Отбрана.com | вестник за войската и народа

Изказано на глас: За мъдростта и още нещо…

24.04.2022 г.

 С второто от 16-те есета, които ни завеща нашият приятел, съвипускник и колега подполковник Николай Дерилов, да отбележим днешния Великден.

Някои казват, че мъдростта не се отъждествява напълно със знанията, уменията и опита, а по-скоро е резултат от преживяното и споделеното, от добротата и толерантността, от скромността и смирението, и разбира се от постигнатото в живота. Всъщност е спорно да се уповаваме изцяло на тези разсъждения, не само поради факта, че каквото и да прави човек, каквато и дейност да върши винаги трябва да се вземат под внимание двете страни формиращи мъдростта - натрупаните знания и овладени умения и душевността на човека /човешката страна на всеки/, неговото сърце, не като физически орган, а като връзка с Вселенския разум.

Да разгледаме връзката между знания и умения.

Няма как да притежаваш определени умения без да имаш нужните знания и няма как да се възползваш от натрупаните знания, без да ги апробираш в практиката. Знанията сами по себе си не водят към умения, те трябва да се приложат в практиката. Уменията могат да възникнат от знанията, но могат и да се формират въз основа на практиката. Колкото повече повтаряш определени действия, логично е да ставаш все по-добър и по-добър. И въпреки това няма да бъде достатъчно да достигнеш майсторството, т.е. трябват знания.

Когато извършваме определена работа, в хода на самото й реализиране ние се учим, овладявайки всички онези тънкости и специфики, които трудно бихме открили в съответните учебни програми, учебни заведения и съответното образование. Когато подценим някои от тези два взаимозависими елемента на едно цяло е трудно да очакваме по-добри резултати.

Например, лицето Х е завършило право, т.е. има необходимото образование, натрупва практически опит като адвокат, налице е практиката. В процеса на реализирането на тези два елемента той натрупва още знания и не по-малко умения, но мъдростта все още я няма, липсва…Може би защото е пренебрегнал и нарушил космическите закони или пък е забравил да следва справедливостта и принципите си при упражняване на професията си… Или пък просто „такъв е характерът ми“, както обичат да казват някои, оправдавайки простъпките си – „просто такъв съм се родил“ или пък да си припомним баснята за жабата и скорпиона:   

„Един скорпион се доближава до една жаба и я моли да го пренесе на гърба си през водата.

-  Не – казва жабата - защото, ако го направя, ще ме ужилиш и след това ще умра."

-  Помисли логично - отвръща скорпионът. - Причината, поради която искам да ме пренесеш е, че не мога да плувам. Ако те ужиля и ти умреш, аз също ще умра.

Жабата премисля за момент казаното и решава, че скорпионът има право.

-  Добре – казва тя. - Скачай отгоре!

И така скорпионът се качва върху гърба на жабата и тя отплува от брега.

Но точно когато са на половината път през езерцето, скорпионът ужилва жабата.

В своята предсмъртна агония жабата пита без дъх:

- Защо направи това? Сега и двамата ще умрем.

И докато скорпионът потъва под повърхността на водата на път към своята собствена смърт от удавяне, просто свива рамене и казва:

- Природата ми е такава...  „

  /из "Пътуване в мрака" от Джон Дъглас и Марк Олшейкър/

Всъщност, много е възможно човек никога да не помъдрее и причината няма да бъде в недостатъчните знания и умения, а в нещо, което е извън знанието и опита.

Мъдростта е по-скоро съществена част от нашата същност, т.е. нашият морал, принципите и ценностите, които притежаваме и демонстрираме в поведението си.

Мъдростта е скрита в онази вътрешна готовност да бъдеш ангажиран, да даваш от себе си повече от това, което вече имаш като знания и умения, да общуваш и подкрепяш тези, които се нуждаят от добра дума и/или добро дело, т.е. да работиш в името на другите, на тези, които имат нужда, които са изпаднали в беда, към които Всевишния не е бил толкова щедър. Всъщност, мъдростта е вследствие от всичко преживяно, споделено, от желанието и волята ни да правим добри неща за другите, именно за тях. И в контекста на справянето с предизвикателствата и неспиращите проблеми от всякакъв  характер мъдростта идва на помощ.

Осъзнавайки и приемайки, че такъв е животът, ти на подсъзнателно равнище намираш отговорите и вземането на трудните решения. Народът е казал, че ако не можеш да направиш добро, не прави лошо. В тази поговорка има нещо, което е много смислено и си струва човек да се поучи, да почерпи от извора на човешкото познание и мъдрост. Да, но това не е достатъчно, много хора търсят своя път и смисъла на своя живот, но малцина са тези, които успяват да ги намерят, а една не малка част от тях спират да търсят, отказват се, и най-често, когато са на крачка от успеха. Тук трудно могат да се дават съвети или пък готови рецепти за „Как?, Какво?, По какъв начин…?“.

Всеки има свой, различен от останалите път и развитие. Голямото предизвикателство е, първо, да отговориш на  няколко въпроса: Кой съм аз?, Какви са моите мечти и цели?, Какъв искам да бъда и какво искам да постигна? Без да отговорим на тези сакрални въпроси, няма движение напред, по-скоро има, но е в кръг.

Ако се вгледаме в собствения си живот със сигурност ще открием, че сме имали не малко примери и житейски истории, в които сме постъпвали именно по начина описан по-горе, т.е. всеки един от нас има своя модел за справяне с предизвикателствата, може би не най-добрия, но е наш, идващ от дълбините на сърцето и душата, които не могат да бъдат излъгани, особено сърцето, то е нашият ветропоказател, то е барометър за нашата същност, за нашия морал, за нашето вдъхновение.

Ако не го почувстваме, ако не потърсим съвет от него, ще загубим посоката и пътя на собственото си помъдряване. /следва продължение…/                

 София                                                                                                

01.07.2020 год.