Генерал-лейтенант Самандов: Привилегиите на военните не са дадени даром
01.01.1970 г.
Otbrana.com
Последната седмица има една полемика, в която мисля, че несправедливо се обвиняват военнослужоещите, че са привилегировани. Искам да кажа, че нашите придобивки не са привилегия. Те не са дадени даром. Те са заслужени, защото зад тях стои един напрегнат ежедневен труд, законово отнети права, които определят цялостиня път на развитие на военнослужещия. Но не само на военнослужещия, но и на неговото семейъство, което го следва.
Каква означава напрегнат ежедневен труд? Самото обучение на офицерите и сержантите, условията, в които се провежда, занятията денем и нощем, в кабинет и на полето, в дъжд и мъгла – навсякъде. Зиме и лете. Ученията, които се провеждат. Всичко това се отразява както върху здравословното състояние и способностите на военнослужещия целесъобразно да вземе решение при дадените обстоятелстов, в които може да изпадне не само самият военнослужещ, но и цялото подразделение или част, казва пред Дарик-радио командващият генерал-лейтенант Атанас Самандов.
Условията на живот? В палатки, спи се по автомобили, хората са по корабите, по самолетите и вертолетите. Задавал ли си е някой въпроса колко децибала има в едно МТЛБ или в танк. Колко е нормалон допустимото. И защо тези хора са с шлемофони. Задавал ли си е някой въпроса един пилот за 40 м или един час колко килограма сваля от собственото си тегло и в какви натоварвания изпада. Задавал ли си е някой въпроса този моряк като влезе вътре в морето как се чувства, като излезе горе на кърмата в мъглата, дъжда и ветровете. Как му се отразява?
Ако смятате, че офицерите, които са в щабовете са чантаджии, аз мисля, че е голяма грешка. Преди да стигнат да планират, да организират, да управляват, те трябва да покажат качества като непосредствени командири...
Нека да погледнем какви са условията в тези мисии. Какви са температурните разлики в пустинята. Колко градуса е през деян и колко през нощта. Какви са условията 24 часа или 8 часа да бъдеш на пост на една вишка и да наблюдаваш. Ще влезе ли някой, няма ли да влезе. Ще има ли ракетен обстрел, няма ли да има.
В Кандахар само да една година има 120 ракетни обстрела. Как се чувстваш при тези обстрели- може да те намерят на вишката, в тоалетната, може да спиш. Как се отразява всичко това върху психиката ? Как се отрази на психиката на останалите раняването на четирима наши в Кандахар ? И да се сравняваме с чантаджии е обидно...
Всеки един в армията трябва да мине отдолу и след това да заеме по-горна позиция. Защото за разлика от някои други ведомства в армията се спазва много строга ранговка и човек трябва да мине по стълбата и да тежи на мястото си за да изпълнява задълженията си на дадена позиция. Опитът показва, че там, където отидеш набързо, не можеш да изпълняваш задълженията си както трябва и системата те изхвърля.
Стана дума и за отнетите права. Аз съм от 38 години в армията. Служил съм във Варшавския договор, нямах право дори на паспорт. Всеки имаше право да придобие жилище, когато стане на 45 г. Смятало се е, че след като направиш 45 г. е трябвало да се дадат на военния 20 заплати, за да се установи някъде в границите на България. Това беше привилегията Впоследствие тези неща останаха. Ние разбираме, че страната е в криза и тежим финансово. Приехме пенсионирането да стане от 20 на 25 г. Сега, мислим, че няма да се отразят нещата, ако се приеме предложението на министър Ангелов, да се увеличи престоя в някои звания и годините за пенсиониране да се вдигнат до 27. Но да се говори безразборно, че военнослужещите приемат пари незаслужено, просто не отговаря нна истината.
Казах, че страдат и нашите семейства. Когато сменяме гарнизоните за нас има работа, но за съпругите няма. Децата сменят училище, необходимо е време за адаптация. Всичко това се отразява. Така че тези заплати, които се дават на военнослужещите не могат да компенсират нито него, нито семейството му.
Е, какъв чантаджия съм, какви чантаджии сме ? За какво ? Ако трябва да застанем с някои хора очи в очи и да си ги кажем тези неща.
Ние сме военна организация. Аз имам началник – началникът на отбраната, той има началник – министърът на отбраната. По етапния ред, ако има разрешение, можем да седнем с премиера и си поговорим – така генерал –лейтенант Самандов отговори на въпроса, че тъкмо Бойко Борисов е употребил думата „чантаджии” на заседание на министерския съвет при обсъждане на 20-те заплати.
„Да пазим роден край отблизо и далеч!” – това може да се прочете в канцеларията на генерал-лейтенант Самандов. Това е неговият отговор и на въпроса защо сме в Ирак, Афганистан и други горещи точки. Просто пазим в съюз, в алианс на общи интереси. А оттук-нататък, тези, които са ни ангажирали да ги пазим, трябва да намерят полза за нашата страна, в икономиката да я намерят. А така, механично да режем, го отдавам на това, че хората не познават нещата, завършва участието си в Дарик-радио генерал-лейтенант Самандов.
