Постигнахме напредък в модернизацията и подготовката на личния състав
23.12.2022 г.
В спешен порядък бе приета програмата за приоритетни инвестиционни разходи на МО, казва министърът на отбраната Димитър Стоянов в интервю на Андрей Рангелов за в. "Българска армия"
Otbrana.com
– Г-н министър, каква беше годината за Министерството на отбраната и Българската армия?
– Моята равносметка е, че изпращаме една успешна година за Министерството на отбраната и за Българската армия въпреки сериозните предизвикателства, породени от драматично променената среда за сигурност. В тази среда успешно изпълняваме конституционните си задължения за гарантиране на националната сигурност и суверенитета на страната. Постигнахме напредък в модернизацията на Българската армия и в подготовката на личния състав. Въпреки връхлетелите ни политическа и икономическа криза негативните последици от затруднените вериги на доставки, повишаващите се цени на материали и недостиг на суровини, водещи до завишаване на времето, необходимо за предоставяне на услуги при модернизацията, поддръжката и ремонта на въоръжение и техника, през 2022 г. процесът по модернизация на способностите на Въоръжените сили продължи без забавяне. В изпълнение на решенията на Консултативния съвет за национална сигурност от февруари в спешен порядък бе приета от Министерския съвет програмата за приоритетни инвестиционни разходи на МО. Тя внесе прозрачност при разходването на средствата и определи източниците за финансиране за изграждането и развитието на отбранителните способности. Анализът показа, че дори при осигуряване на 2% от БВП за разходи за отбрана, от които 20% за капиталови разходи, финансовият ресурс няма да бъде достатъчен за реализиране на най-належащите проекти. Затова през октомври служебният кабинет взе решение за откриване на специална сметка в БНБ за съхранение на неусвоените през годината финансови средства за модернизацията на армията. Досега те се връщаха обратно в централния бюджет. Безспорно обаче е необходима ясна политическа воля на парламентарно представените партии, за да се постигне желаният напредък за финансово осигуряване на модернизацията на БА. Смятам, че политическият консенсус за спешната необходимост от инвестиции във въоръжение и техника дават добра основа за реализацията на част от проектите за превъоръжаване и модернизация. През годината по план се изпълняваха договорите за модернизация на танкове Т-72, строителство на многофункционалните модулни патрулни кораби за ВМС и успоредно с това придобиване на боеприпаси за тяхното въоръжение. По проекта „Модернизация на Т-72 за нуждите на танковите формирования от Сухопътни войски“ са модернизирани почти половината от танковете Т-72 като се предвижда проектът да бъде завършен до септември 2023 г. В процес на изпълнение е проектът „Повишаване на мобилността и защитата на личния състав от Силите за специални операции“. Към момента изпълнението на договора е над 90% и трябва да бъде реализиран до края на 2023 г. С решение на Народното събрание беше ратифициран и договорът за придобиване на втората партида самолети Ф-16. Първата авансова вноска е платена. Заедно с това МО успя да завърши националната процедура за откриване на инвестиционна сметка в Банката на Федералния резерв на САЩ в Ню Йорк, което ще позволи част от средствата, преведени от нас през 2019 г., да се инвестират чрез различни банкови и инвестиционни инструменти за осигуряване на доходност от тези средства в полза на МО. В изпълнение на Програмата за приоритетни инвестиционни разходи започнаха допълнителни дейности по проучване на световния пазар за придобиване на брегови ракетни комплекси, противовъздушната отбрана, системи за ситуационна осведоменост (нови трикоординатни радара за ВВС и сензори за морско разузнаване и наблюдение на ВМС), безпилотни летателни системи и средства за въздействие по тях. По тези проекти работим активно.
– Кога да очакваме договор за нови бойни бронирани машини за Сухопътните войски и колкото и да е парадоксално, може ли те да влязат в строя по-бързо от корабите и изтребителите, буквално още през следващата година?
– За два от големите модернизационни проекта – „Придобиване на нов тип боен самолет“ и „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“ през годината постигнахме напредък. Предприехме спешни действия за преодоляване на изоставането, оптимизиране и ускоряване на процесите по проекта на Сухопътните войски „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“. По проекта на ВВС за нов боен самолет мога да кажа, че промяната в средата за сигурност и необходимостта от запазване на конфигурацията на вторите 8 самолета наложиха по-ранното стартиране на дейностите за реализация на втория етап на проекта за придобиване на нов тип боен самолет. След одобряването на инвестиционен разход за втория етап на проекта подписахме два нови международни договора на обща стойност $1,296 млрд. без ДДС, финансирани от държавния бюджет. Третият договор, свързан с изпълнение на Етап 2 на инвестиционния проект за доставка на авиационни ракети (BU-P-AAH), се финансира изцяло от Правителството на САЩ. По този начин българските ВВС ще имат една цяла ескадрила самолети Ф-16 с необходимите въоръжение, средства за наземно обслужване и резервни части, което ще осигури възможност за ефективна подготовка на летателните екипажи и изпълнение на широк спектър от задачи в национален и колективен формат съобразно установените съюзни стандарти. По отношение на проекта на ВМС „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“ мога да кажа, че договорът за придобиването на двата многофункционални модулни патрулни кораба (ММПК) се изпълнява в съответствие с плана. Вече завърши проектирането на корабите, като през лятото в българската корабостроителна компания „МТГ Делфин“ се изпълни „Залагане на кила“ на първия от двата кораба, с което се постави началото на неговото строителство. Съгласно плана се очаква през лятото на 2023 г. корпусът на първия от двата кораба да бъде завършен и пуснат на вода. В средата на миналата седмица започна строителството и на втория кораб. Паралелно със строежа на корабите стартирахме процеси по придобиване на боеприпаси за въоръжението им. Вече са подписани три договора за придобиването на боеприпаси за ракетното и торпедното въоръжение на двата кораба. За реализацията на проекта на Сухопътните войски „Придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада“ се работи усилено. Бяха подготвени и изпратени искания за информация (RFI) до 13 компании, като в момента тече процес по анализ на получените отговори от компаниите. На базата на анализа ще бъде подготвено и изпратено Искане за предложение (RFР), след което ще се извърши оценка на получените предложения/оферти, избор на изпълнител и сключване на договор. Планираме всичко това да се случи през 2023 г., т.е. да може да се поздравим и с договор за доставката на машините на Сухопътните войски. По отношение на това, доколко е възможно изпълнението на този проект да изпревари горните два, бих казал, че при оптимално стечение на обстоятелствата тази възможност е реална. Тук обаче следва да се отчете и динамиката в международната средата за сигурност, водеща до усложнения и затруднения по веригата на доставки. Така че това до голяма степен ще зависи от процедурата за сключване на договор, а по-ясна картина ще може да имаме след неговото подписване.
– Какви други проекти за модернизацията на армията може да се осъществят или поне да стартират през 2023 г.?
– Както знаете, в програмата за приоритетни инвестиционни разходи са включени 13 основни приоритетни проекта за превъоръжаване на БА. Тази програма е внесена за разглеждане от Народното събрание. Въпреки текущата политическа ситуация се надяваме на широк консенсус за нейното приемане, за да реализираме дълго чаканата модернизация на Въоръжените сили в интерес на националната сигурност на страната ни.
Освен на основните проекти в програмата Министерството на отбраната осигурява реализацията и на още над 30 други проекти с по-нисък бюджет за изграждане, развитие и поддържане на необходимите отбранителни способности. До момента успешно са изпълнени, приключени или в процес на приключване на проекти, свързани с изграждането на способности за Военноморските сили – „Доразвиване на способности за противоминна война чрез придобиване на минни ловци“; за Силите за специални операции – „Доизграждане на групите от състава на силите за специални операции за осигуряване на провеждането на специално разузнаване и директни действия“; за Сухопътните войски –„Развитие на способности за подобряване, възстановяване и поддържане на пътища“ и за ВВС – „Придобиване на лек витлов учебно-тренировъчен самолет“. Усилено се работи и по проект „Изграждане на модернизирана „Брегова система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница“ – ЕКРАН – М“. Той се реализира съвместно с МО на САЩ, като част от дейностите се финансират безвъзмездно по „Програмата за изграждане на партньорски капацитет на САЩ“. Планирано е през второто шестмесечие на 2023 г. модернизираната система за контрол на корабоплаването „ЕКРАН – М“ да бъде инсталирана и да започне поетапното й въвеждане в експлоатация. Но отново бих искал да подчертая, че един от най-важните фактори е политическото решение за осигуряване на необходимия финансов ресурс за изграждането на тези ключови за Въоръжените ни сили отбранителни способности.
– За всички тези проекти е нужно и голямо финансиране. Какъв ще бъде бюджетът за отбрана през 2023 г.? Ще достигне ли 2% от брутния вътрешен продукт?
– В Народното събрание е внесен проект на Закон за продължаване на действието на разпоредбите на Закона за държавния бюджет за 2022 г. Според него разходите и трансферите следва да са в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година и срок на действие, не повече от 3 месеца. В Министерството на отбраната са направени и представени в указаните срокове в Министерството на финансите проект на бюджет за 2023 г. и актуализирана бюджетна прогноза за 2024–2025 г. в програмен формат. За 2023 г. разходите за отбрана са в размер на 1,85 % от БВП. В абсолютна стойност това са 3,215781 млрд. лв. (включително и разходите за Държавните висши военни училища). Уверявам ви, че правим всички възможни постъпки още през 2023 г. разходите за отбрана да достигнат 2% от БВП, което би спомогнало за намаляване на дефицита от ключови способности на Въоръжените сили.
– Кои основни събития в дейността на войската по трите мисии на Въоръжените сили накратко бихте отличили като най-важни постижения за 2022 г.?
– За мен е важно да подчертая, че с проведените учения и подготовки през годината Въоръжените ни сили демонстрират готовност категорично да изпълняват конституционните си задължения. Същевременно тези учения показаха за пореден път болезнената нужда от цялостна модернизация на Въоръжените сили. Войната в Украйна ясно показа, че без модерни самолети, бойни машини, артилерийски системи, системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, за разузнаване и без необходимото логистично осигуряване рискът за личния състав е огромен, а опасността от неизпълнение на задачите – неминуема. Сред националните учения през годината мога да отлича „Въздушен страж 22“, STEALTH DAGGER 22, „Пирински страж 22“ и „Верея 22“. Въпреки произтичащите от войната заплахи за корабоплаването в Черно море беше успешно проведено националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2022”. Формирования от Българската армия домакинстваха и множество международни учения: VIKING 22, POSEIDON 22, EUROPEAN SPARTAN 22 и THRACIAN VIPER 22. Успешно бе проведено и учението STRIKE BACK, на което бяха демонстрирани пълните оперативни способности на Многонационалната бойна група на НАТО в България. Български военнослужещи участваха и в редица учения на НАТО извън територията на страната. Знаете, че Въоръжените ни сили участват в охраната на държавната граница и логистичното осигуряване на МВР до края на 2022 г. Близо 3000 военнослужещи с над 400 единици пътни превозни средства, на ротационен принцип, изпълниха над 30 000 задачи. За изпълнението им пътните превозни средства са изминали около 1 500 000 км. За огромно съжаление, при трагичен инцидент загина служител от органите на МВР. Военнослужещият, от състава на съвместния патрул с действията си реално прикри държавната граница, спазвайки стриктно инструкциите и произвеждайки изстрели в направление на нарушителите. Въпреки всички затруднения във Въоръжените сили е създадена адекватна организация за ефективно участие на подготвени сили и средства в операции по принос към националната сигурност в мирно време. Тук категоричен пример е активното участие на формированията от Българската армия по овладяване на бедствената ситуация в Община Карлово след проливните дъждове. Незабавно активирахме определените формирования за изпълнение на задачи по третата мисия. Техните навременни действия по оказване на своевременна помощ на най-засегнатите жители на първо място не допуснаха загуба на човешки животи и подпомогнаха възстановяването на засегнатите населени места.
– Какво е кадровото състояние на БА на фона на икономическите затруднения на държавата?
– Предизвикателства пред управлението на човешките ресурси в национален мащаб важат и за МО – демографският срив; мобилността; проблемите с набирането и подбора на личен състав. Задълбочаващата се демографска криза в страната и увеличаването на заплатите в частния сектор доведоха до текущ некомплект от военнослужещи в границите на 20%. Усилията ни са насочени към създаване на условия за повишаване на мотивацията на хората в отбраната, наемането и задържането на служба на достатъчно качествен и подготвен личен състав. За целта се провежда последователна политика, насочена към издигане на престижа на военната професия, като се полагат значителни усилия за повишаване на конкурентоспособността ѝ на пазара на труда. Основен способ за набиране на военнослужещи е чрез конкурс. Чрез него се приемат на военна служба войници (матроси), сержанти (старшини) и офицерски кандидати. Резултатите от проведените конкурси през 2022 г. показват тенденция за запазване на броя кандидати за постъпване на военна служба. За преодоляване на ниските нива на комплектуване на Въоръжените сили с личен състав през 2023 г. ще продължи плановото обявяване на конкурси за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни и висши училища в страната и в чужбина. Създадените възможности за преминаване на войниците/матросите в сержантския и офицерския състав след преминаване на съответното обучение допринесоха за намаляване на некомплекта при сержантския (старшинския) състав и през 2022 г. МО извършва и планира действия за разработване на стратегическа политика с широк времеви хоризонт на действие за мотивационни подходи и мерки за разширяване на социалния пакет за военнослужещите, която е изградена на основата на изследвания и анализи, както и преразглеждане на действащи нормативни актове, свързани с основните и допълнителните плащания. Такива примери през изминалата година са увеличението на размерите на основните месечни възнаграждения, порционните пари, компенсационните суми за наемане на жилища, както и стипендиите за звание на курсантите от военните училища, което се случи в условията на финансови ограничения. Увеличението на основните месечни възнаграждения на военнослужещите, цивилните служители по служебно и трудово правоотношение е обвързано единствено с осигуряване на средства по държавния бюджет за 2023 г. В тази връзка, до приемането на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и определянето на бюджета на МО, в частта „Персонал“ ще се запазят досегашните нива на възнагражденията.
– Тези дни за Антарктида заминава корабът „Св. св. Кирил и Методий”. Какъв знак за възможностите на армията ни е това, че български военен плавателен съд ще достигне южните полярни географски ширини?
– Това може да бъде оценено като изключително достижение на българските военни моряци. Наистина за първи път в историята на нашата държава кораб, развяващ български военноморски флаг, ще премине през екватора и ще направи плаване в района на Антарктида, осигурявайки българската полярна експедиция. Усвояването на континента Антарктида е едно от големите предизвикателства пред човечеството в следващите десетилетия и ние сме горди, че България е сред малкото държави, които са част от правителството на континента Антарктида и имат възможности да вземат решения по отношение на използването на неговите ресурси и пространство. Подготовката на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ бе един продължителен и сложен процес, който се надявам, че ще завърши успешно, и това ще даде възможности за силно разширяване на спектъра на научните изследвания, които България може да извършва, а също така ще даде много сериозни възможности за провеждане на плавателни практики на курсантите от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.
