За пенсиите на военноинвалидите и военнопострадалите и законодателните проблеми
04.07.2022 г.
Otbrana.com
В редакцията на „Otbrana.com“ получихме следното изложение от председателя на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите младши лейтенант от запаса Петър Велчев, което, по негова желание, публикуваме без редакторска намеса. Само държим да отбележим, че тези въпроси са поставяни нееднократно в материали на „Otbrana.com“, което е, може би една от малкото медии, които дават гласност на проблемите на военноинвалидите и военнопострадалите.
Изложението на председателя на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите
И така важната, част от бюджета разходната, касаеща пенсии и заплати мина и отново военноинвалидите са пак в тия, както се се казва „Преоблякъл се Илия и пак в тия”, тоест отново с ниски и то най-ниските пенсии в социалната област за хората пострадали при или по повод подготовката за отбрана на страната и служили на Родината си на задължителна наборна военна служба и изпълнявали конституционните си задлъжелия – чл. 59, ал. 1 от Конституцията на Република България и както се казва пенсиите на военноинвалидите ще се „увеличат” от 01.07.22 г., както следва: военноинвалидите с увреждания над 90% - 370,50 лв. тези с от 71 до 90 % - 345,80 лв. и военноинвалидите с увреждания между 50 до 70.99% - 284,05 лв. и както отбелязахме въпреки „увеличението” военноинвалидите пак си оставят на последното социално стъпало, много под линията на бедността! За 2022 година линията на бедноста е 413 лв.
Гражданските инвалиди или хората с увреждания както е прието да се казва, да и ние военноинвалидите сме специфична категория хора с увреждания, но уви на последното социално стъпало, та хората с увреждания с общо заболяване при тях се изчислява пенсията на база 467 лв. най-ниската такава и тези с над 90% - 537,05/370,50 лв. тези с от 71 до 90 % - 490,35/345,80 лв. и военноинвалидите с увреждания между 50 до 70.99% - 396,95/284,05 лв., тези от трудова злополука при тях основата отново е 467 лв. най-ниската пенсия и тези с над 90% - 583,00/537,05/370,50 лв. тези с от 71 до 90 % - 537,05/490,35/345,80 лв. и военноинвалидите с увреждания между 50 до 70.99% - 467,00/396,95/284,05 лв..
Да има и хорица с увреждания, които не са работили и правили нищо през живота си, разбира се, че трябва да бъдат подпомагани и да се грижим и за тях: със 100% с чужда помощ – 395, 20 лв., от 90 до 100 % - 345,80 лв. и от 71 до 90 % - 321,10 лв. Персонални – 222,30 лв.
Така се онагледяват нещата и отношението на държавата и обществото към тези, които са дали здраве и живот на задължителна наборна служба, въпреки, че от години искаме и даваме предложения за смяна на основата на изчисление на военноинвалидите и наследствените на военнопострадалите пенсии за изчисление от „социалната пенсия за старост” на поне „линията на бедността” в чл. 86 от Кодекса на социалното осигуряване, не както се изчисляват пенсиите на общото заболяване и трудовата злополука на база минималната пенсия – 467 лв.
Хубаво е, че министърът на отбраната направи необходимото за „увеличаването” заплатите на военнослужещите, без коментар, защото и те не са адекватни на ситуацията, но трябваше да спомене поне и да защити и военноинвалидите и военнопострадалите в посока пенсиите им. Странно е, че от години министрите не го правят и защо, защото нямат сигурно нищо общо с армията – те идват и си отиват, мислейки само двата процента за превъоръжаване, без социална мисъл за нещата и това е така, защото никой от тях не се сети и да каже, че военната професия – служба е най-тежката и рискована такава и по време на нея могат и стават редица инциденти при които тези военнослужещи каквито бяхме ние на задължителна наборна военна служба и сегашните на кадрова военна служба пострадват и идват в редиците на военноинвалидите, а техните семейства в редиците на военнопострадалите. В сянката на всеки военослужещ е военноинвалида и военнопострадалите, а надяваме се военните да го разбират и да направят нужната подкрепа на колегите си вече излезли поради залополуките редиците на армията, защото всеки може да се озове да не дава господ в тези редици и следва да се мисли за тях и за нещата кардинално, а не на парче – това е политика която трябва да се прави и реализира, елементарно нали?
Интересното е, че в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България приет през 2009 година и публикуван в ДВ. бр. 35/12.05.09 г. има една пълна трансформация на социалната политика – законова/отпадат членове от 300 до 315/, като само година по-късно на 26.02.2010 г. е отпаднала глава десета „Социалната политика, провеждана в министерството на отбраната” и вече 12 години се работи с глава седем „Военна служба”, раздел седем „Материално осигуряване на военнослужещите”, та май отдавна е време за преглед на ЗОВСРБ и привеждането му към адекватно състояние.
Надявахме се и на по-добро становище по отношение на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите/ на 30.06.22. – четвъртък, Комисията по отбрана бе предвидила като т.1 от дневният си ред разглеждане на този законопроект, но поради напрегнатата политическа обстановка заседанието бе отложено/, което следваше да бъде от страна на Министерството на отбраната и това е становището на военноинвалидите и военнопострадалите делегати на проведеното Общо отчетно събрание на 25.06. и отбелязаната 32-ра годишнина от възстановяването на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите.
В Министреството на отбраната има няколко основни закона:
- Закона за отбраната и въоръжените сли на Република България;
- Закона за резерва на въоръжените сили на Република България;
- Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, разбира се и други като Закона за военната полиция, за разузнаването и т.н., но от първите три пройзтичат нещата в армията, като третия е този, който се грижи за българските граждани служили и винаки за подготовка и при съответна ситуация изпаднали и станали военноинвалиди и военнопострадали и обществото, държавата и Министерството на отбраната трябва да се грижат за тези хора или както се изразяват по военно му военноинвалидите и военнопострадалите – сме брака от армията, неприятно но точно и факт.
Така както се грижат за своите военноинвалиди и военнопострадали нашите партньори от НАТО и Европейския съюз. Та като продължение следва да се правят необходимите крачки в тази посока, особенно като се посещават такива форуми и събития среща на военните министри на НАТО на началника на отбраната и на всякакви международни форуми да се иска и търси информация и закони за обгрижването на партньорите ни на свойте военноинвалиди и военнопострадали и това да се представя пред държавните институции като Министерски съмвет, Народно събрание и Президенство.
Тази дейност и грижата за военноинвалидите и военнопострадалите ще дава сигурност и мотивация на българските граждани да встъпват в редовете на българската армия и да знаят, че не само като дестващи, но недай си боже и като пострадали ще имат нужното уважение, грижи и човешка топлина не само за себе си, но и за близките си като военнопострадали – да това е политиката и така се постигат правилните резултати във възпитанието и мотивацията на бълграския гражданин да служи и защитава Родината си.
Надяваме се да се приеме и подкрепяме „наборната служба да се признава за действителен стаж”- това е така поради факта, че наборните военнослужещи са служили като законово задължение на българския гражданин за определен период от време – не поражда трудово правоотношение, както го дъвчат в МТСП и НОИ – но задължението по закон е по-висока степен от това трудово правоотношение/.
Нека да не се забравя и неглижират нещата свързани със службата към Род и родина, което се прави и по отношение на промените в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, нежеланието да се смени основата на изчисление на военноинвалидитите пенсии и наследствени такива, както и в случая да се признае наборната служба за действителен стаж – ние като наборни военнослужещи и бойци на българската армия сме били на разположение по време на нашата служба на държавата и народа си 25 часа в казармите в денонощие – 365 дни в годината, като работните дни за година са били 248 дни и 117 дни неработни за българските граждани – докато при нас всичките 365 дни са били работни и в разположение и в действие за държавата и народът ни.
Надяваме се не само ние, но и Мининстерството на отбраната да има най-вече правилно мислене за хората от системата му, а това сме и ние военноинвалидите и военнопострадалите и да съдействат и имат необходимото положително отношение, а не копи пейс на мнения на министрествата и това на труда и социалната политика, като например за промените в Закона за хората с увреждания и преудоляване на дискриминационния „режим” внесен в чл. 70 от него за военноинвалидите с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ.
Факт е в Годишния доклад за дейността на омбудсмана на Република България за 2020 г. – март 2021 г.на стр. 164 е посочено, че военноинвалидите с право на чужда помощ са ощетени по сега действащата разпоредба на чл. 70, т.3-5 от ЗХУ.
Разбира се има и решение на Комисията за защита от дискриминация в тази посока – решение № 614 от 09.10.2020 г. установява се, че разпоредбите на чл. 70, т. 3-5 от Закона на хората с увреждания, представляват привидно неутрална правна норма спрямо военноинвалидите и военнопострадалите/принципно ние сме подали жалба за военноинвалидите, но явно от неразбиране на нещата с вмъкнати и военнопострадалите защото нашият закон е Закон за военноинвалидите и военнопострадалите/ с над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, като поставят посочените в сигнала в особено неблагоприятно положение, което представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр.. Предписват се на двете институции Нардоно събрание и Министерство на труда и социалната политика представлявани съответно от председателя на Народното събрание и министъра на МТСП, да предприемат законодателна инициатива като законодателен орган/Народното събрание/ и като ресорно министерство/МТСП/ за промяна на чл. 70, т. 3-5 С ЦЕЛ ДА НЕ СЕ ДОПУСКА НЕРАВНО ТРЕТИРАНЕ НА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ С УВРЕЖДАНЕ.
Проблема в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, където не е цитиран Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, наравно със Закона за хората с уврежддания.
В Закон за военноинвалидите и военнопострадалите, където военноинвалидите и военнопострадалите имат специфични права в глава четвърта на закона, по отношение на предписване на лекарствени продукти, ползване на право на отдих и ползване на балнеология, рехабилитация и профилактика, безплатно пътуване по транспорта, ползване на месечна целева помощ за телефонни услуги и социални такива към социалния патронаж и целева помащ за погребение, като добавим и най-главното регистрационния режим по глава втора „Регистър на военноинвалидите и военнопострадалите” към Министерството на отбраната и основен документ за регистрацията и издаването след това на книжка за военноинвалид или военнопострадал и рецептурна такава за да ползва права по закона е ТЕЛК и НЕЛК решението, което се вписва в книжката със срока на валидност и този срок на валидност следва да се приведе както е предвиден в проекто закона в преходни и заключителни разпоредби създадния нов § 20а и следва да се допълни с предлаганата алинея и бъде вписан Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Пенсионната и законодателна проблематика е мъката и болката на военноинвалидите и военнопострадалите.
