Някои текстове в закона за отбраната, които пораждат недоумение и въпроси
01.12.2010 г.
Манол Тенчев, експерт по национална сигурност и отбрана
Прието е текстовете на законите да се разбират еднозначно, да не съдържат неточности и да не се тълкуват двусмислено. За съжаление, при по-внимателен прочит ще се убедим, че последните промени в Закона отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) поражда множество питанки.
Още от Чл. 6, ал. 1, т. 7 се информираме, че «Отбраната осигурява: охрана на държавната граница». Питаме как, т.е. по какъв начин и кой в Българската армия (БА) днес може да охранява българската държавна граница? Или може би авторите на предложенията за поправките и по-късно гласувалите ги депутати няма представа, че гарнизоните на БА в граничната зона на Република България отдавна вече са само история? Съвсем друг въпрос е, че всичките ни съседи, включително и съюзниците ни от НАТО, си ги запазиха. Но, така е, или имаш стратегическо мислене, или нямаш. Впрочем, добре е да се знае, че охраната на държавната граница е основна функция на Граничната ни полиция, която е в състава на МВР.
От т. 13 на същия член и алинея научаваме, че «Отбраната осигурява: военно-патриотично обучение и възпитание на населението на страната». Опа-а-а! Доста амбициозно и добро пожелание. На времето в средните училища имаше предмет, наречен Начално военно обучение (НВО), който практически и доста успешно изпълняваше тази задача. Една много добре изградена система и методика, която бе съсипана през 1990 г. Сега е заложена компенсация в чл. 26, т. 15а в ЗОВСРБ, чрез която се цели «да се разкрива и осигурява дейността на курсове по начална и/или специална военна подготовка...». От това по-голям популизъм, здраве му кажи. Да спекулираш с желанието и вътрешните потребности на значителна част от българските мъже, на които така и не бе осигурена възможността доброволно да преминават през наборна военна служба... Това вече е прекалено.
Още по-голямо недоумение предизвикват т. 5 и 6 на чл. 56, според които, въоръжените сили следва да изпълняват задачи по защита на населението при бедствия. Как ще се изпълнява тази задача? Боже, пази България от широкомащабна мирновременна криза! Защото БА, колкото и да се старае, едва ли ще може в оперативен порядък да подпомогне населението със своята безобразно неравномерна и рехава териториална дислокация. Дислокация, която, ако я беше правил някой наш враг, със сигурност щеше да е доста по-добра.
Но най-много въпросителни се появяват, когато стигаме до чл. 138, за да видим кои са военните звания в БА. Още от началото ни се завива свят от войнишките звания. Редниците (матросите) са разделени в три класа – първи, втори и трети, но… забележете. Трети клас е най-старшият. Това е точно обратното на Устава за войсковата служба от 2001 г., подписан от министър Бойко Ноев и генерал Михо Михов. Освен, че е потъпкана традицията, не звучи и никак логично. Явно са забравени времената на т. нар. “класни специалности”, валидни за целия личен състав. Тогава дори и наборните войници се стараеха да защитят по-висок клас, т.е. от трети да се придвижат към първи. С гордост поставяха на куртките си “пеперудките” с цифрички от 1 до 3.
По същият нелогичен начин е подходено и към офицерските кандидати, които по необясними причини са два класа. Това въобще не е необходимо, тъй като става въпрос за преходно звание между сержантския и офицерския състав. Да, но пък първото офицерско звание е направо премахнато. Младши лейтенантите ни са изпратени в историята.
При старшите офицери от флота нещата са точно обратните. Слава Богу, там традицията е запазена и трети ранг е най-ниският, а първи – най-високият. За сметка на това първото висше офицерско звание във флота вече е “комодор”. Такова звание в родните ВМС никога не е имало. Нито преди, нито след 9 септември 1944 г. Да, но го има в американския флот, от където механично се привнася в нашия. И тук традицията е брутално пометена от “новаторския дух”.
За съжаление това не е всичко. Измислени са нови отличителни знаци за униформите. Според заповед на министър Ангелов, влизаща в сила от 1 юни 2011 г., командирите от всички нива в БА ще трябва да носят като наръкавна емблема знака V (“Victory”). Така ще е по-лесно и за снайперите на терористите. Много по-бързо ще се разпознават командирите от БА. Какво да се прави? Колкото по-бедна става една армия, толкова по-шарена я правят.
(Б.р. Коментарът изразява личното мнение на автора.)
