Да се обърнем с лице към хората в армията
21.08.2023 г.
Генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков, бивш командващ Сухопътните войски: „Там в армията и особено в Сухопътните войски живеят и работят светли и умни хора, работливи и издръжливи, със семейства и деца. И заслужават по-добър живот и по-добро отношение към тях.“
Otbrana.com
На фона на дирижираната и широко рекламирана опасност от разширената „шамарена домашна фабрика“ и насилие, което се прави с определена цел за приемане на определени закони и че националната ни сигурност зависи от бутането на МОЧА и смяната на националния ни празник, както и от изпращането на последните ни изправни единици военна техника в помощ на Украйна, някак си много тихо и без препирни мина приемането на поредния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2022 г. Не, че този доклад се различава от предишните само по обем и по съдържание, защото не разкрива нищо ново, а по това, че не последваха почти никакви решения за преодоляване на проблемите. Стана ясно, че ще продължават усилията за придобиване на нов боен самолет и двата патрулни кораба, които продължават да гълтат основната част от капиталовите разходи, което поражда тревога за състоянието на Сухопътните войски, които са отговорни за опазване на суверенитета и териториалната цялост в случаи на заплаха. Защото граници и територия не се опазват със самолети и кораби, а с пехота, подкрепена от авиация и кораби. И това е неоспорим факт и е показано и в доклада, че СВ поддържат над 1000 души за тази цел, значителна част от които ежеденевно.
Но тревогата ми е за растящия некомплект
от личен състав, който средно за армията и структурите на МО достига до 23,4 при офицерите и 24,2 при войниците, като срамежливо се отбелязва, че при СВ е значително повече, за да не се тревожат хората. В други изказвания по медиите се отбелязва, че достига до 45-50 при командния състав и войниците от СВ. Не се отбелязва и това, че има прилив от СВ към ВВС и ВМС, поради тежките условия на служба в Сухопътните войски и липсата на светлина за кариерното развитие, особено на младшите офицери, които са основната част от офицерския състав.
Надявах се, че набъканата от „експерти по военната сигурност“ комисия по отбрана поне ще отбележи проблема като основен, а не оценката за войната между Русия и Украйна и ще даде препоръки на държавното ръководство за преодоляване на проблема, но след като некомплектът расте, значи и тя не си е свършила работата и оставят на нас, презрените и лишени от информация „неексперти“ да бием камбаната. А кризата е явна, видима и от простия българин, защото тези, които служат в пехотата си имат бащи и майки, които споделят помежду си.
Не знам, как звучи на „експертите“ по сигурността и отбраната, които денонощно ни засипват с коментари за войната и опасността за България какво означава за тях този повишен некомплект от командири и редови състав. Дали на някой му е ясно, че ако такъв некомпект има в парламента, министерствата, бизнеспредприятията, училищата и транспорта как ще функционират и произвеждат продукт и как ще се осигури държавата и гражданите. В армията това се наричат бойни разчети и те са точно определни по брой за всяка бойна машина. Ако няма водачи машината не тръгва, ако няма екипаж или е половината от него, няма да е боеготова, по простата причина, че всеки от екипажа има определена задача.
И вместо да се вземат кардинални решения, като това взето при последното правителство на коалицията ГЕРБ-ВМРО за ежегодно увеличение с 10 на заплатите, докато базата за определяне достигне средната за страната в бюджетната сфера се предлага еднократно 10 – процентно увеличение, което е изядено вече от инфлацията. Защото базата за определяне на възнаграждения непрекъснато се променя от средната в бюджетната сфера в началото, после стана по предложение на министъра и постановление на МС и накрая бе закована на 380 лева от законотворците с бюджета на държавата и такава е от няколко години. А това е ежегоден пладнешки грабеж на държавата на значителни суми от всеки военнослужещ, прикривани зад скромните 10 – процента увеличение. И искате хората да ви вярват и да служат с охота. А само на 200 км на изток се води война и това разстояние се преминава в рамките на „една специална военна операция“ и срещу такава трябва да се изправят мотивирани и подготвени командири и редови състав, обединени в боеспособни формирования.
Много пъти алармирах че вместо да гледаме другото и другите,
да погледнем себе си и да помогнем на хората в отбраната да си решат проблемите.
Но не става. Не знам как си го мислят „експертите“ с лъскавите автомобили и заплатите по няколко хиляди лева как работят в щабовете и формированията на Сухопътните войски с половината си състав и командири и с 50-годишната си техника, макар и наречена „съветска“, но тя е произведена основно в България и е българска. И работят без допълнителни компенсации за това, че изпълняват задълженията и на другите, които липсват. Навън в бизнеса това се нарича извънреден труд и се плаща като извънреден, но в армията се смята за задължение, ако на някой не му е ясно. Навън не можеш да го задължиш да го направи, а в армията всеки може да те задължи и без компенсации.
Спомням си за един американски сержант, който карал в микробуса си българска военна делегация на най-високо ниво и който спукал гума. Извадил телефона и поискал помощ от базата. Нашите го попитали кога ще дойде, защото бързали за среща и той отговорил че до 1,5-2 часа вичко ще е „о кей“. Нашите генерали и офицери го попитали има ли резервна гума, сменили гумата и сержантът доволен отменил искането в базата за помощ. А това нещо скъпи читателю, си е постоянно явление в частите на СВ и никой не звъни за помощ отвън, защото ще му се смеят. А трябва да звъни, защото се изисква да се равняваме към най-доброто в армиите на НАТО, както се пее в приспивната песничка.
Гледам нашите войничета, офицери и сержанти и тези от натовските армии. Ония накичени като на парад с отличия и значки за завършени курсове. За всеки курс те получават допълнително възнаграждение. Нашите с голи униформи, без блясък в униформите и в очите, с много курсове и без отличия и допълнителни възнаграждения. Как да се равняват с другите? Толкова ли е трудно да се реши този проблем с една наредба и когато се строят и покажат пред хората да имат самочувствие и да са горди със службата си. Един американски шофьор, който ме возеше при едно посещение по време на визитата си получи звание „1-ви клас“ и го попитах какво ще получи. А той отговори- 200 долара повишение и ще има право на по-голямо жилище, където ще прибере майка си и сетричката си да живеят заедно. А нашите офирески, сержантски и войнишки запалти се различават по ранговете с 5-10 лева.
През 2010г. проведохме конференция за професионалната армия където поискахме
всяка порфесия в армията да има паспорт,
където да е записано какви основни иизсквания има за военнослужещия, за които получава заплата и какви неосновни, за които се полага допълнително възнаграждение. А тези неосновни се получават след завършен курс от офицера, сержанта и войника. Ние искаме от войника да знае да води бой в отбрана, в настъпление, в срещен бой и при марш, да използва личното си оръжие, за което получава заплата. Но го задължаваме да участва в отряди за подпомагане на населението, да гаси пожари и спасява хора, да охранява границата, да кара автомобил, да работи с радиосредства, да оказва първа помощ, да говори чужди езици дори, но без да получава нищо за това. Къде го дават това? Само в армията. И се чудим защо бягат хората от нея. А там в армията и особено в Сухопътните войски живеят и работят светли и умни хора, работливи и издръжливи, със семейства и деца. И заслужават по-добър живот и по-добро отношение към тях. И всичко може да се реши с една наредба и промяна на съответни членове в някои закони. И трябва да се признаят провалите в провежданите реформи, защото там ги няма човекът и грижата за него, които доведоха до този некомплект. И не е геройство да се признае, че армията изпълнява „със затруднение“ някои свои задължания, а е позор да се признае и да се вземат мерки, колкото се може по-бързо. За да не дойде времето когато българските генерали ще заяват открито, както командващия ВВС на САЩ преди години, че с отпуснатите им бюджети не могат да осигурят защитата на страната. Но тогава ще е късно.
(Редакцията на Otbrana.com, вестник за войската и народа, е готова да публикува и други аргументирани мнения по поставените от генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков въпроси.)
