Защо трябва да пестим от военната си история?
11.03.2023 г.
Спирдон Спирдонов
От 9 септември 1944 г. до 9 май 1945 г. България не е на земното кълбо, най-малкото е отишла на друг континент. Не е вярно, но е. За учениците от 7 клас на родното училище е точно така. И аз си мислех нещо друго, дори предположих, че има скъсан лист от учебника по история и цивилизация, но той се оказа напълно здрав. Само, дето, като някои хора и него го хванала своеобразна деменция. Който не вярва, сам да се запознае с това природно чудо една държава и един народ временно да се пресели някъде и, когато е удобно за тези, които пишат историята му и я предават на поколенията, да се върне на старото си място.
Сега за урока „България в годините на Втората световна война“. Търсих още една страница, защото той завършва с датата 9 септември 1944 г. После България не е била във войната, а изобщо имало ли е война? Впрочем след четири урока в един от поредните политически текстове има следното изречение: “От октомври 1944 до май 1945 г. българските войски участват във войната срещу Германия, като дават 30 000 убити и ранени.“ Толкова! Поне разбрах, че България не е местена временно.
Какво е направила войската ни в тази война, няма дори една картинка. За сметка на това може да се види усмихнатият Хитлер на среща с нашия цар и тържественото подписване от Богдан Филов на Тристранния пакт. Това, че България с цената на жертви, ранени и стопански загуби, участва в освобождението на Европа от хитлеризма, изобщо не е важно. След това се чудим защо някои среди при съседите ни, не признават какво сме направили за тях през есента на 1944 г. Ако и те четат учебника за 7 клас, няма какво да им се сърдим?!
Впрочем, ако на авторите на учебниците и на отговорните институции са необходими доказателства, примери и разкази, има не само историци, но и живи българи ветерани от Втората световна война. Налице е и богат снимков материал, защото през войната сме имали няколко фронтови вестника. Не само това. Снимката на командира на Първа българска армия генерал-лейтенант Владимир Стойчев е широко разпространена, включително в интернет пространството. Но, изглежда, това не е достатъчно. Интересно ми е, дали в учебниците по история за 7 клас, например, на други държави отсъства ролята на армиите им в тази война?
Хубавото е, че чрез този учебник учениците научават с подробности за участието на Българската армия в Сръбско-българската война, двете Балкански войни и Първата световна война. За това поздравления? Парадоксално е, обаче, премълчаването на участието във Втората световна война. Въпросът е защо трябва да пестим от военната си история.
***
Като допълнение ще цитирам текст от сайта на НВИМ от този период на военната ни история: “През септември – ноември 1944 г. се извършва мобилизация, съсредоточаване и стратегическо развръщане на българската армия, включена в състава на съветския Трети украински фронт. Предвижда се настъпление на запад, прекъсване на пътищата и разгромяване на отстъпващата германска армейска група „Егея“. Главнокомандващ българската армия е генерал-лейтенант Иван Маринов. Проведени са четири настъпателни операции: Нишката и Косовската – от 2-ра армия с командващ генерал-лейтенант Кирил Станчев, Страцин – Кумановската – от 1-ва армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев и Брегалнишко – Струмишката – от 4-та армия, с командващ генерал-майор Асен Сираков. При Ниш, Страцин и Стражин, при Щип и Велес българският войник показва масов героизъм. Имената на хиляди бойци и командири остават в славната летопис на военната ни история.
През периода декември 1944 г. – юни 1945 г. България участва в заключителния етап на Втората световна война с формираната Първа българска армия, в състав от 130 000 души, с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев. През януари 1945 г. българските войски извършват 250 км преход с двойно преминаване на р. Дунав и заемат за отбрана полоса по левия бряг на р. Драва. Проведени са Сремската, Дравската, Мурската и Чаковецката операции. От основните сили на армията са формирани 3-ти и 4-ти корпуси с командири генерал-майор Тодор Тошев и генерал-лейтенант Стоян Трендафилов.
Активните отбранителни действия на българските войски при селата Дравасоболч, Дравачехи и Драваполконя са отразени в най-авторитетните вестници в Европа и в света. Първа българска армия завършва бойния си път в подножието на австрийските Алпи и на 17 юни 1945 г. се завръща в родината с победно развети знамена. Загубите на Българската армия във Втората световна война възлизат на 40 450 души. От тях убитите са 8 337, ранените – 22 958, а безследно изчезналите – 9 155.“
