Генерал Мартин Демпси: Генералите и адмиралите са генерали и адмирали за цял живот
23.01.2023 г.
Това, което казват, носи тежестта на тяхната професионална преценка и достоверност на професионалната им репутация, казва бившият председател на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ. (Следва малък коментар за „почтеността“ на един български професор.)
Бригаден генерал от запаса Стефан Стефанов
Преди около 50 години известният руски дисидент, писател, есеист Йосиф Бродски пророчески твърдеше, че „животът е игра с много правила, но без рефер", И по тази причина, според него - „не е удивително, че толкова много хора играят нечестно, толкова малко печелят и толкова много губят...“. Тези дни се сетих за неговите думи, когато прочетох статията на един български Професор (от уважение към неговите студенти, ще го изписвам с главна буква) политолог, син на активни борци против фашизма и капитализма, в една известна германска медия. „Хамлетовите“ вълнения на Професора ме впечатлиха не толкова с шаблонните русофобски внушения. Вероятно под давление на солидното количество изпита, пиперлива, домашна сливова ракия от село Миндя, където той се е самоизбрал за ръководител на известния, за съжаление, най-вече сред неговите съселяни, ежегоден рок фестивал, философските му прозрения, за интелекта на българския офицер заслужават коментар. Притесненията ми идват както от факта, че се опитва да надникне „под фуражката“ на военните без очила, а той априори е късоглед, тъй като от зародиша на българската демокрацията се „придвижва“ опрян на патериците на различни фондации, което му дава селективна картина за действителността, така и с категоричните си изводи за техните ограничени умствени възможности, след като напуснат армията и се включат в политиката. Причината според нашенския Професор е, че „военните са базисно праволинейни създания“. На бойното поле и в извънредни ситуации може да са личности, но след като си изпълнят задълженията и преминат в запаса са „създания“. Нещо повече – „Когато военните си внушават, че са политици и започнат да говорят завоалирано и с намеци, резултатът е комичен“. Освен това са и маниполируеми. Подават се на всякаква пропаганда. Особено, на руската! С една дума - „създания“!
Супер заключение! Интересно, как би потвърдил Професорът „ренесансовите“ си възгледи в разговор с международно признати и утвърдили се от близкото минало, с професионалната си дейност в армията, с богата военна кариера държавници в т.ч. президенти, вицепрезиденти, министър-председатели на САЩ, Великобритания, Франция и други европейски държави. Да не говорим за Африка и Близкия Изток - Египет, Израел и др. където военната кариера е задължителна предпоставка за йерархичното развитие, на който и да е, в държавното управление на тези страни. Без да поставям на изпитание паметта на Професора, изкушавам се да му напомня думите на един световно известен, от средата на миналия век, президент на водеща европейска държава: „Политиката е нещо твърде сериозно, за да бъде оставена в ръцете единствено на политиците“. Сещате се кой е?! Нали? „Създанието“ Шарл дьо Гол.
А по отношение на пропагандата ще припомня на уважавания Професор думите на генерал Мартин Демпси, бивш председател на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ – „Генералите и адмиралите са генерали и адмирали за цял живот. Това, което казват, носи тежестта на тяхната професионална преценка и достоверност на професионалната им репутация“. Без коментар…
Аз не познавам „най-висшия офицер“ на САЩ генерал Мрак Мили, но Професорът го цитира, без да вникне в професионалното му изказване. Както дяволът чете евангелието. Да, „президентът Путин може да прекрати тази война днес“. В противен случай…….и т.н. В противен случа Професоре! Правите ли разлика? Какво русофилско има в оценката на президента Радев, преди около една година, няколко дена след започването й, когато заяви – „Русия може да спечели войната, но трудно ще постигне мира“? Генерал Мили мисли същото!
Комичното в брътвежите на пловдивския Професор, с неангажиращото и лажерно седалище в Миндя, е твърдението, че зад „неадекватното“ поведение на бившите военни, особено сред родния ни генералитет, прозира дългата ръка на руската агентура в България. Според него, въпрос на прецизен и задълбочен анализ, какъвто той отдавна, вече е бил направил, да бъде разкрито законспирираното присъствие на путиновите агенти и под фуражката на президента Радев. Въобще „фуражката“ е нарицателно име в словореда на Професора.
Обидно! Ако беше трезвен, неговите съселяни щяха да му припомнят, че тези фуражки се съхраняват по гардероби и шкафове от няколко стотин хиляди мъже и жени, от запаса и резерва, чиято младост е преминала във въоръжените ни сили, за защита на националната ни сигурност и държавен суверенитет. Това е най-многобройната и национално отговорната българска партия, която все още проявява търпение и чака инициативата на българските политици. За съжаление, „нашите политици не умират с поглед отправен в небето, а като муха в провиснала паяжина“. Не съм го казал аз, а преди доста време, дълбоко уважаемият Кеворк Кеворкян.
Почтен ли сте г-н Професоре, по отношение на „фуражката“? И най-важното, за това, което се крие под нея. А за генералитета?! Несправедливостта се понася сравнително лесно. Боли от справедливостта. Препоръчвам Ви, след като изследвахте моралното падение на един натовски генерал, проучете моралното възвишение на някои български генерали, завършили на времето с ходатайства по няколко военни академии в бившия Съветски съюз. В този случай оценките ни може и да съвпаднат.
