За мисленето и мислещите…
06.06.2022 г.
Изминаха шест месеца откакто загубихме нашия приятел и съвипускник подп. Николай Дерилов. По този повод публикуваме едно от неговите 16 есета, които той ни остави. Светла му памет.
Otbrana.com
Когато бях малък, често пъти чувах напътствия от своите родители, баби и дядовци, по-възрастни хора, приятели и съученици, учители и др. от рода на: „Помисли добре, преди да направиш каквото и да е …“., „Бързата работа е срам за майстора …“, „Да би мирно седяло, не би чудо видяло…“, „Който вади нож другиму, от нож умира…“., „По-добре десет пъти премери, и един път режи…“., „На страха очите са големи…“, „Който се страхува от мечки, да не ходи в гората…“ и т.н. Със сигурност тези и още много подобни на тях мисли, поговорки, пословици и т.н. е чувал всеки един от нас. Малко е вероятно да си мислим, че повечето от тях сме ги разбирали, осъзнавали и спазвали или правили, т.е. имало е промяна в нашето поведение. Но въпреки това можем да кажем, че те са ни докоснали по някакъв начин и са оказали влияние върху нашето по нататъшно социализиране и развитие. Как и по какъв начин всички тези мъдри слова са стигнали до нас и/или са станали част от нашето поведение, е не само въпрос на възпитание, характер, образование, опит, има и още нещо… То е трудно доловимо, не можеш да го различиш, въпреки че всеки един от нас го търси. Дали ще го намерим е въпрос не само на време, но и на постоянство, и желание да задаваме въпроси и да търсим отговори, да не се отказваме, когато изглежда, че сме толкова далеч, а всъщност сме близо, да не хленчим и да не се оплакваме. Просто трябва да вярваме и да следваме мечтите си. Споделяйки своя опит ще кажа, че не е лесно да се откажеш от не толкова „добрите“ си навици, а изкушенията са на всяка крачка, от бурканчето с шипков мармалад, скрито в килера до поредното повикване да излезеш и да си поиграеш до насита с децата от двора и махалата и да оставиш задачите за по-късно. Точно тук в този промеждутък от време на забрани и забавления е възможността да мислиш и да проявиш воля и характер да кажеш „не“, ако това е необходимо. Да, точно тук трябва да направиш избор и да вземеш решение, което може да те подведе или подкрепи. Това е онзи миг от вечността, след който идват проблемите или техните решения, успехът или провалът, щастието или нещастието. „Какво толкова?!!“ - ще каже някой, всички ние сме били деца и на всеки един от нас му се е случвало да направи погрешен избор като: да забрави да си напише домашното по математика или български език, да прочете препоръчаните от класния ръководител книжки за ваканцията, да помогне на родителите си с отглеждането на по-малкото братче или сестриче, да се погрижи за домакинството или да отиде до магазина, за да пазарува и т.н. Имали сме, имаме и ще имаме винаги възможност за избор, и той винаги опира до това – как да се научим да мислим, за да не обезсмислим всички последващи действия и резултати. Това е процес, който обективно изисква от всеки един от нас наистина да положи мисловни усилия, за да не попадне в капана на мързела, болезненото самочувствие, изтърканото его и потъналото в забрава сиво вещество. Умението и навикът да мислиш е не само задължителен атрибут на всеки човек, но има и екологичен ефект, т.е. как ще се отрази нашето действие и/или бездействие върху другите на тези, с които сме заедно на училище, на спортни състезания, нашите съученици, състуденти и колеги по работа. По какъв начин ще можем да се върнем обратно и да кажем „Извинявай!“, „Не помислих, че с действията си мога да те нараня, обидя, пренебрегна, да проява неуважение и неразбиране!“. И въобще дали ще има куража да поднесе своите извинения. И ако всичко това се случва на нас сега в този момент, каква ще бъде нашата реакция, как ще се отнесем към човек, който ни е наругал, който се е държал грубо и невъзпитано, който ни е подвел, който ни е предал…и/или, който ние сме подвели, наругали или предали. Имаме ли отговор на тези въпроси, или може би въобще не сме се замисляли, дори не ни е минавало през ума. Този модел на поведение се среща не само при децата, които в някаква степен могат да бъдат извинени, макар че такъв подход не е за препоръчване. Той води към поредния компромис, към следващото грехопадение, към тотално нарушаване на морала и християнските ценности. В един момент осъзнаваш, че ежедневните компромиси, които правим целенасочено или по навик, а може би и по нареждане на други, ни отдалечават от примера и моралните ангажименти, които следва да имаме като хора, и благодарение на които сме хора.
С моята съпруга се опитвахме да бъдем полезни за нашите момчета, те пораснаха и станаха самостоятелни твърде рано, завършиха образование, започнаха да работят, и разбира се създадоха си свои семейства. По стечение на обстоятелствата живеем много близко до по-големия ни син, през два жилищни блока, а това ни даваше и дава възможност да подпомагаме семейството при отглеждането и възпитанието на техните деца, нашите внуци. Обикновено когато вземахме нашия внук вкъщи, се опитвахме да го съветваме по всички житейски въпроси. Той търпеливо ни изслушваше, за да не ни обиди и след това отново си правеше това, което сметне за необходимо. Отнасяше се с разбиране към нашите намерения и желание да го третираме като възрастен. Често пъти се чуваше поредното ми напътствие към него: „Научи се да мислиш, това е първото, което трябва да научиш“. Минаваше време, а ние, особено аз продължавах да бъда последователен и настоятелно да му повтарям и потретвам, че той трябва да се научи да мисли. Преди да вземе каквото и да е решение, трябва да помисли, дали с взетото решение няма да обиди хората, които държат на него и най-много го обичат, децата от училище и приятелите, с които си играе. След поредните сеанси от типа „Кашпировски…“ веднъж той не издържа и на външната врата, преди да отиде на училище се обърна към мен и попита: „Дядо, би ли ми казал какво означава да мисля и какво трябва да правя, за да се науча да мисля?“. Това беше добър и искрен въпрос. Задачата не беше от леките и аз трябваше наистина да положа усилия, за да разбере какво се очаква от него сега и през целия му съзнателен живот. Задача, която съгласете се, не е от най-леките. Как да обясня на първокласник, какво значи да мислиш? Избрах пример от практиката с него. В близост до училището, в което учи, има място, което много привлича децата и те ходят там да играят при всяка възможност. Отместват дъските на оградата и се промушват през нея и вече са от другата страна. Там е толкова интересно, че обикновено се заиграват, и аз използвах този факт и започнах: „Марти, ти нали обичаш да си играеш на онова интересно място извън училищния двор?, „Да дядо.“ Продължих: „Всяка сутрин преди да влезеш в час, отиваш там и се забавляваш с другите деца, нали?“ В отговор: „Да дядо“ ... „И така, Марти, една сутрин ти се заиграваш по-дълго и забравяш да влезеш навреме в час, в този момент учителката те търси, но никой не знае къде си, тя се притеснява и звъни на твоите родители, а те са заети в този момент, звъни на баба, след това на дядо и т.н. С това необмислено решение и постъпка ти първо създаваш проблеми на учителката, която отговаря за теб, на родителите си, на твоите баби и дядовци, които толкова много те обичат… Очите на внучето ми се навлажниха, погледна ме и през сълзи каза: „Разбрах ,дядо, ще се опитам да мисля, преди да направя каквото и да е … Времето показа, че той си бе взел поука от тази история. Възможни са и други последствия, но въпреки това ние наистина трябва да се научим и да учим хората, с които сме заедно, нашите деца, да се научат да мислят и след това да действат. Както се казва, нещата се създават два пъти, първо в главата, а след това в реалността. Ако в главата сме допуснали погрешни мисли и решения, това ще се случи и в реалността. Умението да мислим преди да действаме, е велико умение. То може да ни спести много проблеми, да ни подпомогне да вземем правилните решения и да извършим правилните действия.
Представете си за миг, че хората, с които работите са пропуснали тези уроци… Добрите мисли, както и лошите, винаги се случват. Но, за да не сме потърпевши от лошите мисли трябва да се стараем в главите ни винаги да има само положителни мисли. В подкрепа и един цитат: „Всичко, за което си помислим се сбъдва, и доброто и лошото…“ или „Ефект на Пигмалион“, - синоним на „самоизпълняващи се пророчества“.
Какво биха казали мислещите, просто мислете преди да направите каквото и да е… /Следва продължение/…
05.08.2020 год. Н. Дерилов
