Недостигът на личен състав остава висок
07.04.2023 г.
Некомплектът се увеличи и достигна 19,7 процента.
Спирдон Спирдонов
Това е изводът на правителството в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2022 г. Анализът в него идва точно на време. Въпросът е да бъде внимателно прочетен и да се вземат необходимите решения, за което право и отговорност ще имат новоизбраните народни представители на 2 април и очакваното редовно правителство. А това, че темата е приоритетна, говори фактът, че за първи път при разработването на годишните доклади разделът за хората в отбраната е на челно място, а не някъде във втората половина на доклада.
Офицерите са малко
Завишено ниво на некомплекта се наблюдава при офицерите и офицерските кандидати, докато при войнишките и сержантските длъжности се отчита лек спад, коментира министърът на отбраната Димитър Стоянов при приемането на доклада. Въпреки увеличените възнаграждения, спада интересът към постъпване на военна служба и некомплектът се увеличи и достигна 19,7 процента, е констатацията в документа. Съотношението между кандидати и вакантни длъжности намалява трета поредна година и това се определя, като сериозно предизвикателство. Най-сериозно остава положението в Сухопътните войски.
Всичко това засяга негативно способностите на декларираните формирования и поддържането им в готовност за развръщане. Окомплектоването на доброволния резерв се запазва на крайно недостатъчно равнище. Ускорената инфлация има допълнително утежнява ситуацията с негативното си отражение върху изграждането на способностите, включително при попълването на вакантните длъжности за военнослужещи. От една страна тя обезценява доходите на военнослужещите, а от друга оскъпява в значителна степен текущата издръжка на въоръжените сили и придобиваните отбранителни продукти.
Като обезпокоителен, министър Стоянов определя факта, че през 2022 г. процентът от БВП за отбрана е 1, 62, което не съответства на заложения в националния план 1,70. Още повече, че в НАТО вече 2 процента, какъвто е нашият план до 2024 г., се възприемат не като цел, а като основа за по-нататъшно нарастване на разходите за отбрана.
Колко са хората, които недостигат в армията?
Към края на миналата година текущият некомплект от военнослужещи за Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия нарасна и достигна 19,7 процента. Недостигът на офицери е 23,4 процента, на офицерски кандидати – 65 процента, на сержанти (старшини) - 10,9 процента и на войници (матроси) - 24,2 процента. Заетите длъжности при доброволния резерв са едва 13 на сто, а през 2021 г. са били 14,5 процента. Основните причина, посочени в доклада, са финансовата непривлекателност на службата в доброволния резерв и нежелание от страна на работодателите да позволяват отсъствие от работа на техни служители. Правят впечатление резултатите при срочната служба в доброволния резерв. Преминалите пълен срок на обучение имаха възможност да постъпят на военна служба или да сключат договор за служба в доброволния резерв и около 95% от тях влязоха в армията.
Какво бе направено?
Има ли конкретни резултати, насочени към компенсиране на инфлацията и запазване на мотивацията? Този въпрос има следният отговор. Заплатите на военнослужещите и цивилните служители бяха увеличени средно с 15%. Въпреки ограничения мандат и възможности на служебните кабинети да осъществяват дългосрочна социална политика, бяха увеличени до три пъти компенсационните суми за живеещите на свободен наем. Актуализирани бяха финансовите условия при командироване извън страната и се работеше за повишаване на командировъчните пари при участие в мисии. Въведено беше допълнително месечно възнаграждение на българските военнослужещи от състава на Многонационалната бойна група на НАТО. Увеличен беше почти двойно размерът на стипендията на курсантите. В напреднал етап е разработването на нормативен акт, регламентиращ техния статут като военнослужещи.
Проблемът опира до пари.
Той се отнася, както за нивото на военните заплати, така и за ускорената модернизация и превъоръжаване, което е другият приоритет в доклада. Тенденцията, обаче, трябва да се пречупи. Защо? Анализът в доклада показва, че при излизане на окончателните стойности на БВП на страната за 2022 г., това процентно съотношение (1, 62 процента за отбрана) се очаква да спадне допълнително. Негативните последствия от това изоставане ще се проявят през идните години в още по-висока степен, предвид факта, че в разходите за отбрана се включват и значителни суми, предвидени за други първостепенни разпоредители с бюджет, които не са били обект на планиране в Националния план за постигане на 2 процента до 2024 г. Става дума за разходите за пенсии на пенсионираните военнослужещи, за военни съдилища и военни прокуратури, за издръжка на Постоянната делегация на Р. България в НАТО и вноската към гражданския бюджет на НАТО и към Европейския механизъм за подкрепа на мира, изплащани от бюджета на външно министерство.
В този ред на констатации има едно иновативно решение, което дава глътка въздух. През 2022 г. Министерството на отбраната, съвместно с Министерството на финансите, реши съществения проблем по осигуряване на неизразходваните през годината финансови средства за основни инвестиционни проекти за следващата година. Това стана чрез прехвърлянето им в банкова сметка за чужди средства на Министерство на отбраната. Така бяха осигурени 175, 386 610 млн. лв. за изплащане през 2023 г. на задължения по изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет, включително съпътстващи разходи по придобиването му.
В крайна сметка, обаче, резултатите от анализа на данните за разглеждания период показват, че нарастването на разходите за отбрана като абсолютна стойност е недостатъчно за реализиране на ключови отбранителни способности, сред които преодоляването на проблема с големия брой вакантни длъжности за военнослужещи, превъоръжаването и модернизацията и изпълнението на приетите Цели за способности на НАТО.
Същевременно, предвид сериозните предизвикателства пред сигурността и колективната отбрана след началото на войната на Русия срещу Украйна, новите стратегически документи на НАТО предявяват значително по-високи изисквания към способностите, включително и към тези на силите за национална отбрана, особено на страните-членки от източния фланг.
Известно е, че анализът в годишните доклади за състоянието на отбраната и въоръжените сили следва да бъде най-вече основание за вземане на решения. Ако се върнем към началото на публикацията, ще трябва да адресираме проблема към новия бюджет, който 49-ото Народно събрание трябва да приеме. Впрочем в края на доклада е написано какво трябва да се направи, включително „Предприемане на мерки за преодоляване на големия брой вакантни длъжности за военнослужещи и привличане на служба на качествен личен състав, включително с прилагането на нови подходи. Продължаване на усилията за достигане на разходите за отбрана на 2% от БВП още през 2023 г.“
Да се надяваме, че новото Народно събрание ще обсъди и приеме доклада, защото предишните два, поради парламентарната криза, така и останаха негласувани.
