Стратегическият преглед на отбранителната политика не бива да посегне на числеността на армията
17.10.2023 г.
Трябва да се търси решение за некомплекта и да се приеме План за превъоръжаване, материално и финансово осигурен и изпълняван без задръжки, смята генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков.
Спирдон Спирдонов
С решение на правителството започна Стратегически преглед на отбранителната политика, който трябва да завърши на 28 февруари 2024 г. с обобщени резултати в „Бало книга на обраната“. По този повод потърсихме мнението на генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков, командващ Сухопътните войски от 11 май 2001 г. до 25 април 2003 г. Дългогодишен председател е на Асоциацията на Сухопътните войски.
- Г-н генерал, според Вас, нужен ли е в момента Стратегически преглед на отбранителната политика?
- Много интересна трактовка, защото досега се говореше винаги за Стратегически преглед на отбраната (СПО), а сега диапазонът се разширява до Стратегически преглед на отбранителната политика (СПОП). За да се промени политиката в отбраната, трябва на първо място да има някакви коренни, определящи изменения, които да променят военностратегическата среда. Но такава не се наблюдава, дори войната, която води Русия в Украйна не променя нещата. Ние сме си членове на НАТО и на ЕС, двата съюза са достатъчно устойчиви и с големи възможности и нямаме намерение да ги напускаме. И никой досега от основните политически играчи не е изявявал такива намерения. Да провеждаш преглед на политиката означава, че досега никой не е водил успешна политика в отбраната, а това съвсем не е така. Това, че не се обръщаше достатъчно внимание на въоръжените сили (ВС) не е прецедент от дълго време, защото такова отношение бе постоянна практика от 30 години от всички състави. Ако беше обратното, нямаше ВС да бъдат в такова състояние. Но да се съмняваш, че в политиката по отбраната има проблем и трябва да се промени е много сериозен извод. За да се промени политиката в отбраната трябва да се промени политиката в сигурността, което означава промяна на всички съставни политики. Защото всичко, което се прави в една страна се прави за по-голяма сигурност на страната и на гражданите и политиката в отбраната и сигурността е свързващото звено на всички политики, водени от политическата класа. Мисля, че има неправилна формулировка на въпроса и става въпрос за СПО и съпътстващите такъв преглед промени в стратегии, доктрини , Бяла книга и какво ли не още, което се роди в главите на „специалисти“ в отбраната.
- Една от работните групи трябва да подготви доклад и предложения по отбранителните способности и структурата на въоръжените сили. Какви промени бихте предложили Вие?
- Веднъж се опитах да сложа ред в записките ми, какви и колко предложения, становища и изказвания съм правил и публикувал за последните 20 години. Събраха се около 600 страници, а бях стигнал до половината и се отказах да ги събирам. Нито едно не бе прието. За властимащите само техните изводи са верни и само техните решения са правилните. Затова и на първия ви въпрос така отговорих. Как ще променят политика, след като самите те са я правили досега? За мен е срамно дори да се публикуват ежегодните доклади за състоянието на отбраната, които се приемат от парламента, в които да пише, че ВС с ограничения могат да изпълняват някои от задачите (много меко казано) и същият този парламент не прави нищо, за да промени нещата. Измислят се кризи, неотложни трудности, които поглъщат средствата в най-бедната страна в ЕС и НАТО, но за отбраната все не се намират средствата. Не знам как се чувстват хората в отбраната, а те са достойни хора, които независимо от трудностите, недостига на средства и некомплекта на формированията успяват да поддържат някаква готовност на ВС. Те са горди и силни хора, няма да се признаят за победени и при всякакви условия ще продължат да си изпълняват заадчите, защото са се клели в това. Но напускат, напускат с чест и достойнство, защото не искат да бъдат унижавани. И няма за какво да им се сърдят. Трябва да се сърдят на себе си, че не са успели да ги задържат. Не знам какво означава за народните представители клетвата, но за военните тя е свещена, тя е последната преграда, която не могат да прескочат. Ще цитирам един народен представител, без да му казвам името и от коя политическа сила е, който на едно такова откровено заслушване на командващите и началника на отбраната промълви „Излиза, че армията има един - единствен противник и това е Народното събрание, в което ние сме членове“. Не се нуждае от коментар, но го запомних.
- Тогава каква армия ни е нужна?
- Това каква армия ни е нужна и трябва да постигнем са вече празни 30-годишни приказки, защото нито един план за развитие на ВС не бе изпълнен в пълен обем. Изпълнява се само в областта на съкращенията и преобразуванията на структурите, чрез които се стремят да овладеят армията напълно. А тя е армия на народа, на България, а не на някоя политическа сила. Модернизацията на въоръжението и техниката вече е почти невъзможна, защото бойните системи, които трябва да се променят струват повече от базата и то всяка от тях, а не всички заедно. Ако трябваше да се прави модернизация на бойните системи на Сухопътните войски, трябваше да се започне след 2000-та година и тогава започнахме с БТР-те, със системите за управление огъня на артилерията, но не знам каква бе приичната да се изоставят всички проекти. Сега, за да покажем, че нещо правим започнахме модернизация на танковете. Но вече е късно. Сухопътните войски се нуждаят от тотално превъоръжаване. Те бяха през 2000-2004 със запазена боеспособност и това внесе успокоение в управляващите, че при тях всичко е наред. Насочиха се към проблемите на ВВС и ВМС, но това бяха половинчати решения и там се провалиха. Следващите 20 години доведоха и Сухопътните войски до това дередже. Армията ни се нуждае не от смяна на политики, бели книги и планове, а от План за превъоръжаване, материално и финансово осигурен и изпълняван без задръжки. Тогава, след десетина-двайсет години можем да кажем че ще имаме армия такава, каквато винаги я пишем в плановете- малка, модерна, съвместима с другите армии от НАТО и способна да изпълнява целия спектър от задачи. Време за следващи ескперименти няма.
- Какво предлагате?
- Ако ме питат мен, просто трябва да се обърнат към Актуализирания план-2004 и да се опитат да го възстановят, макар и с трудности през следващите десетина години, ако преодолеят некомплекта от личен състав. Но специално за Сухопътните войски, които са най-засегнати от некомплекта хората трябва да са сигурни в кариерата си. Те не виждат възможност за развитие с тези две бригади и двете бригадни командвания, докато във ВВС са пет такива. При положение че в СВ е половината личен състав на армията, те трябва да се съревновават в кариерата си към върха с два пъти повече хора, отколкото в другите два вида ВС. Осен това висшите щабове на СКС, ЩО и в МО имат задължението да се попълват на равни начала в командните вериги с офицери от трите вида въоръжени сили. Това означава, че пътят за развитие на офицерите от ВВС и особено от флота, е много по-кратък към високите длъжности, отколкото на тези от СВ, които трябва да чакат сигнал от Господ, за да могат да се вредят на по-висока длъжност и звание. С една дума, половината офицери на армията, които са в СВ са лишени от възможност за развитие, а една малка част от офицерите са обалагодетелствани, което не е честно решение. И странното е, че това го виждат всички, наложено е още към 2000-та година, но никой не желае да го променя, което обяснява и защо поста началник на отбраната рядко се заема от представител на СВ. Бригадните командвания и тези учебни центрове, в които има бойни батальони са пълна измислица и трябва да бъдат трансформирани в бригади, но различен тип. В НАТО доколкото знам има 12 типа бригади, което може спокойно да се приложи и в нашите Сухопътни войски. Според мен изискването за една тежка бригада е пресилено защото такава бригада се нуждае от голям личен състав, което ще наложи привличането на други формирования. Ще изисква и тежка техника, като бронирани верижни бойни машини и гаубици, зенитно-ракетни установки и машини за осигуряване. Дори Страйкърите, за които се говори като евентуално закупуване не отговарят за този тип бригада.
- Друга работна група следва да предложи решения за хората в отбраната, т.е. за привличането и задържането на военнослужещи, включително на курсанти във военните училища. Къде е ключът за решаването на този болезнен проблем?
- Наистина некомплектът в армията става вече болезнен, защото армията е сбор от бойни екипи, обединени във формирования. И всеки един екип на бойна машина или в щаб, ако е некомплект със затруднение изпълнява задачите си, а оттам страда и формированието и цялата армия. Проблемът не е само финансов, поради ниските заплати, които приравняват труда на военнните с труда в цивилния сектор и дори е вече по-лошо заплатен. Наистина има отрасли, където е по-трудно от този на военнните в мирно време, но и те са много по-добре заплатени. Но ние готвим военнослужещите за война, а не за мирно време и трябва да са мотивирани, за да отидат на тази война. Проблемът има много други измерения, защото военната професия вече не се смята за престижна и отстъпва на пазара на труда на другите професии. Проблемът има чисто организационни, социални, икономически, образователни, законови и други измерения, които, ако не се решат няма да доведат до преодоляване на проблема. Хората не са мотивирани да служат, защото професионалната ни армия функционира като наборна, пак поради недостиг на средства. Вместо да повишават професионалната си подготовка те са принудени да се занимават с несвойствени задачи, за които се изсква участие на фирми за поддръжка на районите и обектите. Принудени са да работят в съкратени екипи, без да бъдат възнаградени за този допълнителен труд. Най-страшен е некомплектът в офицерския корпус. Без командири няма армия, а армията се превръща в тълпа, трудно контролируема. За да напускат офицери и да си търсят друга работа в гражданския сектор, значи че те не са мотивирани да служат. Аз съм изпратил 8-страничен анализ на некомплекта с предложения за решаване до министъра на отбраната и Комисията по отбрана, в който са изложени нашите разбирания, събирани от двадесет години. Нито отговор, нито звук обратно, поне учтиво да благодарят. Проведохме и конференции по въпроса за професионалната армия, под патронажа на министъра, но отново без резултат. Ще изчакам още малко и ще пусна предложенията ни в социалните мрежи. Ние като общество сме заинтересувани да имаме мотивирана армия в тази бързо променяща се военностратегическа среда.
- Обобщените резултати и изводи от докладите на работните групи ще бъдат отразени в „Бяла книга на отбраната“, която ще бъде представена от министъра на отбраната за разглеждане в Министерския съвет до края на февруари 2024 г. Смятате ли, че подобни документи решават проблемите на армията?
- Планове и документи не решават проблемите, но са нужни като начало на работа и като документ, който да ориентира гражданите и бизнеса за това, какво ще се прави, за да може същите да преориентират политиките си и плановете. Бяла книга се изготвя за един петгодишен период, като може да даде и направления за още един такъв. Не, че нашият отбранителен бизнес ще успее да се включи като водещ в едни планове за превъоръжаване, но поне да може да се включи частично в някои от етапите. И без Бяла книга и с Бяла книга непрекъснато се променят плановете за развитие на въоържените сили с всяка промяна на властта. От 11 бригади и 10 полка в Сухопътните войски през 2003-2004г. обединени в три корпусни командвания и едно специално командване, за мирно време, без наличие на следваща Бяла книга бяха съкратени до пет бригади и няколко полка, като се ликвидираха междинните командвания. Втората и последна Бяла книга, която се появи през април 2010 година постигна същите резултати като първата, т.е изпълни се само в областта на съкращенията. От пет бригади Сухопътните войски останаха с две, после без Бяла книга им бяха отнети и специалните сили. Така че нашите Бели книги са само проформа и служат за тренировка на МО и Щаба на отбраната по изготвянето им, но са необходими. Докато Народното събрание, което ще приема тази Бяла книга не приеме и правила за изпълнението и ги запише в своето решение всяко следващо правителство ще променя плановете. И още нещо. Ако в този преглед не участват всички министерства и в работните групи не се включат и представители от неправителстевния сектор нищо няма да стане както трябва. Ако всички министерства не участват в прегледа, пак няма да се постигне добър ефект. Страхувам се от този нов Стратегически преглед и ще кажа защо. Ако не успеят да намерят решение за некомплекта и за превъоръжаването ще посегнат на числеността на армията и после ще докладват, че некомплектът е ликвидиран. Това ще доведе до промяна на структури и ще се получи обратен ефект. И тогава не ми се мисли какво ще остане от армията и по-специално от сухопътните войски.
- За обществено обсъждане е предложена нова Национална стратегия за отбраната. В парламента са внесени промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Очаква се Народното събрание да гласува новия проект за придобиване на нови бойни машини на Сухопътни войски. Не следва ли приемането на тези и други документи да изчака резултатите от Стратегическия преглед на отбранителната политика?
- За Националната стратегия никога не е късно, защото тази е приета през 2018г. , но по същество, т.е по съдържание почти не се различаваше от предишната. Веднъж когато се обсъждаше тази стратегия си изказах мнението, че не се предлага нищо ново, просто са сменени изреченията в абзаците. Не ме чуха, даже се обидиха тогава от думите ми. Но това бе истина. Но наистина се нуждаем от нова Национална стратегия за отбрана. Средата се променя с по-бързи темпове, отколкото се очакваше. Събитията в Близкия изток и Северна Африка през предишните години потвърдиха това. Войната в Украйна показа, че никой не е вече защитен напълно, ако е сам. Събитията около Израел повърждават наличието на сериозни пробиви в сигурността в региона, което ще даде импулс на нови заплахи в целия свят. Не спират бежанските потоци, а напротив има тенденция за увеличаване. Черно море вече не е спокойно море. Целта на всичко това е Европа-обетованата земя и това са умело управлявани заплахи. Налице е ескалираща заплаха за двата съюза, в които членуваме, които могат да бъдат атакувани отвън и отвътре от терористични елементи. Една стратегия за отбрана не е достатъчно само да декларира, че ще изпълняваме задачи съвместно и ще разчитаме на помощта на ЕС и НАТО, а трябва да има повече национален елемент. Тя трябва да отговори как и с какви средства ще се поддържат въоръжените сили за да отговорят на нарастващите заплахи и как ние ще допринесем за повишаване на способностите на Алианса и на ЕС. Колкото до проекта за бойните машини, той не търпи отлагане. С Бяла книга и без, с преглед на отбраната или без, този проект трябва да бъде ускорен, колкото се може по-бързо. Проектът не решава проблемите на СВ изцяло, а само на три бойни групи. А формированията и бойните групи в СВ са много повече и всички се нуждаят от превъоръжаване. Колкото до промените в ЗОВСРБ, ако са тези, които стоят на сайта от м.май не виждам нищо лошо, ако бъдат приети дотогава. Промените не засягат оновните проблеми , за които стана дума и имат повече социален характер.
