МО ще работи по нова програма за модернизация
10.02.2023 г.
Министърът на отбраната, обаче, не е убеден в изискванията към нея, които парламентът гласува в края на мандата си.
Спирдон Спирдонов
Програмата за приоритетни инвестиционни проекти на МО до 2023 г. остана необсъдена от 48-ото Народно събрание. Нещо повече, на 31 януари, т.е. два дена преди разпускането си парламентът прие Решение за възлагане на Министерския съвет до три месеца да изготви всеобхватна и финансово обоснована програма за инвестиции в отбраната до 2032 г. Т.е. нова програма. Ще работи ли МО по поставената задача? Вторият въпрос, по който потърсихме отговор по време на пресконференцията в МО, бе свързан с искането на правителството за тълкуване от Конституционния съд за допускане на въвеждането на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни.
България е парламентарна република и решенията на Народното събрание трябва да бъдат изпълнявани, каза министърът на отбраната Димитър Стоянов. Ще започнем работа по тази програма, казва той, но не е убеден дали ще бъде завършена по начина, по който е поставена, като рамка. Според него в това решение има
доста пропуски и неясноти.
Дава пример с текста в решението, че „проектите следва да не допускат реализация на етапи, което би застрашило тяхната реализация в цялост и в предвидените срокове“. Всички започнати проекти, уточнява министърът, са на етапи. Това се отнася и за корабите, и за самолетите. Известно е, че има два договора за изтребителите Ф-16, така е и за корабите – първият е за построяването, а вторият – за въоръжението. Това, е категоричен министърът, не попречи да се реализират проектите и да се развиват с необходимите темпове. Дава още един пример от финансова гледна точка. Ако реализираме проекта за трикоординатните радари в целия му обхват, ще изчерпим финансовите средства, заедно с тези за бойната машина на пехотата. Поради тази причина сме подготвили документи за 7 радара, а ни трябват три пъти повече.
Друго изискване е придобиването на пълната отбранителна способност да бъде по утвърдени стандарти на НАТО. Това е нов термин, такъв не съществува, казва министърът. Има, уточнява той, минимални военни изисквания, които сме покрили във всички наши проекти.
Защо, обаче, Комисията по отбрана не пожела да обсъди и подкрепи внесената от правителството още на 19 октомври м.г. Програмата за приоритетни инвестиционни проекти на МО до 2023 г.? Основна забележка от тяхна страна е, че проектите са групирани по обхват на финансовите средства, които са много разтегливи, отговаря министърът. Действително е така. Отделните проекти са разпределени в различни ресурсни категории. Например, за придобиване на 155-мм гаубици прогнозните средства са от 100 до 499 млн. лв., а за бойните машини на пехотата – от 1 до 1, 999 млрд. лв. По един от проектите, отбеляза министърът, точно това се посочва, което означава, че правилно сме го записали в програмата.
„Нон сенс е да говорим за всеобхватна програма, когато тя е финансово неосигурена“, смята още министърът. Когато е всеобхватна, обяснява той, означава, че трябва да се реализират абсолютно всички проекти. И обръща внимание „Пак тръгваме да решаваме обратната задача. Имате толкова финансови средства, спрямо тях ще си нагласите вашите потребности, т.е. нашите способности.“ Сред проблемите, които създава гласуваното решение от Народното събрание, е и това, че въоръжение и техника трябва да се придобиват само от страни от Европейския съюз и НАТО. Това автоматично ограничава възможностите да се разговаря с Израел или Швейцария, например. Национален интерес ли е да вземаме нещо по-качествено и на по-ниска цена или изключително скъп? Според мен, първото е по-важно, казва министърът.
Коментар по искането на правителството за тълкуване от Конституционния съд за допускане на въвеждането на законова възможност за
задължителна подготовка за защита на отечеството
в мирно време на българските граждани със статус на запасни направи началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. „Ще поставя този въпрос в по-широк контекст. След 2014 г. нещата по военното планиране, както в България, така и в коалиционен мащаб в НАТО, се промениха в посока изисквания към готовността на силите“, припомня той. Това означава попълнени военни формирования с личен състав, наличие на техника, съвместима с тази на съюзниците. Т.е., посочва началникът на отбраната, повишиха се изискванията към отбранителните ни способности, които се засилиха още повече с кризата в Украйна. Големите изисквания вече са не само към декларираните ни пред НАТО формирования, но и към националните ни сили за отбрана. В този смисъл се налага да имаме повече формирования, отколкото е мирновременният състав. Те, уточнява адмирал Ефтимов, са сили с по-ниска готовност, но в случай на криза с постепенно нарастване на готовността трябва да придобият статут на боеспособни. За да се приведе целият този механизъм в действие, трябва да се извършва подготовка на запасните. Със сегашното състояние на нормативната база и ако тръгнат процесите на модернизация, не е възможно тези формирования да бъдат подготвени, смята началникът на отбраната.
(Статията е публикувана във в. „Българска армия“ на 10 февруари 2023 г.)
