Щатни формирования за защита на критичната инфраструктура на страната следва да има армията
16.10.2023 г.
Както и единна система за обучение на ръководни кадри, администратори за обработка на база данни и специалисти по съответните дейности.
Спирдон Спирдонов
Във времето на войните в Украйна и Близкия Изток, както и от гледна точка на провеждащия се с решениe на правителството Стратегически преглед на отбранителната политика, защитата на критичната инфраструктура у нас би трябвало да е на повишено внимание. Впрочем такъв е и изводът на подполковник Добромир Дамаков в неговия дисертационнен труд по докторска програма „Защита на населението и инфраструктурата на държавата при кризисни ситуации”. Той е докторант в самостоятелна форма на подготовка в катедра „Мениджмънт на извънредните ситуации” при факултет „Командно-щабен” на Военна академия „Г. С. Раковски” – София. Темата „Изследване на способностите на формирования от Българската армия за защита на обекти от критичната инфраструктура” е повече от актуална. Едновременно с това, както посочва авторът, липсва цялостна национална политика за защита на критичната инфраструктура, което би могло да доведе до непредсказуеми загуби на национални ресурси, невъзможност от определяне на силите и средствата за тяхната защита, което води до рискове за националната сигурност. Нарушаването дори на един от аспектите на защита, смята той, би имало сериозно отражение върху цялостното състояние на отбранителните способности на Българската армия.
Основна теза на изследването
е фактът, че ефективността и способностите на формированията на Българската армия към настоящия момент не са дефинирани и не отговарят на изискванията за защита на обекти от критична инфраструктура.
В предвид на особеното геостратегическо положение на Балканския полуостров отчитаме, че Балканските страни играят важна роля в системата на глобалната инфраструктура, подчертава подполковнвик Дамаков. От десетте паневропейски коридора, шест минават през него. Пет от тях пресичат територията на Република България. В страната ни има и други ключови обекти на инфраструктурата с голямо значение за развитието на Балканите, които могат да бъдат предмет на рискове и заплахи от терористична дейност. Такива са електропреносната мрежа, газопроводите и телекомуникациите, а така също проектираните петролопроводи за пренос на петрол от Каспийския регион („Бургас-Александруполис”, „Бургас- Дурас”). Не достатъчно добре охранявана и силно уязвима е националната газопроводна система (вътрешната и транзитната с разклонения за Турция, Гърция и Македония).
В дисертиционния труд се посочва, че
критичната инфраструктура в България съдържа 19 сектора.
(енергетика, транспорт, телекомуникации, здравеопазване, земеделие и храни, околна среда, икономика, защита при бедствия културно наследство и др.). Всяка повреда, терористичен акт, стихийно бедствие или прекъсване на нормалното им функциониране би довело до сериозни негативни последици за обществената безопасност и националната сигурност на страната.
След направеното изследване подполковник Дамаков е стигнал до извода, че е необходимо усъвършенстване на организационната структура на формированията от Българската армия за защита на обекти от критичната инфраструктура на страната. Аргуменните са, че природата на различните заплахи изисква установяването на специфични способности, които за Българската армия са все още в процес на развитие. Освен това трябва да се търси осигуряване на необходимото ниво на оперативна съвместимост с останалите страни-членки и страни-партньори на НАТО.
Анализът показвал, че предложените формирования за изпълнение на задачи, отнасящи се до защита на обекти от критичната инфраструктура към видовете въоръжени сили в значителна степен ще увеличат способностите на Българската армия при изпълнение на задачи възникнали при инциденти с обекти от критичната инфраструктура.
Какви формирования се предлагат?
В Сухопътните войски към структурата на съществуващите механизирани бригади да се формират роти за защита на обекти от критичната инфраструктура. Примерната организационна структура на рота за защита на обекти от критичната инфраструктурап е полеви команден пункт/ПКТ/; пункт за първична обработка на информацията /ППОИ/; четири взвода с по четири тима за защита на обекти от критичната инфраструктура. Освен това, към инженерния полк да се сформира рота с три взвода с 5 тима за защита и ликвидиране на последствията на обекти от критичната инфраструктура. Смята се, че във всяка военноморска база трябва да бъде сформирана рота с три взвода с 4 тима, а във всяка авиационна база на ВВС- рота с три взвода с 4 тима.
В дисертационния труд е развита и темата за усъвършенстване на подготовката на формированията за защита на обекти от критичната инфраструктура. Предложено е създаването на
единна система за обучение на ръководни кадри,
администратори за обработка на база данни и специалисти по съответните дейности. Целта на Националната система за обучение е да се осигури ръководни кадри от Българската армия за ефективно управление, тясно свързани със спецификата на специализираните задачите; системни администратори или оператори, осъществяващи обработката на база данни при всяко действие на респективното формирование по задачи и степен на изпълнение, навременно и прецизно предаване и приемане на информацията; обучение на полеви оператори за безопасно изпълнение на процедурите от специалистите по съответните дейности изпълняващи конкретни задачи, според характера на изпълняваните задачи от състава на взвода /тима/.
За извършване на обучението се предлага към ВА „Г. С. Раковски“ и/или Националения военен университет „Васил Левски“, да бъде създаден специализиран център за обучение със специализирани програми, изготвени в съответствие с необходимостите от специалности, степен на подготовка, практически опит на обучаемите, натренираност и умение за ръководство. Минимум веднъж в годината да се провеждат курсове за придобиване на съответната квалификация и курсове за повишаване и усъвършенстване на професионалната и длъжностна квалификация. Внимание е отделено и на усъвършенстването на оборудването и материалните средства на формированията от Българската армия за защита на обекти от критичната инфраструктура.
Авторът подчертава, че създаването на органи и структури за командване и управление на стратегическо, оперативно и тактическо ниво, притежаващи възможности за разнообразна експертиза и анализ, функциониращи като подсистеми и елементи на общата система, ще доведат до значително повишаване на способностите на формированията от Българската армия.
Предлага се към органите на стратегическо ниво да се създаде направление за управление на възникнали ситуации с обекти от критичната инфраструктура, което ще представлява Националния координационен елемент (клетка). Командването и управлението на оперативно ниво ще се явяви, като междинно ниво между стратегическото и тактическото, с цел осигуряване на прецизност и спецификация при поставянето на задачи, планирани и/или внезапно възникнали, за изпълнение. Тази отговорност и свързаните дейности да се поема от Съвместното командване на силите.
Изследването на подполковник Добромир Дамаков заслужава сериозно внимание от компетентните органи. То е в пълно зъзвучие с днешните потребности на сигурността на страната ни. Пожелаваме му успех на защитата на 14 ноември!
