Морски вестник: "Под синия флаг на спомагателните кораби"
08.06.2011 г.![Морски вестник: "Под синия флаг на спомагателните кораби"](https://otbrana.com/css/css_images/nopic.jpg)
Атанас Панайотов (Otbrana195711@abv.bg)
Това е заглавието на сборника от спомени на флотски ветерани, посветен на 60-та годишнина от създаването на Дивизиона кораби със спомагателно назначение (повече популярен като „ОХРА” – от съкращението на „охрана на рейда”) във Военноморска база Варна. Повествованието от 255 страници е допълнено и илюстрирано от 12 страници фотоархив. Книгата впечатлява с разнообразното си съдържание, многото автори (със звания от мичман до контраадмирал) – военни моряци от строя и резерва. Съставители са: капитан І ранг Георги Георгиев – командир на дивизиона, капитан ІІІ ранг от резерва Иван Генов Иванов – управител на „Хидроремонт ИГ” ООД, и офицерски кандидат І клас Георги Т. Иванов – флагмански старшина на дивизиона. За консултанти са привлечени контраадмирал Пламен Манушев – началник на ВМС, капитан ІІІ ранг от резерва Иван Генов Иванов и капитан І ранг от резерва Георги Радев Георгиев – командвал дивизиона от 1993 до 2001 г. Редактор на изданието е Ивайло Георгиев.
Трудно можем да изброим авторите и публикациите, които са се появили на бял свят благодарение на съдействието на още мнозина ветерани, предоставили документи, снимки и спомени. И това е напълно логично – 18-ти ДКСН е дивизионът с най-дългата история в нашите ВМС! Това е и дивизионът, който решава най-разнообразен кръг от задачи над и под водата, в близки и далечни акватории, по всяко време на денонощието. И ако при катерите, които са били или са в състава на дивизиона, има по няколко представителя от един и същ проект, то при корабите няма нито един, който да е сроден с другия: кораб-станция за размагнитване, буксир, торпедна баржа, военен транспорт, танкер-бункеровчик, водолазен, противопожарен, спасителен, хидрографен... Не само на просветените е ясно как се поддържа това многообразие от материална част (от руски, немски, полски, френски, италиански и български „произход”) винаги в строя и готова за действие.
И съставителите, и авторите, и помагачите заслужават похвала за доброто дело, което са свършили. Колкото и да е сложна на пръв поглед задачата: да се сглоби от многото парчета мозайка цялостната картина на историята на дивизиона, тя се оказва с неочаквано успешен край. Всъщност, очертавайки контурите на историята на 18-ти ДКСН, се получава представа и за историята на нашите ВМС през тези 60 години. И в това няма нищо необичайно – корабите и кадрите на ОХРА са осигурявали бойните кораби и бреговите поделения на флота, подпомагали са учения на Военновъздушните сили и на Сухопътните войски, участвали са в учения на Варшавския договор и на НАТО...
И още нещо положително трябва да кажем за тази книга. Тя дава пример какъв трябва да бъде подхода на останалите дивизиони при събирането на страниците от техните истории. Ще простим на съставителите и на авторите някои неволни грешки – май без тях в подобни издания не може. Щом обаче може и по време на криза да се появи един толкова полезен сборник от спомени, при по-добри времена ще очакваме още повече. Книгата на 18-ти ДКСН обаче ще остане „черно на бяло” за бъдещите поколения като успешен пример за флотски вариант на българската поговорка „Сговорна дружина планина повдига!”