Депутати предлагат наборната военна служба да се признава за действителен стаж
18.04.2022 г.
От институциите не са съгласни. Единствено Омбудсманът подкрепя идеята.
Спирдон Спирдонов
Да се промени разпоредбата в Кодекса за социално осигуряване (КСО), която определя какво е действителен стаж, предлагат Мустафа Карадайъ и група депутати. Т.е. за действителен стаж да се признава и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба.
Мотивите на депутатите
Конкретният казус е свързан със законодателното изискване към днешна дата за придобиване право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 – възраст 66 години и 10 месеца за мъже и жени, както и 15 години „Действителен осигурителен стаж“. Тази възможност имат право лицата, които не покриват общите изисквания по чл. 68 ал. 1 и ал.2. ( Според разпоредбите на КСО през 2022 г., обясняват от социалното министерство, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общите условия на чл. 68, ал. 1 и 2 се придобива при навършена възраст от 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 2 месеца за жените и 39 години и 2 месеца за мъжете.
Когато поради определени причини осигурените лица не са придобили този осигурителен стаж, но имат не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж, законодателят е допуснал възможността лицата да могат да се пенсионират при навършване на малко по-висока възраст, която за 2022 г. е 66 години и 10 месеца за жените и мъжете.)
Безспорно, посочват вносителите към законопроекта за изменение и допълнение на КСО, редовната наборна военна служба не създава трудово правоотношение, но тя е била законово задължение на всички подлежащи да бъдат определен период в армията. Според мотивите към проекта непризнаването за действителен стаж е лишено от правно основание.Задължителната военна служба отпадна напълно от 1 януари 2008 г.
Проектът е разпределен в четири парламентарни комисии – по труда, социалната и демографската политика, по отбрана, по правата на човека, вероизповеданията и жалбите на гражданите и по бюджет и финанси. На този етап има три становища – на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика и на Омбудсмана на Република България. Първите две са категорично против промяната на КСО. „За“ е становището на омбудсмана проф. д-р Диана Ковачева. Засега няма информация за становище на Министерството на отбраната.
Аргументите „против“
„Отпускането на пенсии за осигурителен стаж и възраст на основание само на зачетен осигурителен стаж, без да е налице задължение за осигуряване върху получавано от лицето трудово възнаграждение, каквито са предложените със законопроекта хипотези, противоречи на принципите на осигурителната система и прави невъзможно определянето на размера на пенсията. Това е така, тъй като във формулата за определяне размера на всички пенсии за трудова дейност участва осигурителният доход на лицето, който в случая липсва“, се посочва в становището на Министерството на труда и социалната политика. Т.е., за да бъде признат един период за действителен стаж, лицето следва реално да е упражнявало трудова дейност. Видно е, отбелязват от министерството, че докато при преценяване правото на пенсия по общите условия се изисква наличие на осигурителен стаж с определена продължителност, то при преценка правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 е необходимо част от стажа да отговаря на специални изисквания - необходимо е той да е действителен.
От социалното министерство уточняват още: „Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. На основание чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. За този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет.
Мотивите, поради които законодателят е приел това време да се зачита за осигурителен стаж са свързани с това, че наборната военна служба беше установено от държавата конституционно задължение на гражданите, което се изпълняваше независимо от волята на лицето, за него не се заплащаше трудово възнаграждение, тъй като по своя характер не представляваше упражняване на трудова дейност и през това време лицата не са имали възможност да работят.“
От Министерството на финансите са на мнение, че предложените законодателни промени противоречат на законодателната логика за разходопокривния характер на действащата в България система на държавното обществено осигуряване и за ползването на права от нея на осигурените лица, които да имат реален осигурителен принос. „Основните показатели в пенсионната формула, от които се определя размерът на пенсията са размерът на осигурителния доход, върху който са внасяни осигурителни вноски и продължителността на осигуряването – годините осигурителен (трудов) стаж. Това означава, че размера на пенсията следва да е обвързан преди всичко с личния осигурителен принос на осигурените лица“, се посочва в становището.
Подкрепата
Тя идва от Омбудсмана проф. д-р Диана Ковачева. Тя посочва, че в институцията, която оглавява, постъпват множество жалби от граждани, които изразяват недоволството си от допуснати неясноти в законодателството, относно зачитането на действителен осигурителен стаж при отпускане на лична пенсия по чл. 68, ал. 3 на КСО за периодите на наборна военна служба.Те настояват нормативната уредба да бъде променена. Посочва се, че при обжалване на решенията за отказ на директорите на Териториалните отделения на НОИ за признаване на посочения период за действителен осигурителен стаж, съдилищата имат постоянна практика, съобразно която постановяват решения, признаващи периода на наборна военна служба за осигурителен стаж.
Защо досега не е направена промяна? Според становището на Омбудсмана аргументът на администрацията е бил, че дори да има такова изменение то ще действа занапред и няма да промени съдебната практика. Проф. д-р Ковачева, обаче смята, че предвид немалкия брой засегнати лица и с ясното разбиране, че това са граждани в пенсионна възраст, които не разполагат с други възможности за придобиване на необходимите им за социално и битово оцеляване доходи, освен възможността да им бъде отпусната пенсия по чл. 68, ал.3 от КСО, промяната е необходима и е в интерес на българските граждани.
