Ген. Ангелов: Границата е фронт, трябва да се охранява от войска
26.08.2023 г.
Утре се навършват 77 години от създаването на Гранични войски. По този повод нека си припомним едно интервю от преди 7 години с генерал-майор от запаса Стефан Ангелов, бивш командващ на Гранични войски. Нека да си спомним и за генерала, който вече не е на този свят. Да почива в мир!
Спирдон Спирдонов
- Г-н генерал, защо са били създадени Гранични войски?
- Много умни хора е имало тогава в България. Те са стигнали до извода, че само една войска, специално предназначена за охрана на границата, може да се справи с положението. Първо в парламента се внася закон за създаване на Гранични милиция. Само след 16 дни инициативна група излиза с предложение вместо Гранична полиция, да се създадат Гранични войски. Освен това се дават и определени социални придобивки на граничарите. На практика имаме добра прогноза за предстоящото усложняване на обстановката.
- В какъв смисъл?
- Тогава започва национализация, конфискация, колективизация, което предизвиква брожение в страната. От Кулско, например, 150 селяни избягват в Югославия, защото не са съгласни с колективизацията. Средно по 8-10 жертви на граничари на година се падат в периода от 1948-1952 г. Те са убити в сражения с бандитски групи. В Гърция се издига лозунгът „Напред към България!”. Първите диверсионно-разузнавателни групи се появяват в района на Гоце Делчев. Така е в участъка на Любимец, на турската граница. Това са най-трудните години. Около 3 000 бягства има на година. За това е било необходимо, аз също смятам така, че за охраната на границата е необходима специализирана войска. Такъв анализ е направен и непосредствено след Освобождението ни от турско робство. За охрана на турската граница, макар и временно, е изпратена жандармерия. На другите граници се използват чети и селски караули, но това се проваля и охраната се поема от войската.
- Днес, обаче има наплив отвън. Каква трябва да бъде охраната на границата?
- Всеки стопанин или домакин приема гостите си – канени или неканени, през вратата. Който прескача през оградата, прави някакво нарушение. По закон, който минава встрани от КПП, е нарушител. Той подлежи на съответните санкции. Не се дооценяват последствията от това преминаване на границата. Ще има последствия и за България, и за Европа. И то недобри. Границата си има закон. Колкото и мирна да е, тя е фронт. Там не се отива с учебно или с празно оръжие, а с готови за стрелба боеприпаси. Граничарят трябва да бъде готов сам да прецени обстановката, да вземе решение и да го изпълни. Ако не е способен да направи това, ще стане жертва. Решил ли е да нарушава границата, нарушителят е подготвен за това физически и психически, включително с определено въоръжение. Никой не може да каже с каква цел идва този, който заобикаля КПП.
- Армията помага на Гранична полиция във връзка с бежанската и мигрантската вълна. Какви са Вашите наблюдения?
- Това подсказва, че охраната на границата трябва да се осъществява от войска. Предназначението на войската у нас, на Балканите и в света, е да пази държавата от външно идване, нашествие – военно или цивилно. В случая сме дали охраната на границата на Гранична полиция. Това е абсолютна грешка. Там е необходима войска, както беше. Били са и към МВР, но войска, в състава на Въоръжените сили. Войската трябва да бъде разположена на границата и да охранява границата.
- Сега как е?
- Не е така. Границата трябва да се охранява на самата граница, не от Елхово, от Малко Търново или от Крумовград. В тази обстановка участието на армията се налага. Не бива обаче военнослужещите да играят ролята на свидетели, а да имат всички права, в т.ч. използване на оръжие.
- Използван ли е и друг път т.нар. мобилен способ за охрана на държавната ни граница?
- Този способ е обсъждан много сериозно след Ньойския договор. Накрая обаче е записано, че за условията на България този способ е неприемлив. Тогава от всички съседи е имало претенции към нас. И поради това казват: „Може да са двама, но да са на границата!”
- В последно време се търси помощта на местното население при охраната на границата.
- Това е пример как в държавата се допускат крайно противоречиви неща. През миналата година в Националната библиотека имаше изложба. Посетих я. Наименованието й беше „Гранични войски и желязната завеса”. Основното в нея бе ударът върху Гранични войски, че са задължавали местното население да охранява границата. Напротив, имаше организация, имаше и закон. Хората участваха доброволно. Аз мога да ви гарантирам това. На западната граница, например, отива сутринта, взема пушката и отива да проверява контролната следова полоса. Или взема манлихерата и отива да оре. Направиха тилни застави само от членове на доброволните отряди.
- Ставаше дума за противоречията.
- Тогава критикувахме използването на местното население, а сега го търсим за охрана на границата. Като знаят хората какви обвинения е имало, сега по-скоро ще си мълчат. А и самата граница се оголи и няма местни жители.
- Имате конкретен опит в работата с местното население?
- Да, на гранична застава съм служил шест години. Ние давахме на местното население сигурност. Те знаеха, че спокойно могат да работят по ливадите, да си гледат животните. От своя страна пък хората помагаха за охраната на границата. И то доброволно!
