Военноинвалиди живеят като клошари без достатъчно подкрепа от държавата
17.12.2022 г.
Otbrana.com
Илиян Христов е председател на Дружество „Военноинвалид“ – Плевен от 2006 г. Секретар е на Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, а от 7 години е и член на Управителния му съвет. От 1990 г. е военноинвалид в следствие на измръзване по време на военната му служба.
- Господин Христов, колко души, ощетени от живота по време на службата им в Българската армия, членуват в плевенското Дружество „Военноинвалид“?
- От Плевен и Плевенска област членовете на дружеството в момента са 93-ма военноинвалиди и военнопострадали. Като военнопострадали се включват родители, деца и съпруги на загинали по време на служба, на починали военноинвалиди и на живите военноинвалиди. Подготвяме документи за членство на още двама военноинвалиди, които се надяваме, че до края на тази година или началото ще бъдат приети в дружеството ни. Освен в Плевен такова дружество има и в Червен бряг. Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите има над 100 структури в цялата страна.
- На каква възраст са вашите членове?
- Наборната военна служба беше отменена през 2007 г. Най-младият военноинвалид при нас е на 42 години. От военнопострадалите имаме дете на военноинвалид, което е на една годинка.
- По законите на природата броят на вашите членове намалява. С какви темпове?
- В последните години имаме по трима-четирима починали в региона. За сравнение – всяко тримесечие Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите губи между 80 до 100 човека в цялата страна.
Опитваме се да подобрим живота на нашите членове. Много зависи обаче от държавната политика и от грижите, които се полагат за военноинвалидите и военнопострадалите. Трябва да има създадени условия добър живот на тези хора. А не както сега – те да са на последното социално стъпало без обгрижване от държавата, от институциите. Образно казано, да са „заметени под килима“. Наистина има опасност броят им да намалее рязко. Голям брой от военноинвалидите недоживяват до пенсионна възраст.
Ако се подобрят условията на живот, грижите, които се полагат и се повишат пенсиите им, мисля че нещата ще тръгнат много по-добре за нашите членове.
За съжаление, голям брой от военноинвалидите са с психични заболявания. С времето те губят своите родители. Има и случаи, когато родителите им са на преклонна възраст, трудно подвижни и с много заболявания и не могат да се грижат за тях. Тези военноинвалиди лека-полека остават сами, няма кой да ги контролира да си пият лекарствата редовно. А те не могат да се грижат сами за себе си. Някои от тях стават жертви на измамници, които успяват да им вземат жилищата и те остават на улицата.
Пенсиите на военноинвалидите са от 284 до 370 лв. С тези пари е невъзможно да си плащат сметките за ток, вода, консумативи и т.н. Затова те мръзнат като кучета през зимата. Парите не им стигат и за лекарства, въпреки съществуващите облекчения. Има случаи, когато военноинвалиди остават на улицата и започват да ровят по кофите за боклук, за да могат да се прехранват по някакъв начин. И за съжаление бавно си заминават.
- В какво държавата е най-голям длъжник към тези хора?
- В голямата си част нашите членове са военноинвалиди от задължителна наборна служба. В Конституцията на Република България в чл. 59 ал. 1 е казано, че дълг и чест на всеки български гражданин е да защитава Родината. Никой не ни е питал искаме или не искаме да отидем на наборна служба. Ние бяхме задължени в определения ден и час да се явим и да отслужим наборната си служба. Положили сме клетвата и сме служили както трябва да се служи. Отдали сме здраве и живот, за да я има България. Редно е държавата да се погрижи за хората, които са пострадали при изпълнение на конституционните си задължения.
Навсякъде по света към хората, които са пострадали при изпълнение на воинския си дълг, има почит, уважение и грижа. Нека не забравяме, че сме страна от Европейския съюз и сме член на НАТО. В другите натовски държави грижите за военноинвалидите и военнопострадалите са на светлинни години пред нас. В тях държавата поема доста голяма част от грижите за тези хора – говорим за здравеопазване, лекарства, консумативи, рехабилитация, помощни средства, необходими в ежедневието и т.н.
При нас имаме хора с откъснати крайници и със сменени стави. Едно от нашите момчета, което е 100 процента инвалид без чужда помощ, му смениха двете тазобедрени стави. За операцията той е събрал 6 000 лв. от дарения. Оказа се обаче, че операцията е неуспешна и трябва да се оперира отново. И той няма как да събере на ново необходимата сума, която вече е близо 8 000 лв. За това би трябвало да се погрижи държавата.
- Чувствате ли се дискриминирани с това отношение на държавата към вас?
- Имаме неразбиране от държавата за нашите проблеми, нашите болки и нашите искания. За съжаление не получаваме това, което е редно да получим. Може да се каже, че сме дискриминирани в смисъла на чл. 70 от Закона за хората с увреждания. В този член е вписано, че инвалидите получават социална подкрепа в зависимост от процента на степента на увреждането им. Военноинвалидите трябва да бъдат вписани в точка 5 – пенсии от нетрудова дейност. За съжаление, не сме включени в нея. Включени сме в трета или четвърта точка на чл. 70. Така от 2020 г., когато този закон влезе в сила военноинвалидите, които са над 90 процента с чужда помощ, са ощетявани със 120-130 лева на месец. Тогава бяха 184 души, сега са 150.
- Търсите ли лоби сред депутатите в парламента за законодателни промени, които да подобрят бита и живота на военноинвалидите?
- Не сме спирали да търсим такова лоби. Съюзът ни е създаден 1915 г. с указ на цар Фердинанд. Още същата година е приет Закон за военноинвалидите и военнопострадалите. След това този закон многократно е бил променян. През 1950 г. с указ на ЦК на БКП властта тогава решава да закрие Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите. Цялото движимо и недвижимо имущество на този Съюз, който е имал над 300 дружества в цялата страна, тогава е било за над 500 милиона златни лева. Всичко това е конфискувано в полза на държавата. С парите и средствата и с Дом-паметника на военноинвалидите в София тогава е създадено Министерство на народното здраве и социалната политика.
След 1990 г. нашият Съюз възстановява своята дейност. От тогава започнахме борбата за връщане на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Такъв закон беше приет през март 2005 г., но в доста орязан вариант. Правилникът за прилагането му беше приет чак 2007 г. От тогава започнахме регистрацията на военноинвалидите и военнопострадалите в Министерството на отбраната по приетия закон. Последвалите поправки в закона отговаряха само на част от нашите искания. В момента нашият Съюз се опитва отново да внесе промени в този закон. В предишното Народно събрание парламентарната група на „Възраждане“ внесе нашия законопроект. Заради краткия живот на това Народно събрание той така и не беше разгледан в пленарна зала.
На 29 ноември т.г. парламентарната група на „Възраждане“ отново е внесла нашия законопроект и той вече е разпределен по комисиите. В зависимост от това дали това Народно събрание ще има достатъчно дълъг живот, ще стане ясно дали ще имаме късмет нашият законопроект да влезе в пленарна зала.
Едно от предложенията в нашия законопроект е държавата да осигури грижи за военноинвалидите, които са с психични проблеми. Да им се осигури необходимата помощ и да бъде създаден Дом за такива хора, за да може те да имат по-адекватни грижи и лечение.=
Пак на 29 ноември т.г. парламентарната група на ГЕРБ-СДС внесе проект за изменение на Закона за хората с увреждания, който ние атакуваме от 4-5 години.
За нашите искания имаме и подкрепа от омбудсмана на Републиката Дияна Ковачева.
Надяваме се, че рано или късно ще успеем, най-накрая ще получим едно заслужено уважение и ще се увеличат пенсиите на военноинвалидите.
- Други социални групи използват различни форми на протест, когато се почувстват по някакъв начин ощетени от държавата. Вие как ще реагирате, ако исканията ви не бъдат приети?
- Преди няколко години пред Министерския съвет имаше национален протест на хората с увреждания и нашият Съюз се включи в него. Опитвали сме и по този начин да обърнем вниманието на обществото към нашите проблеми. Опитваме и по-дипломатично – с много обсъждания, разговори и пресконференции по различни поводи. В Плевен имаме подкрепата на медиите, но за съжаление в национален мащаб я нямаме и тези наши проблеми не достигат до много хора.
Интервюто взе Ангел Атанасов, posoki.com
