Генерал-лейтенант Димитър Илиев: Твърд оптимист съм за военната професия
09.12.2022 г.
Оставам на разположение на държавата, това за мен e чест и отговорност, казва заместник-началникът на отбраната, който преминава в резерва, в интервю на Спирдон Спирдонов за в. "Българска армия".
Генерал-лейтенант Димитър Илиев е роден на 10 декември 1963 г. в Асеновград. През 1985 г. завършва ВНВАУ „Георги Димитров“, военна специалност „Земна артилерия“, а през 1994 г. – Военна академия „Георги С. Раковски“. Образованието си продължава в различни курсове зад граница, а през 2007–2008 г. учи във Военен колеж на Сухопътните войски в Керълайл, САЩ. Военната си кариера започва през 1985 г. като командир на артилерийски взвод в Симеоновград. Преминава през различни командни длъжности, за да стигне до командир на Втора механизирана бригада в Стара Загора и заместник-командир на Корпуса за бързо реагиране на НАТО в Солун, Гърция. На 1 август 2018 г. е назначен за заместник-началник на отбраната. С Указ № 266 на президента Румен Радев е освободен от длъжността заместник-началник на отбраната и от военна служба, считано от 10 декември 2022 г.
– Г-н генерал-лейтенант, с какво настроение и с какви чувства се разделяте с армията и военната професия?
– Удовлетворен съм от годините в армията. Човек не може да не си дава равносметка, когато наближава този момент. Все пак, като броя и обучението във военното училище, имам 41 години в армията. През 1981 г. постъпих в артилерийското училище в Шумен. Още нямах и 18 години, роден съм през декември. Това е един сериозен период от моя живот. Няма как да не мисля за него. Като се обръщам назад, наистина съм удовлетворен.
– Все стигнахте до заместник-началник на отбраната.
– Да, това е една отговорна длъжност, а в кариерното развитие – една от най-високите в Българската армия.
– Имате 37 офицерски години, преминали сте през 16 длъжности, сменили сте не един гарнизон у нас, били сте и на международна длъжност. Какъв Ви е бил мотивът за служба?
– От доста години мотивът ми за служба е бил да участвам в изграждането на модерна армия, която да е гордост за тези, които служат в нея. Армия, която да бъде в интерес на обществото и по най-добрия начин да изпълнява предназначението си. Наред с изпълнението на длъжностната си характеристика и допълнително поставените ми задачи съм си изградил и приоритети, за които винаги съм намирал време да работя.
– Кои са Вашите приоритети?
– Приоритет в моята работа е била модернизацията на армията – не само в техническо отношение, но и във връзка с оперативната съвместимост със съюзниците в Алианса. НАТО има огромен научен потенциал, от който страната ни и нашите военнослужещи трябва да се възползват. Друг мой приоритет е бил попълването на недокомплекта от личен състав. Винаги ме е съпътствал въпросът: Как да направим по-привлекателна военната служба…
– Вие бяхте ръководител на дейностите от информационната кампания „Бъди войник“. Какви са впечатленията Ви от срещите с хората в страната?
– С удоволствие и амбиция се включих в тази кампания. Това, което знаехме, се потвърди, а именно, че Българската армия има доста висок рейтинг в обществото и хората по места ни посрещаха с любов и уважение. Получаваха се истински събития. В Шумен спортната зала беше претъпкана. Няма да забравя посещенията във Видин, Пазарджик, Габрово и в още много градове. Тогава съветвах министъра на отбраната, че тази кампания не бива да бъде оставена само на силите на Министерството на отбраната, а да стане национална. Имам предвид, че армията не е само на Министерството на отбраната, а е национална институция. За да има максимален ефект, в самия процес трябва да бъдат включени всички държавни институции.
– Чувстваше ли се подкрепата от местната власт?
– Да, изключително висока подкрепа от местната власт. Необходим е обаче национален консенсус за това, как трябва да изглежда армията ни. Става дума за състава на армията и поставените й задачи, както и за съответното финансиране. Мисля, че по това си заслужава да се работи. Изграждането на армията е общонационално дело и не може да бъде оставена само на силите и бюджета на Министерството на отбраната. Трябва да се решават много неща, включително социалният пакет за военнослужещите и цивилните служители в отбраната. Хората трябва да разберат, че това е професия, на която си заслужава да посветиш живота си. Да знаят, че тя е свързана с лишения, риск и служба в интерес на обществото, а това налага да бъде подкрепена на национално ниво.
– Разбирам, че и днешната армия заслужава аплодисменти, както победите й във войните?
– Третият ми приоритет бе свързан с традициите, това – как изглеждат военнослужещите и какви са взаимоотношенията помежду им. Българската армия има с какво да се гордее. Имаме добри традиции, на които можем да стъпим и да се уповаваме и в настоящето. Имаме сили и хора с желание и възможности. Можем да се съсредоточим в строителството на армията и ролята й в българското общество, включително за икономиката, взаимоотношенията и възпитанието на младите хора. Когато изградим такава институция, ще имаме по-добра и по-уредена държава.
– Да минем към артилерията?
– Както казва един колега – сега ще говорим за религия.
– Артилерията религия ли е?
– Религия е.
– Тръгвате от артилерията в Асеновград, стигате до Шумен, пак до артилерията. Целенасочено ли беше това?
– Като се връщам назад, си мисля, че нямаше как да се случи друго. Моят баща беше запасен офицер артилерист. Беше нормално да получа такава насока. Освен това, както спомена, в Асеновград имаше и сега има артилерийски полк. Чичото на моята майка е бил офицер от армията на Негово Величество. Свързан съм с военната професия и в частност с артилерията.
– Излизате от армията. Има ли на служба други генерали артилеристи?
– Бригаден генерал Станимир Йорданов, директор на дирекция „Операции и подготовка“ е артилерист. Като командир на курсантски взвод във военното училище в Шумен бях взводен командир на полковник Иван Иванов, който според указа на президента от 1 февруари следващата година ще заеме длъжността заместник-началник на Щаба по операциите в Щаба на Многонационалния корпус „Югоизток“ в Сибиу, Румъния, със звание „бригаден генерал“.
– Това означава, че артилерията не остава без генерали.
– Няма как да остане без генерали. Това е един основен род войска. Има много клишета за артилерията като „Царицата на боя“ или „Бога на войната“. В съвременните войни виждаме, че това е абсолютна истина. Казвали са ни, че не сме толкова модерни в съвременни условия. Убеден съм, че няма мода в подготовката на войските. Принципът е да се учат на това, което е необходимо на война. Има ли конфликт, артилерията е основно средство. Липсата на добра артилерийска поддръжка води до загубата на много човешки животи, особено в пехотата.
– Сега се виждат добри намерения по отношение на развитието на артилерията?
– В Програмата за инвестиционни разходи на Министерството на отбраната, която е внесена в парламента, са включени и инвестиционни разходи, свързани с артилерията. Те са за развитие на способностите за артилерийска поддръжка чрез придобиване на 155-мм гаубици и на ракетна система за залпов огън с повишена мобилност. Мисля, че е отдадено необходимото внимание на този род войска и на тази способност на Българската армия.
– Моите впечатления са, че артилерията страда от недостатъчно офицери. Така ли е?
– Като цяло имаме недостиг на желаещи да учат за офицери. Проблемът не е само за артилерията. Той не е и само за офицерите. Дефицит има и при войниците. Със сержантите е малко по-добре, защото те се изграждат на място от войници.
– Разбирам, че сте оптимист за военната професия.
– Твърд оптимист съм за военната професия. Има непримирими млади хора с желание и възможности. Спокоен съм. Ще има Българска армия и то такава, каквато трябва да бъде. Трябва да намерим начин да обясним на политическата класа, че това не е някаква самоцел, а институция, която трябва да бъде подкрепяна. Армията е в интерес на цялото общество. Няма сериозна държава без сериозни институции, а армията е в основата на държавността.
– Какъв е пътят Ви от тук нататък?
– Ще бъда зачислен във Военното окръжие в Пловдив. Ще си запазя униформите, защото до 65 години може да бъда повикан. На разположение съм, когато държавата има нужда от мен. Това за мен e отговорност и чест!
