Знак в душите или семена за армията
21.11.2010 г.
Красен Бучков
Кагото чул по телевизията, че закриват полка в Звездец, бившият му командир, после командир на бургаската дивизия и на Втора армия генерал-лейтенант Димитър Попов се разплакал пред внука си. Не издържали нервите му, когато разбрал, че закриват този полк легенда. И за да не влезе в болница, написал единственото стихотворение в живота си, наречено „Безсмъртният гарнизон”. Никога е нямал и няма претенции, че е поет старият генерал. И дори се извинява за написаното на истинските поети, но строфите го съхранили физически.
„...Без война и без нито един изстрел беше разгромена една силна, модерна, добре организирана, боеготова и боеспособна армия.
.... Сега Сухопътни войски на армията са сведени до няколко бригади, директно подчинени на главния щаб на СВ. Освен да участват в различни международни миоопазващи акции за борба срещу тероризма, те едва ли биха могли да защитят надеждно границите на България в случай на нужда.Така армиите на България и нейните сухопътни войски, записали светли и героични страници в битките при Сливница и Одрин, Чаталджа, Лозенград, Люлебургас Добро поле, Дойран, Каймък чалан, Ниш, Страцин, Куманово, Драва, Мур и Балатон за защитата и обединението на българската държава, бяха разгромени без да влизат в бой. Защо и името на какво бе сторено това? Никой от настоящите политици не се наема да отговори на този въпрос.Но аз продължавам да вярвам, че рано или късно историята ще произнесе своята присъда.
.... Сега се опитват да внушат на българския народ, че сигурността на държавата ни е далеч по-стабилна от всеки дург път. Нима някой допуска, че ще се намерят наивници, които да повярват на подобна илюзия ?
... По време на работата ни в Звездец, в Бургас и в Пловдив израснаха стотици и хиляди достойни български офицери... Все ревностни патриоти, калени в окопите и в учебните полигони. За съжаление, имаше и такива, които, за да опазят кожите си, заеха унизителна позиция и поведение, предадоха своя идеал.
... Аз съм оптимист по природа и дълбоко вярвам, че ще дойдат по-добри дни за народа ни. Защото той отдавна е доказал, че заслужава далеч по-достойна съдба...”
Това са откъси от книгата на генерал от запаса Димитър Попов, издадена през 2007 г. Колко вярно е казал всичко старият командир ?! Такива като него армията трябва да почита и пази като зеницата на окото си. Да съхрани опита им. Защото за възраждането и опазването на армията семена ще се намерят в техните души.
