Кога ще стигнем 2 процента от БВП за отбрана?
18.06.2022 г.
Спирдон Спирдонов
Според приетия през 2017 г. Национален план за повишаване на разходите за отбрана, това трябва да се случи през 2024 г., т.е. след по-малко от две години. По това време съотношението между разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталовите разходи следва да бъде съответно 60:20:20.
Една година по-рано
В хода на бюджетната процедура, обаче, ще се търсят възможности за предсрочно изпълнение на заложеното в плана. Това е записало правителството в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2021 г. Ако разчетите са правилни, разходите за отбрана от БВП ще бъдат 2 процента още през 2023 г. Но как ще се случи това? Прогнозата ще стане реалност при наличие на готови инвестиционни проекти за модернизация и превъоръжаване, с оглед ефективно и ефикасно изразходване на средствата, четем в същия документ. Мотивът за по-висок ръст на капиталовите разходи е необходимостта от постигане на ускорено превъоръжаване и модернизация за преодоляване на технологичното изоставане на Въоръжените сили.
Как се движат тези заветни проценти през последните пет години?
Въпреки усложнената епидемична обстановка в следствие на четвъртата вълна от COVID-19 и политическата криза, продължила почти през цялата 2021 г., икономиката се възстановяваше с по-бързи темпове от очакваното, особено в секторите, произвеждащи стоки и услуги с висока добавена стойност. Това подобри изпълнението на приходната част на държавния бюджет и се отрази положително върху бюджета на Министерството на отбраната и на разходите за отбрана като цяло, смята правителството.
Данните за 2017 г. и 2018 г. показват, че тогава изоставаме от практическото прилагане на поетите на най-високо равнище ангажименти. През 2019 г., във връзка със закупуването на новия тип боен самолет, разходите за отбрана далече превишават всички предварителни разчети и достигат 3,13% от БВП, което изведе България на водещи позиции в НАТО. След 2019 г. процентът от БВП на общите разходи за отбрана съответстват в пълна степен на предвиденото в Националния план, като в последната година на анализирания период – 2022 г., се предвижда да бъдат на ниво 1,73% от БВП, с което се превишава заложеното в Националния план (1,7%).
Наследството, обаче, дава своето отражение. Сериозните дисбаланси в годините до 2017-та, особено по отношение на капиталовите разходи, се отразяват негативно на изграждането, поддържането и развитието на отбранителните способности и в най-голяма степен на превъоръжаването и модернизацията на Въоръжените сили. През 2017-2018 г. успехът е само в частта да бъде спряна негативната тенденция за намаляване на разходите за отбрана.
Как стои въпросът със споменатото съотношение 60:20:20?
Поетият от всички страни в НАТО ангажимент е 20 процента от общите разходи за отбрана към 2024 г. да се използват за придобиване на нови системи въоръжение и техника. Съгласно нормативната уредба, като „капиталови разходи“ в България се отчитат и разходите за основен ремонт на въоръжение, техника и инфраструктурни обекти. В този смисъл, повишението на капиталовите разходи през повечето години се дължи основно на поддържане на съществуващите стари, и в много по-малка степен на придобиване на нови способности, се констатира в доклада на правителството. Тук пак правим уговорката, че 2019 г. е изключение, когато капиталовите разходи нараснаха до 62,2% от общите за отбрана, което се дължи на авансовото плащане за F-16 Block 70. В рамките на капиталовите разходи за 2021 г. са включени 258,7 млн. лв. за придобиване на ново въоръжение и техника, а за 2022 г. са планирани разходи за ново въоръжение и техника в размер на 355,9 млн. лв. Като процентите са съответно 19, 8 и 28,2.
Планираното целево ниво на направленията на разходите в съотношение 60:20:20 спрямо общите разходи за отбрана е базирано на добрите практики при съюзниците, където процесите на дългосрочно планиране на отбраната протичат без сътресения и драстични отклонения в параметрите.
Изводите
Негативно е отражението на ускорената инфлация през изтеклата 2021 г. Тенденцията е тя да се запази и през 2022 г. Това от една страна обезценява доходите на военнослужещите, а от друга оскъпява в значителна степен текущата издръжка на Въоръжените сили.
Въпреки сравнително позитивната картина през разглеждания период, нарастването на разходите за отбрана е недостатъчно за реализиране на ключови политики на Министерството на отбраната като преодоляването на големия брой вакантни длъжности за военнослужещи, превъоръжаване и модернизация на Въоръжените сили, изпълнение на приетите Цели на способности на НАТО-2021 и по-активно участие в мисии и операции.
