България е армейски обезаглавена.И от тази посока заплахи няма.
На юг е почти същото. Едно време в Ардино часовникът в центъра пееше „Стани, стани юнак балкански ...” и събуждаше войниците от полка. В Момчилград служеха рамо до рамо турчета, циганчета и българчета, които се учеха да защитават страната си. В Крумовград служеха истински войници. Бомба падна и в поделението в Ивайловград. В един от малките градчета в момента началник на гарнизона се води старшина от резерва. То и от юг заплахи няма, за какво ни е войска ? Няма вече термин като „чужда войска”...
Звездец никой отдавна не го помни като гарнизон, останал е в книгата на генерал-лейтенант Димитър Попов. Грудово сякаш не е бил армейска легенда. В Болярово и Бояново само офицерите от резерва поддържат армейския дух.
Няма ги още Елхово, Айтос, Карнобат, Добрич, Ловеч, Видин Лом, Търговище, Монтана и още , и още. Сега идва ред на Мусачево, Враца, Горна Оряховица...
Тъжна картина. Ако някога се открие рубрика „Рушители на Българската армия” кои ли трябва да са хората, които ще попаднат в нея ? Естествено е списъкът да започне с онези, които са били и са в челото на армията през последните две десетилетия.
Ако ги няма офицерите от резерва и запаса в тези легендарни гарнизони, няма да знаем дори кои полкове са служили в тях и как са воювали за свободата и славата на България. Историята на Българската армия ще започва с влизането ни в НАТО, новия стратегически партньор и ще завършва с мечтата за „малка, мобилна и модерна” войска.
