Развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България
01.01.1970 г.
Лекция на началника на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев на тържественото откриване на учебната 2017/2018 година във Военна академия „Г. С. Раковски” 1 септември 2017 г., София
Otbrana.com
Уважаеми господин президент и върховен главнокомандващ въоръжените сили,
Уважаеми господин заместник-министър на отбраната, Господа генерали, адмирали и офицери,
Госпожи и господа,
Позволете ми да поздравя ръководството и академичната общност на Военна академия „Георги Стойков Раковски” с откриването на новата 2017 – 2018 учебна година и да благодаря за предоставената ми възможност да споделя с вас вижданията на военното ръководството по въпросите за развитието на отбранителните способности, за направленията за модернизация на Българската армия и за приноса към операциите на НАТО и ЕС.
Развитие на отбранителните способности
Днес сме свидетели на една изключително динамична среда на сигурност и темата за изграждане на отбранителни способности има своето актуално звучене. Новите реалности ни изправят пред редица нови предизвикателства, налагащи изграждането и поддържането на отбранителен потенциал, способен за адекватен отговор на съвременната среда на сигурност. Това налага страната ни и респективно нашите въоръжени сили да изграждат и поддържат способности, гарантиращи националния суверенитет, а така също и осигуряващи един равностоен принос към колективната отбрана на Алианса и към процеса по изграждане на отбранителни способности в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.
Като говорим за отбранителни способности, ми позволете да отбележа, че основополагащите документи, които определят развитието на способностите на въоръжените ни сили, са Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020 и Планът за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2020 г. Важно е да споменем, че Програмата е ключов документ, приет от Народното събрание, който задава основните насоки за изграждане на отбранителните способности на Въоръжените ни сили до 2020 година. Тя определя приоритетите за развитието на способностите на въоръжените сили, подходите за реализиране на отбранителната политика, нивото на политическа амбиция в отбраната и е ясен ангажимент за изграждането, поддръжката, развитието и използването на съвременни въоръжени сили с потенциал за изпълнение на конституционните задължения, нашите съюзнически ангажименти в системата за колективна сигурност и отбрана, а също така и за изпълнение на задачи в интерес на националната сигурност в мирно време. Като държава-членка на НАТО и ЕС ние изграждаме своята сигурност с използването на механизмите на колективната отбрана в НАТО и чрез Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз, като трябва да подчертаем, че това означава и споделена отговорност, изискваща от нас адекватен принос за сигурността и отбраната на съюзниците и за защита и реализиране на общите интереси в областта на сигурността в НАТО и ЕС.
В това отношение искам да подчертая, че продължаваме системната работа по изграждането на способности и по развитието на въоръжените ни сили в съответствие със заложените в Програмата приоритетни направления, които в периода до 2020 г. са, както следва:
- постигане на високо ниво на оперативна съвместимост със съюзниците;
- развитие на комуникационно-информационните системи на силите за развръщане и за участие в операции и мисии зад граница;
- повишаване мобилността на формированията от Сухопътни войски;
- развитие на способностите на Военноморските сили за борба с морски мини, морски и въздушен противник;
- развитие на системите за самозащита на летателните апарати;
- развитие на способностите за водене на разузнаване, наблюдение и целеуказване;
- развитие на способностите за ядрена, химическа и биологическа защита;
- изграждане на невоенни способности за използване в операции за стабилизиране и възстановяване, провеждани от Алианса.
Колективната отбрана на Алианса е най-надеждното средство за защита и в тази връзка въоръжените сили се изграждат и подготвят за изпълнение на своите задължения в този контекст. Това се реализира чрез участието на страната ни в процеса на планиране на отбраната в НАТО и на планиране на способности в ЕС. По този начин и дефинираните приоритети за изграждане на въоръжените сили са в пълен синхрон с изискванията и поетите ангажименти под формата на цели за способности за Република България. Както ви е известно, целите за способности са изискванията на Алианса, адресирани към страните-членки за изграждането на отбранителни способности и за подготовката на декларирани формирования за нуждите на колективната отбрана в духа на основополагащите принципи на НАТО за справедливо споделяне на отговорностите и тежестите между страните-членки в рамките на разумното предизвикателство към тях.
Страната ни в момента изпълнява пакет „Цели за способности 2013”, а от началото на 2018 г. стартира изпълнението на новия пакет „Цели за способности 2017”. Съгласно този пакет Република България е поела ангажимент по изпълнението на 59 цели за способности и по подготовката на 46 формирования за участие в колективната отбрана. Тук искам да обърна внимание, че в резултат на продължаващата трансформация на НАТО и адаптацията му към променената среда на сигурност фокусът вече се поставя върху изграждане на силна колективна отбрана и капацитет за възпиране вместо развитие на способности за операции извън териториите на страните-членки.
Пакетът „Цели за способности 2017” е от новия цикъл на процеса на планиране на отбраната на Алианса и с него се осигурява приемственост и последователност с изпълнявания пакет „Цели за способности 2013”. В същото време той следва да осигури изпълнението на операции за колективна отбрана и воденето на бойни действия с висок интензитет. В тази връзка допълнително се поставят изисквания към Въоръжените сили на Република България, а именно:
- основата на приноса ни от Сухопътни войски са механизирана бригада и формирования за бойно осигуряване и бойна поддръжка. Фокусът е върху подготовката и повишаването готовността на силите за развръщане, повишаването на огневата мощ на формированията, създаването на необходимите запаси от бойни припаси с решаваща роля за успеха на операцията и развитието на способностите за разузнаване, наблюдение и целеуказване ;
- за ВВС особено важни ще бъдат подготовката и повишаването готовността на силите за развръщане, развитието на способностите на системата за командване и управление с основно внимание на силите и средствата за Air Policing и тактическия въздушен транспорт;
- за ВМС като приоритетни ще се развиват способностите за надводна борба и самозащита на силите, като основен акцент са фрегатите и миночистачите;
- за Бригада "Специални сили" ще се развиват способностите на системата за командване и управление;
- от спомагателните способности ще се развиват киберзащитата, ЯХБЗ и КИС.
Когато говорим за развитие на отбранителните способности, ние си даваме ясна сметка, че този процес е продължителен във времето и ресурсоемък. За съжаление обаче, недостатъчното ресурсно осигуряване на програмите на въоръжените сили през последните години, в това число за изпълнение на пакета „Цели за способности 2013“, се запази като тенденция. Въпреки усилията на ръководителите на всички нива, поддържането на изградените способности беше силно затруднено и се характеризираше с постоянно препланиране за по-късен период на ресурсите за възстановяване изправността на въоръжението и техниката и за развитие на нови способности. Споделям тези факти с вас в духа на реализма и в уверение на това, че ръководството на Министерството на отбраната ще продължи активно да работи за осигуряване на необходимите ресурси за отбрана.
Както в началото споменах, другият стратегически документ, който е основа за нашата работа, е Планът за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2020 г. Промените в средата на сигурност, от една страна, и предприетите в НАТО мерки за гарантиране на сигурността на съюзниците, от друга, изведоха на преден план необходимостта от съкращаване на сроковете за реорганизиране на някои формирования и структури от въоръжените сили с цел осигуряване на необходимите способности. В тази връзка през 2016 г. бяха извършени изменения и допълнения в приетия с Постановление № 382 на Министерския съвет от 2015 г. План за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2020 г. За актуализиране на Плана допълнително предстои да се извърши преглед на неговото изпълнение, в това число ресурсното му осигуряване и изпълнението на инвестиционните проекти за модернизация.
В изпълнение на дейностите по Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г. Република България изгражда оперативно съвместими въоръжени сили с единна система за командване и управление в мирно време и при кризи със съответната организация, численост, въоръжение, техника и подготовка, които да отговорят на изискванията на сложната съвременна среда на сигурност и да са в състояние да изпълнят назначените им задачи по трите мисии: „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“ и „Принос към националната сигурност в мирно време“.
В съответствие с нивото на национална амбиция се развиват и поддържат балансирани способности на трите вида въоръжени сили за планиране и ефективно провеждане на операции с приоритет в областите бойна ефективност, информационно осигуряване, командване, управление и комуникация.
- В областта бойна ефективност съществен принос имат: придобиването на нова бойна бронирана машина със съответното оборудване и екипировка и подготовката на три батальонни бойни групи от състава на механизираните 6 бригади; придобиването на нов тип основен боен самолет с осигурената за него интегрирана логистична поддръжка; придобиването на модулен патрулен кораб и модернизацията на корабните платформи чрез оборудване с противокорабни ракетни комплекси, система за противовъздушна отбрана и торпедно въоръжение, трикоординатен радар, дистанционно пилотируем летателен апарат и бойна информационна система.
- В областта командване, управление и комуникация приоритет ще бъде развитието на Център за управление и киберотбрана в рамките на проект „Киберзащита“, заедно с развитието на автоматизираната информационна система и адаптацията на полевите системи за управление в рамките на федеративните мрежи за управление на мисиите на НАТО.
- В областта информационно осигуряване се предвижда модернизация на системите за контрол и наблюдение с придобиване на 4-6 трикоординатни радара. Ще продължи участието на страната ни в инициативата на НАТО „Съюзно земно наблюдение“ и в Програмата на НАТО за ранно предупреждение и контрол от въздуха. Изграждането на способности за съвместно разузнаване, системно наблюдение и непосредствено разузнаване ще допринесе за цялостното изпълнение на изискванията. Освен в горепосочените приоритетни области, въоръжените сили развиват и поддържат способности и в областите:
Подготовка – за повишаването ефективността на действията на формированията и за непосредствената подготовка преди участие в операции войсковите единици от видовете въоръжени сили провеждат множество национални и международни учения. Трябва да отбележим, че обхватът на подготовката им се разширява с присъединяването на страната ни към групата от страни с рамкова нация Германия в контекста на Концепцията за рамкова нация, и с включването на задачи на Българската армия по охрана на държавната граница и противодействие на тероризма.
Стратегическо развръщане – за поддържането на такива способности страната ни продължава членството си в Програмата на НАТО за стратегически въздушен превоз С-17 и в Многонационалния координационен център за превоз по море.
Поддръжка – за изграждането на способности за придвижване и транспорт, инженерно осигуряване, медицинско осигуряване, управление на доставките, поддръжката и обслужването на въоръжението, бойната техника и материалните средства, необходими за поддържане на боеспособността на войските и силите, страната ни ще продължи участието си в Многонационалното интегрирано логистично формирование на НАТО.
Защита и мобилност – изграждането на способности за защита на личен състав, съоръжения, техника и оборудване се извършва в контекста на изпълнението на изискванията по пакет
