Последен празник с подводница
20.08.2011 г.
Otbrana.com
На 19 август в района на Военноморска база Варна бе отбелязана 57-та годишнина от възстановяването на българското подводно плаване и три години (1 юли 2008 г.) от създаването на Дивизиона за подводни операции. В словото си неговият командир капитан I ранг Камен Кукуров поздрави ветераните, личния състав на дивизиона и гостите и отбеляза свършеното от него за краткото му съществуване – две подводни експедиции, няколко спасителни операции, няколко унищожени изплавали или открити мини.
Дори в момента на празника работят две групи водолази, а СК „Протео” се готви за поредно плаване. Той намери и обнадеждаваща символика, че в годината, в която ще бъде ликвидиран дивизионът и за последен път през ноември ще бъде спуснат флагът на „Слава” неговите подчинени категорично са
идентифицирали на морското дъно първата българска подводница УБ-18.
Не дава ли това знак, че следващият повод ще бъде вдигане на флаг на нова подводница и възстановяване за втори път на подводното плаване?
Събитието бе уважено от командира на Военноморска база Варна капитан I ранг Коста Андреев, кмета на града Кирил Йорданов, които поздравиха подводничарите, много ветерани, гости, семейства на екипажа. Със заповед на командира на дивизиона бяха отличени с „благодарност” един старшина и четирима матроси, а с грамота – трима офицери и двама старшини.
Председателят на Съюза на подводничарите в Република България (СПРБ) капитан I ранг Станко Станков връчи членска книжка № 365 на кмета Кирил Йорданов, който по решение на УС на съюза е обявен за негов почетен член.
Кметът и командирът на ВМС контраадмирал Пламен Манушев бяха отличени от СПРБ с грамоти за съдействие в отбелязването на 120-ата годишнина от рождението на контраадмирал Иван Вариклечков. С книгата, излязла наскоро и посветена на подводничаря и първи български действащ адмирал, съюзът отличи четирима офицери, старшина и матрос от Дивизиона за подводни операции.
След официалната част семействата, ветераните и гостите имаха възможност да разгледат „Слава”, музея на дивизиона и да общуват помежду си. По-важна от спомените, дори от предстоящата раздяла с последната действаща българска подводница, е личната професионална съдба на нейния екипаж. Никой не се съмнява, че на всеки подводничар ще бъде предложена някаква „неподводничарска” длъжност във ВМС. Зад общия принцип обаче се крият твърде лични амбиции, разочарования и надежди.
…Старши лейтенант Ивайло Бакалов е командир на електромоторна група на „Слава”. Втори по успех от випуска, преди четири години е избрал да служи на подводница. Този период му е дал удовлетворението, което е очаквал. То не му позволява да служи на друг тип кораби. Ще се посвети на обучението на бъдещите механици в Морското училище. Допуснат е до конкурс за докторантура. Изпитът е през октомври. Ако ВМС имат друга подводница, би прекратил педагогическото поприще, за да служи на нея. От празника му остава „историческа” служебно-семейна снимка със съпругата Росица пред разветия гюйс на подводницата.
…Сред наградените от командира на дивизиона бе и лейтенант Живко Казаков. Шегува се, че ще остане в историята на подводното плаване като последен щурман на подводница. Първи би се върнал на следващата подводница, когато се появи тя. От малък е мечтал за военен флот, за субмарина, на която е имал възможност по желание да служи само две години. Но те са му били достатъчни, за да улови спецификата и неповторимостта на службата в сравнение с надводните кораби, да се проникне от духа на подводничарското братство.
Потвърждава, че на всички от екипажа са предложени длъжности в зависимост от специалността и възможностите. За своето морско бъдеще не се безпокои – като му „вземат” подводницата, никой не може да му вземе „щурманията” – в морето и в живота…
Източник: Pan.bg, Валентин Димитров, сп. „Клуб ОКЕАН”
На снимката: Кметът на Община Варна капитан-лейтенант от резерва Кирил Йорданов получава книжката си на почетен подводничар.
