На къде отива войната?

23.07.2022 г. На къде отива войната?

 Генерал-полковник от запаса Цветан Тотомиров, бивш началник на Генералния щаб

Един въпрос, който с голяма тревога си го задават много хора на нашата планета. Въпрос, който е свързан с бъдещето на всеки от нас, особенo като слушаме колко и какво въоръжение беше предоставяно и ще се предоставя на Украйна. Въпрос, на който най-точния и изчерпателен отговор може би е: войната води към „нова война“. И това със своите действия и изказвания ни го показват и политиците и всички тези, които ръководят и участват в така наречената „информационна война“.

На някой от вече проведените международни форуми да се е чуло да се говори за възстановяването на мира, за хората, който всеки ден загиват, за разрушената и унищожена инфраструктура в градовете и селата, за галопиращите цени и последствията за хората по света...

Някоя от международните организации (независимо от това в каква сфера работят),  да са издигнали или да работят за установяването на мира, за спазване на международните договори, споразумения и др. Бих се радвал ако не съм прав, но оставам с убеждение че са възприели гледната точка на Наполеон, който казва, че „бог е на страната на по–силните батальони“ и на Сталин, който отговаря на критиките от Ватикана с въпроса „колко дивизии притежава Папата?“.

Единствено на форума в Давос, Хенри Кисинджер (бивш държавен секретар на САЩ)  подчерта в своето изказване, че мирните преговори между Украйна и Русия трябва да започнат през следващите два месеца „преди конфликтът  да създаде сътресения и напрежения, които няма да бъдат лесно преодолявани“. Даже с определени отстъпки от територията на Украйна - подчерта той, за да има мир в Европа.

Как го разбраха Европейските политици е трудно да се каже, но след като се поставяха предимно въпроси за нови санкции, за  военни помощи със съвременно въоръжение и бойна техника за Украйна, но не и за мирното урегулиране на конфликта е повече от ясно – войната продължава.

 Всичко това означава, че е време да се спре да се вярва на илюзорния стратегически анализ, основан на „информационната война“, а да се види реалността накъде ни води.  Ситуацията във войната е вече във фазата, от която връщане назад няма. Затова, както политиците, така и международните организации трябва сериозно да се замислят и да не допуснат прерастването на войната в нова по-голяма война.

А каква ще бъде „новата война“ – ще зависи от участниците в нея – Европейска или Световна. Ако съдим по това, колко държави и сега предоставят въоръжение и бойна техника на Украйна – означава, че кандидати ще има. Трудно е да се предположи дали народите на тези държави са на същото мнение като своите управляващи, но това вече е показало, че не е от съществено значение. Примери в това има много, както у нас, така и в други държани .

В „новата война“ ще бъдат използвани най-новите оръжия, с които участващите държави притежават. Украйна ще бъде полигон за изпитание на нови проекто-оръжия, някои непознати до сега. По цели войната едва ли ще се различават от досегашната, но в съдържанието си ще бъде качествено нова. Твърде вероятно е да бъде далеч по-жестока и разрушителна, което да доведе съвременната цивилизация в критично състояние. Възможно е границите на много държави да претърпят промени, а някой може и да изчезват.

Докато не настъпи краят на войната, въпросът за използването на ОМП, както компонента „намерения“ за заплаха, така и компонента „способност“ не трябва да бъдат пренебрегнати. Предполага се, че големите супер ядрени сили, (които имат престава какво може да се случи на земята), няма да го допуснат. Но не така ще стои въпросът с по-малките сили участващи в конфликта, които по някакъв начин са придобили (получили чрез контрабанда или произвели) оръжие за ОМП. Те ако го използват е твъдее вероятно да станат провокатори на ядрената катастрофа. Ако това се случи, няма да има „нито победители, нито победени“ и ще отпадне необходимостта да се говори за мир.

С горните мисли не бих искал да стана най-лошия пророк за войната, бих се радвал ако всичко това не се случи (това зависи от политиците), но за голямо съжаление трябва да търсим истината и то не тази истина, която „някои“ искат да чуят, а обективната истина, такава каквато е.

Отмина в историята най – къдравото столетие – 20 век. С премахването на „студената война“, човечеството се надяваше, че навлезе в нова ера на голяма надежда за мир и разбирателство между народите. ДА ама НЕ! 21век – пак война! Това означава, че мирът  не е природно състояние на „политиците“! Много експерти смятат, че в човешката природа – човекът еволюира по-бавно, отколкото света на политиката. Това означава, че човекът и неговата природа остават същите, със същото мислене и в периода след „студената война“. Само по този начин може да се обясни това което се случва сега в нашия свят.

Сега не ни остава нищо друго освен да се молим „политиците“ да еволюират по-бързо, докато не е станало късно!

(Анализът е публикуван в профила на ген. Тотомиров във Фейсбук