Армията да почака за нов мандат на кабинета
29.11.2010 г.
Дотогава да кара със старите заплати и техника, но да внимава - в МО се е крало най-много
Спирдон Спирдонов
Хората в отбраната, колкото останаха, а и не само те, трябва да гласуват и да стискат палци за втори мандат на ГЕРБ. Всички светли перспективи пред Българската армия се чертаят с хоризонт 2020 г. Година и половина слушахме и продължаваме да слушаме за тежкото наследство. От самия министър Аню Ангелов разбрахме, че в МО най-много се е крало. Каза го поне пред стотина души, пряко свързани с националната сигурност и бизнеса. След това разбра, че за един представител на изпълнителната власт не е присъщо да подхвърля така обвинения и използва националната телевизия, за да уточни, че не е имал предвид това, което другите са разбрали. Не ставало дума за кражба от един джоб в друг, а за прехвърляне на средства от перо в перо. На това му казват „След дъжд качулка”. Народът вече разбра, че в МО крадците са най-много. И е нормално да се запита за каква армия плаща данъци.
Всичко хубаво, което би могло да се случи за Въоръжените ни сили, МО отлага за след 2012 г.
До тогава ще има закриване на поделения и съкращения, т.е. това, което се прави от началото на мандата. 20-годишното напрежение в армията продължава. И ако досега малко или много обществото ни не беше информирано за състоянието на войската, сега недоволството излезе пред казармения портал. Стегнати в примката на закона, военнослужещите няма как да кажат какво мислят. Изглежда обаче, че чашата е преляла, след като техните съпруги се разбунтуваха. Това е много показателно за философията на промените, които се предвиждат на основата на Бялата книга за отбраната и Плана за развитие на Въоръжените сили. След като семействата са ощетени, значи куца социалната политика. Точно там поредната реформа не е изпипана. Предупреждения за това имаше още в началото на календарната година, когато се обсъждаха и гласуваха промените в иначе социалния Закон за отбраната и Въоръжените сили, приет само дестина месеца преди това. Осакатен бе един от най-социалните му текстове. Едно е получавайки заповедта за уволнение да вземеш на куп заплатите, които ти се полагат като еднократно парично обезщетение, друго е да ти ги дават на порции в разстояние на шест месеца. С основание военнослужещите питат кой решава социалните им въпроси, включително в периода на адаптирането им към гражданския живот. Няма вече и агенция „Социални дейности”. Отдавна няма и дирекция „Социална политика”. За това не е чудно, че социалното министерство решава въпросите с пенсионирането на военнослужещите, без знанието и решителната намеса на МО. В момента най-социалното, с което се тупа в гърдите политическото ръководство на армията е, че не е намалило военните заплати. Остана и това да се случи. Добре, че предшествениците им вдигнаха заплатите на военнослужещите. И направиха някое друго общежитие и няколко детски градини.
Във философията на новата отбранителна политика липсва социалната перспектива, както се казва грижата за хората.
Очевидно е, че военната експертиза си е свършила работата. Направила е разчетите каква армия ни е необходима и каква можем да си позволим. Съобразила се е със съюзническите ни задължения. При положение, че има убедителни аргументи, намаляването на числеността, закриването на поделения и гарнизони може да се приеме, колкото и да е трудно. Нещата обаче се нуждаят от баланс. Аплодирам желанието на министъра на отбраната Аню Ангелов най-сетне да сложи край на реформите, да успокои военнослужещите и да даде зелена светлина на еволюционното развитие на армията. Такъв радикален резултат обаче едва ли ще се постигне само с бяла книга, план за развитие, пътна карта и малки промени в закона. Необходим е закон за реформата. С него ГЕРБ ще покаже, че е наясно с нещата и иска те да се изпълняват акуратно и точно и да не се стига до една крачка напред и две назад. В последните две десетилетия всички правителства и министрите на отбраната в тях необяснимо защо се плашат от такъв закон.
По всичко личи, че в този мандат на ГЕРБ армията ни няма да стане не само по-стабилна, но и по-силна.
Военнослужещите карат със заплатите от старото правителство и орязани социални права. Новата техника и въоръжение, колкото ги има, идва по линия на предишни сделки. Дори МО води преговори с фирмите за предоговаряне, т.е. намаляване броя на самолетитге и вертолети, което на практика означава отказване от способности. Не се бърза и с инвестиционния план, чието изпълнение трябва да осигури нови платформи и въоръжения. Казано е, че бюджетната рамка до 2012 г. няма да се пипа и толкова. Точно за това модернизацията на армията се залага за следващия мандат на ГЕРБ. Ако, разбира се, електоратът не си промени изборните нагласи. Но нека се върнем на превъоръжаването и преоборудването на войската ни след 2012-та. Да погледнем намеренията и сроковете само за Сухопътните войски. Вече няколко пъти бе декларирано, че усилията ще се насочат към участието ни в мисии и операции зад граница. Там приносът на Сухопътни войски е най-голям. Проектите и сроковете са следните: система за разузнаване, ранно предупреждение и мониторинг на ЯХБЗ и Е - до 2018 г.; окомплектоване на инженерните войски с техника - до 2017 г.; окомплектоване на Силите за специални операции с въоръжение, снаряжение и парашути - до 2015 г.; тилова и специална техника - до 2017 г.; автомобилна техника - до 2018 г.; нова бронирана техника – до 2018 г.; нова техника за ПВО - след 2012 г.; артилерийски системи, системи за разузнаване и управление на огъня – след 2016 г.
Така че, стискайте палци и чакайте. До следващия мандат на правителството за европейско развитие на България. До тогава ще карате със старите заплати, старата техника и оборудване. С една дума армията да почака. Това правителство има други приоритети или не знае как да си ги подреди. Едно от двете или и двете. Късмет!
Назаем от argumenti-bg.com
