Ще намери ли място армията в дневния ред на парламента?
30.05.2022 г.
Вече две години в пленарна зала на Народното събрание не е обсъждан Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили. А в последно време офицерските рапорти за освобождаване от военна служба стават все повече.
Спирдон Спирдонов
Дали скоро ще дойде редът и на Българската армия в програмата на Народното събрание? Когато предизвикателствата пред отбраната и националната ни сигурност нараснаха чувствително в контекста на войната в Украйна, най-малкото е нелогично вече повече от две години българският парламент да не е обсъждал състоянието на отбраната и въоръжените сили. Да, така е. За последно в пленарна зала това се случи на 28 май 2020 г. Тогава бе приет Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2019 г. Вече при трети състав на Народното събрание чака своя ред докладът за 2020 г. А трябва да се приеме и за 2021 г., който по закон следваше да бъде внесен в парламента до 31 март. Интересно, как депутатите ще гласуват актаулизацията на държавния бюджет, включително за отбраната, без да са дискутирали и да са се запознали с анализа на изпълнителната власт за успехите и проблемите на армията?
Малко история
В последния възможен ден – 31 март 2021 г., тогавашното правителство одобри Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2020 г., който бе внесен в парламента на 5 април. Както се и очакваше новият състав на парламента нито го обсъди, нито го прие. Просто нямаше време. Не беше и изтеглен от новото правителство. Макар че вече имаше такъв прецедент. Докладът за 2016г. беше внесен от служебното правителство, но новоизбраното не го хареса и го изтегли. Беше разработен и приет от Народното събрание нов, което се случи едва на 27 септември 2017 г. А целта на всеки такъв доклад е да даде основните направления за работа през текущата година. Изглежда, обаче, че може и без направления?!
Все пак Комисията по отбрана в 46-ото Народно събрание с доста критични бележки одобри на 14 септември 2021 г. Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2020 г., внесен преди близо шест месеца. По-късно Комисията по отбрана в сегашното Народно събрание прие за втори път доклада за 2020 г. Изминаха два месеца от тогава. Място за него в седмичните програми на парламента няма. Още един важен документ „Оценка на изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“ е на ниво проект на решение.
Извод за размисъл
Основният извод от доклада е, че и през 2020 г. състоянието на отбранителните способности на българските въоръжени сили позволяваше изпълнението на задачите по мисиите, произтичащи от конституционните задължения за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, но с ограничения по време и обем на изпълняваните задачи. Този тип ограничения е въпрос не само за размисъл, но и за конкретни действия от страна на законодателя. За съжаление, обаче, вече трети състав на парламента не го е разисквал. Не знаем и какъв е изводът в доклада за 2021 г. А какво остава да вземе и решения!
Какво трябва да знаят депутатите?
Ако докладът си вървеше по отредения му от закона път, депутатите щяха да научат, че към 31 декември 2020 г. длъжностите за военнослужещи в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия бяха окомплектовани на 80,2 % от щатния състав, както следва: СКС 79,8%, СВ 75,2%, ВВС 89,5%, ВМС 85,3%, СКСО 64,8%. Окомплектоването на доброволния резерв бе приблизително 14,5%, което е крайно недостатъчно. При всички случаи щяха да се заинтересуват какво е състоянието година-две по-късно. Така щяха да научат, че текучествата на рапортите се увеличава сред всички категории – войници, сержанти и офицери. Сред офицерите е най-тревожно, защото не може да се наемат офицери отвън, а не може и да се произведат толкова бързо. Това, че в последно време офицерските рапорти за освобождаване от военна служба стават все повече, го казва и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в интервю за в. „Българска армия“. И го определя, като доста тревожна тенденция. Намаляват и кандидатите за войници. В същото време, посочва адмиралът, заради кризата в Украйна службата в армията става все по-напрегната. Повиши се нивото на готовност, свити бяха сроковете за явяване, въведени бяха и някои ограничения за ползване на домашен отпуск от дежурни формирования.
Без хора не може
Похвално е, че българският парламент проявява интерес към закупуването на военна техника, ремонта на самолети, съдбата на военни имоти с отпаднала необходимост, обществените поръчки в сферата на отбраната и т.н. Една малка статистика, обаче, поставя много въпроси. От края на януари до средата на май т.г. в рамките на парламентарния контрол към министъра на отбраната са зададени 26 въпроса. В нито един от тях не става дума за състоянието на личния състав, за неговата окомплектованост, за социалния му статус, за заплащането, за мерките за задържане на военнослужещите. (С изключение на един депутат, който се интересуваше за възнаграждзенията на политическия кабинет.) А без хора, техниката е нищо.
Отговаряйки на въпроса дали армията ще намери място в дневния ред на парламента, е коректно да кажем, че не малка част от тези проблеми са на вниманието на Комисията по отбрана. За по-нататък, обаче, засега път няма. Времето си върви, сроковете остават неизпълнени, решения няма. Предстои да видим за каква армия ще гласуват депутатите с приемането на актуализирания за тази година държавен бюджет.
