Ще мръдне ли резервът на армията от фаталните 13%?
01.09.2023 г.
Да, ако се превърне в кауза на обществото
Спирдон Спирдонов
През последните години в докладите за състоянието на отбраната и Въоръжените сили данните за окомплектоването на доброволния резерв не се променят. Те варират между 13,7% и 13,8%, за да стигнат за 2022 г. до 13%. Според Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г. числеността на резервистите остава 3000 души. Засега наличните са 13%.
Какво е обяснението?
За 2022 г. то е „Въпреки положените усилия за комплектуване на Въоръжените сили с доброволен резерв заетите длъжности към 31.12.2022 г. са едва 13%. Основните причина са финансовата непривлекателност на службата в доброволния резерв и нежелание от страна на работодателите да позволяват отсъствие от работа на техни служители“. Очевидно е, че нещо трябва да се промени. Заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант от запаса Атанас Запрянов вече съобщи, че в МО е създадена работна група под негов контрол, която трябва да установи приоритетите за работа при разрешаване на основните предизвикателства в сферата на резерва на Въоръжените сили. От неговите думи става ясно, че предстоят промени в Закона за резерва, които да осигурят нормативно подготовката на българските граждани за защита на отечеството. Става въпрос за регламентиране на подготовката на военнослужещите от резерва. Нови моменти ще има и по отношение на мобилизационната подготовка във военните формирования. Изготвят се и предложения за изменение и допълнение на законовата уредба, свързана с оповестяването на водещите се на военен отчет граждани със Системата за сигурно електронно връчване.
Впрочем през април т. г.
Конституционният съд подсказа
че са необходими законови промени. Тогавашното правителството попита дали Конституцията допуска „въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статус на запасни по смисъла на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования“. Съдиите сметнаха, че тук няма неяснота. Според тях изборът на адекватен на средата за сигурност (и на заплахите) начин на подготовка на част от българските граждани за защита на отечеството не принадлежи на Конституционния съд. Отбелязаха още, че „законодателят е този, който следва да направи преценка в съответствие със средата за сигурност и заплахите за страната в конкретния исторически момент, на необходимите (адекватни на средата за сигурност) и възможни (обезпечени) начини за подготовка на гражданите за изпълнение на задължението им за защита на отечеството“.
През 2020 г.
законодателят открехна една вратичка
през която да се попълва резервът. Тя се отвори през 2022 г. Бяха създадени условия за стартиране на срочна служба в доброволния резерв, с което да се намали некомплектът не само от доброволни резервисти, но и от военнослужещи. Информацията, с която разполагаме, показва, че в началото на март 2023 г. в НВУ „В. Левски“ е завършила втората група на срочна служба в доброволния резерв. На 95 български граждани са предложени длъжности за военна служба и служба в доброволния резерв. Със заповед на министъра на отбраната за тази година са обявени нови 250 длъжности за приемане на срочна служба в доброволния резерв, които ще бъдат разпределени в НВУ „В. Левски” и 5-о бригадно командване (досегашният Единен център за начална подготовка – б. р.) в Плевен. През 2023 г. за комплектуването с резервисти на вакантните длъжности за служба в доброволния резерв са обявени 1542 длъжности за приемане без конкурс и 195 длъжности за приемане с провеждане на конкурс. Резултатите ще бъдат известни през октомври 2023 г.
През есента на 2021 г. в изпълнение на решение на 46-ото Народно събрание Министерският съвет прие оценка за изпълнението на Програма 2020. Там бяха посочени някои от причините за недостигане на желания брой кандидати за служба в доброволния резерв. Те са комплексни и са обусловени от социални, икономически, финансови и демографски фактори. Конкретно се посочват незадоволителният здравен статус на значителна част от кандидатите, ограничени лични финансови средства на кандидатите, необходими за подготовката и подаването на документи, съобразяването с всички заинтересовани страни (МО, граждани, работодатели, представители на неправителствени организации и др.), недостатъчна рекламно-информационна кампания, която да достигне до цялото общество.
Проблемът не е за пренебрегване
При разработването и приемането на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г. изпълнителната и законодателната власт се отнесоха с необходимата сериозност. Бих казал и с повишена тревожност. За това говори признанието, че отмяната на задължителната военна служба рефлектира върху състава, качеството и възможностите на резерва. Отчете се необходимостта от предприемане на незабавни действия за търсене на нов подход за формиране, изграждане, ръководство, управление, използване и подготовка на запасните и гражданите за защита на Отечеството и преодоляване на драстичното намаляване на българските граждани с военна подготовка (запасни). И още нещо много показателно. Не се омаловажават промените в законовата уредба, които се правят в краткосрочен план, но… Тук ще цитирам текста от документа „Ако в рамките на един планиращ цикъл (4 години) този подход не даде търсените резултати за окомплектоване на военновременните формирования със запасни, ще се наложи да се търси широка обществена подкрепа за въвеждане на задължителна военна подготовка на българските граждани съгласно чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България“.
Има риск наличният резерв
непрекъснато да застарява
а следващите поколения да остават без начална и специална военна подготовка, необходима за зачисляване на военен отчет. Това именно налага предприемане на действия за намиране на по-ефективен подход за изграждане, ръководство, управление, използване и подготовка на резерва от български граждани за нуждите на Въоръжените сили.
Без достатъчно финансови средства това, разбира се, не може да се случи. Има обаче още един важен въпрос, по който трябва да се разсъждава, ако е нужно да се разработват дори концепции и програми. Това е необходимостта от обществена подкрепа. Българският народ трябва да бъде убеден, че резервът, както и действащите военни формирования се изграждат и развиват в интерес на неговата сигурност и на защитата на териториалната цялост на страната. В ерата на дезинформацията за постигане на тази цел ще са нужни усилията на много фактори. Министерството на отбраната обаче би следвало да спечели за тази кауза много по-тясно и военно-патриотичните организации, като ги държи много по-близо до проблемите, които решава. Техните членове са наясно за какво става дума. Въпросът е да им се предоставят аргументи, за да бъдат достатъчно убедителни в тази апостолска дейност. Да, тя наистина е апостолска, защото голяма част от обществото пренебрегва с лека ръка вероятността в един момент да стане част от армията.
(Коментарът е публикуван във в. „Българска армия“, 01.09.2023 г., снимка - Сухопътни войски.)
