Без генерали от армията в новия парламент
13.04.2023 г.
Почти цялата Комисия по отбрана от 48-ото Народно събрание влиза и в 49-ото
Спирдон Спирдонов
В последно време все повече се налага тенденцията доскорошни офицери от висшия команден състав да не попадат в състава на Народното събрание. В 48-ото бе само бригаден генерал от запаса Стефан Янев. Рекордът е на 44-ото Народно събрание (19.04.2017-26.032021 г.), когато за депутати са избрани генералите от запаса Константин Попов и Симеон Симеонов, вицеадмирал от запаса Пламен Манушев и бригаден генерал от запаса Кольо Милев. Преди тях доверието на избирателя бяха заслужили армейски генерал от запаса Любен Петров и генерал от запаса Михо Михов. Стабилно армейско присъствие в законодателния орган - четирима бивши началници на Генералния щаб и отбраната, един заместник-началник и един командир на бригада. В интерес на истината в много случаи диалогът беше професионален и по-малко политически. Разбира се, по това време геополитическата ситуация беше друга. Далеч по - различни предизвикателства имаше по времето на 47-ото и 48-то Народно събрание. Обстановката в парламента стана почти "военна" и не случайно един народен представител беше казал, че Комисията по отбрана се е превърнала в Генерален щаб. Впрочем този морски офицер от запаса Борислав Гуцанов, завършил и Военната академия, отново ще бъде депутат.
Други генерали и адмирали, освен споменатите, няма от 39-ото Народно събрание насам. По този белег новоизбраният парламент ще си прилича с 40, 41, 46 и 47-то Народно събрание.
Има, обаче, един момент, който би могъл да е с
позитивен ефект.
Почти целият състав на Комисията по отбрана от предишния парламент отново ще влезе в Народното събрание. Може да се каже, че тези депутати вече са обгорени от законодателна дейност в условия на война, която бушува в нашия регион. Трябва да признаем, че 48-то народно събрание гласува доста решения и закони в сферата на отбраната. Повечето от тях бяха в резултат на активността на служебното правителство, породена от желанието за ускоряване на модернизацията на Въоръжените сили и за изпълнение решенията на ЕС и НАТО във връзка с подкрепата на Украйна.
Сред
новоизбраните депутати
виждаме двама, които вече са били председатели на Комисията по отбрана. Те имат и доста богат парламентарен опит. Христо Гаджев е завършил „Международни отношения“ и „Международни бизнес отношения“ в Софийския университет и в УНСС. Отделно е специализирал в различни чужди университети. Работил е в Министерството на отбраната. Седми мандат е народен представител. В предишния парламент бе председател на Комисията по отбрана. Седми пореден мандат народен представител е и Атанас Зафиров. Освен, че е от офицерско потекло, има диплома от Военната академия. Той бе председател на Комисията по отбрана в 47-ото Народно събрание, когато бяха направени първите стъпки за формирането на многонационалната бойна група.
С опита от шест последователни мандата влиза в седмия си Джейхан Ибрямов, който няколко пъти е избиран за заместник-председател на Комисията по отбрана. Преди време той беше казал: „Винаги съм подчертавал, че не съм завършил военно училище. Служил съм. Винаги съм държал на политическите решения, независимо в коя комисия сме, защото все пак, да не забравяме, че сме народни представители. Експертизата е важна. Лично аз толерирам различните решения, но консенсусните са най-полезни като цяло за страната“.
С най-голям парламентарен опит
от досегашните членове на Комисията по отбрана е Петър Кънев. В предишни състави на Народното събрание, които за него са осем, е бил начело на икономическата и на бюджетната комисия. Подполковник от запаса е. Завършил е „Графична индустрия“ в Москва. За трети мандат, вече и с опит от заместник-председател на Комисията по отбрана, е избран офицер от запаса Николай Дренчев. Завършил е ВВВУ в Долна Митрополия. Летял е през миналото хилядолетие на МиГ-23 МЛД в Габровница. След закриването на базата и уволняването му от армията, по неговите думи, не се е занимавал повече с армейски дела. „Вече в политиката гледам на нещата от друга страна“, казва той.
В състава на 49-ото Народно събрание има още един възпитаник на Военната академия „Георги С. Раковски“ и досегашен член на Комисията по отбрана. Младен Маринов е завършил във военната Алма матер магистратура и Стратегическия курс. По-голямата част от съзнателния му живот е минал в сферата на сигурността, за да стигне до министър на вътрешните работи. „Завърших магистратурата във Военната академия, за да си разширя познанията в сферата на сигурността, защото освен вътрешната са много важни националната, международната и военната сигурност“, казва той.
Тепърва предстои сформирането на постоянните комисии на Народното събрание.
На дневен ред,
обаче са няколко много важни решения от страна на депутатите в областта на отбраната. Служебното правителство спази закона и до 31 март прие Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2022 г. Повече от наложително е да бъде поставен на вниманието на депутатите, за да не последва съдбата на докладите от предишните две години. Или на този на служебното правителство на проф. Огнян Герджиков за 2016 г., който бе изтеглен от редовното правителство и бе приет чак през септември.
Още в първите дни парламентът трябва да се обърне
с лице към войната
и да приеме едно решение на Министерския съвет, което е за изпращане на наши военнослужещи в страна членка на Европейския съюз, а не в Украйна, каквито коментари имаше в предизборния период. Става въпрос за един щабен офицер за усилване на Звеното за планиране и провеждане на военни мисии и операции на ЕС в Кралство Белгия, до 5 офицери и сержанти в Многонационалното командване на ЕС за общовойсково обучение в Република Полша и/или в Многонационалното командване за специална подготовка във Федерална република Германия и до 50 военнослужещи за обучение за използване на предоставеното в рамките на Мисията на ЕС за военно подпомагане на Украйна (EUMAM) въоръжение и техника, на територията на държави-членки на ЕС. Това, че Украйна не е член на ЕС, е известно на всички?!
Има и един много важен въпрос за бъдещото развитие на армията, чието решаване бе завещано от 48-ото Народно събрание в последните му дни.
Със 135 гласа тогавашните депутати задължиха Министерския съвет да изготви и внесе в Народното събрание в срок от три месеца всеобхватна и финансово обоснована програма за
инвестиции в отбраната
до 2032 г. Това се случи на 31 януари. Така разработената програма от 13 проекта за модернизация бе върната обратно. С решението си парламентът поиска всички проекти, чиято прогнозна стойност надвишава 100 млн. лв. да бъдат описани разделно, а тези, за които са необходими по-малко средства, да бъдат обединени по пакети способности. Заедно с това проектите да включват всички разходи, в т.ч. боеприпаси, прилежаща инфраструктура, интегрирана комуникационно-информационна система и др. Финансовата рамка да включва не само придобиване, но и поддръжка. Всичко това, разбира се, ще трябва да се свърже с приемането на бюджета за тази година и средносрочната прогноза, която би трябвало да води до изпълнение на Националния план за постепенно постигане до 2024 г. на 2 процента от БВП за отбрана. Хубавото е, че на разположение на депутатите ще бъде Докладът за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2022 г., където има много конкретен анализ на очертаващите се тенденции, които, ако не се вземат мерки от Народното събрание, няма да бъдат достатъчно оптимистични. Има, обаче едно важно условие, което би трябвало да бъде изпълнено в близките дни. То е гласуването на редовно правителство, което зависи, именно от новоизбраните народни представители.
(Материалът е публикуван във в. „Българска армия“, 13.04.2023 г.)
