За президента в мирно и военно време, като върховен главнокомандващ
09.08.2023 г.
Спирдон Спирдонов
Президентът на републиката е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България в мирно и във военно време. Пише го черно на бяло в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Това е за тези, които пропускат „мирно време“.
Думата ми е за друго. От време на време през последните десетилетия се коментират взаимоотношенията между президента, министъра на отбраната, началника на отбраната и Въоръжените сили, като цяло. А те са регламентирани от законодателя и няма нищо извънредно.
Като отворим Конституцията в чл. 100 ще прочетем следното: „Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България. Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон. Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона. Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.“ Така че няма нещо, което в тази сфера президентът да прави без предложение на Министерския съвет или решение на Народното събрание.
ЗОВСРБ навлиза в детайлите. Пак по предложение на Министерския съвет президентът утвърждава стратегическите планове за действие на въоръжените сили; привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна и оперативна готовност; обявява обща или частична мобилизация; назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания.
Какво се случва при военен конфликт или война? Забележете какво е регламентирал законодателят. Президеннът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, при военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава, което в тези случаи се свиква незабавно, за да се произнесе по решението. В тази ситуация президентът координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт или на войната. Той ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия. Привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет. Въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната. Внася предложение в Народното събрание за сключване на мир.
Тук още едно пояснение, относно ръководството на Върховното главно командване от президента. В закона е записано: „Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на икономиката, министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите, началника на отбраната, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и други лица, определени от върховния главнокомандващ. Към Върховното главно командване се създава щаб, в който се включват длъжностни лица от Министерството на отбраната и от други структури, определени от върховния главнокомандващ. При обявяване на положение на война или на военно положение началникът на отбраната е главнокомандващ на въоръжените сили.“
Законът дава право на президента за изпълнение на правомощията си на върховен главнокомандващ да издава укази и може да отправя обръщения и послания. Разпорежда, че указите на президента, с които се осъществяват функции по отбраната на страната, се приподписват от министър-председателя. Същият този закон дава право на президента да изисква от министъра на отбраната, от началника на отбраната и от други държавни органи необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Съгласно закона министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана, а началникът на отбраната е подчинен на президента на републиката при осъществяване на правомощията му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
