Адмиралите в София са повече от адмиралите и военните кораби край морето
03.08.2011 г.
Камен Костадинов (Otbrana19571@abv.bg)
. Вицеадмирал Минко Кавалджиев гледа да уреди повече свои хора на възлови места преди преминаването в резерва
В резултат на « честната и прозрачна» кадрова политика на много министри и началници на ГЩ на БА през последните десетина години, в момента България има повече адмирали отколкото кораби. Аню, под натиска на вицеадмирал Кавалджиев , чието време и служба в БА изтичат, продължава политиката да толерира морски офицери. Помните, предложи контраадмирал Гагашев за шеф на служба Военна информаци. После направи комодор морски капитан първи ранг и го сложи началник на Военна академия. И докато по едно време беше нормално в ГЩ да има по един-двма адмирали -вицеадмирал Николов, сега съветник на президента) и вицеадмирал Петров, първи заместник-началник на ГЩ,то по-късно буквално "плъзнаха" във всички стругктури на МО и ГЩ. Оказва се, че морски адмирали заемат доста апетитни ключови позиции. И преди , и сега.
Адмирали бяха заместник-началници на ГЩ на БА при двама началници на ГЩ. Имаха шеф на инспектората , вицеадмирал Люцканов отиде представител в НАТО. Вицеадмирал Кавалджиев от директор на 5-то управление в ГЩ, мина през командващ флота , стана заместник началник на ГЩ и сега коли и беси там с одобрението на Аню. / Адмиралът е отказал да излезе в рапореждане преди резерва. Целта му е да уреди колкото се може повече капитани, и то от южната военноморска база, на възлови длъжности/. Сега началник на тази дирекция в Щаба на отбраната е пак адмирал – комодор Георги Фиданов. Имат си заместник в Съвместното командване на силите. Имат и представител в Брюксел. Има и доста военни моряци в дирекциите на МО и Щаба на отбраната.
Нека върнем за малко лентата назад. Вицеадмирал Кавалджиев преди време се противопостави на началника на ГЩ генерал Никола Колев и заместника му вицеадмирал Петър Петров около сключването на договора с «Армарис». И минаваше за опозиционер при онова управление на ГЩ. Но какво стана след години. Вицеадмирал Кавалджиев игра главна роля в договорянето и купуването от България на тези стари корита, наричани с гордост "фрегати". Това се случи в момент, когато бяха сключени договорите за доставка на транспортни самолети и вертолети и МО нямаше повече пари за друго за поне пет години напред. Нещо повече, закупуването на фрегати никога не е било приоритет в модернизационния план на МО. Но Кавалджиев (покровителстван от някого, може би) в един момент отиде на посещение в Белгия и на своя глава договори доставката първо на една фрегата («Дръзки»). От няма накъде, тя беше купена с междудържавно споразумение и се плащаше "на нокти" през следващите 1-2 години. Вицеадмирал Кавалджиев , като командващ на ВМС тогава, не беше планирал нито лев за обучение на екипажа за тази фрегата, нито пари за подмяна на най-остарелите й агрегати. И започна просията за пари от бюджета на МО за обучение на екипаж в Белгия, който да може да я докара до Бургас. После се оказа, че вицеадмиралът е договорил не само една фрегата (единствената, която все-още беше в движение), но и още две, които ставаха само за резервни части. Докараха и тях. После се търсиха пари за подмяна на двигателите на "Дръзки", защото им изтече ресурса, .... После се търсиха пари за подмяна на въоръжението й ... После едва се намериха пари да отиде за 2 седмици да участва в операцията на НАТО около бреговете на Либия.... И изведнъж остана единствената, която все-още плава. Но пък имаме дузина адмирали, комодори и капитани първи ранг, които гордо се разхождат из София, вместо да си служат в щаба на ВМС, където им е мястото !
Р.S Не искам да обидя никой с тези размисли, просто някои неща се виждат без бинокъл и трябва да се казват право в очите.
