Приказки за Бялата книга в гарнизон на уволнени
16.11.2010 г.
Красен Бучков
Ако ме уволнят, за мен реформата в армията завършва и не ме интересува повече. Така разсъждават поне 99 на сто от днешните офицери, сержанти и войници от войската. Особено в гарнизоните , които се закриват.
Министърът на отбраната тръгна да разяснява трите основни принципа , на които се основава Бялата книга. И започна с Плевен – гарнизона , в който се закрива пета шипченска механизирана бригада. Около 700 вооеннослужещи ще загубят службата си. В Плевен ще остане един моторизиран батальон, в който ще намират препитание около 350 воина. Благодарение на защитата от кмета и общественото мнение, градът бе спасен като гарнизон. Може би помогна и фактът, че председателката на Народното събрание е плевенчанка. И тя присъства на среката. Но какво топли това всички онези, които ще сложат мека шапка ? Няма как уволнените военнослужещи да не получат обезщетенията си, но 700 семейства ще останат без работа и препитание. При това средната им възраст е между тридесет и четиридесет години. Тяхната пътна карта е начертана – вън от порталите и равнение в строя на безработните. Системата за адаптация на преминаващите в резерва е разбита. Останалите ще чакат Плана за развитие на въоръжените сили.
На срещата в Плевен министърът на отбраната е бил заобиколен от началника на отбраната, двама началници на вид въоръжени сили и други висши офицери. Едва ли мнението на генералите е точно като неговото, но тяхното обкръжение е било необходимо за да бъдат убедителни министерските приказки за Бялата книга.
Тези приказки в гарнизон на уволнени, са все едно да се говори за въже в дома на обесения. Затова е по-добре този документ да не се разяснява в гарнизони като Горна Баня, Пловдив и Горна Оряховица, а се предпочетат тези, в които армията има бъдеще.
Бялата книга за много военнослужещи от Сухопътните войски май не е бяла лястовица !.....
