Редовното правителство потвърди оценката на служебното за състоянието на отбраната
23.11.2023 г.
Спирдон Спирдонов
В края на ноември т.г. правителството на акад. Николай Денков казва какво да се направи в отбраната през 2023 г. За месец ще трябва да се изпълнят 13 препоръки?! Това е формалният извод от закъснелия Годишен доклад за състоянието на националната сигурност през 2022 г., приет с решение от Министерския съвет на 17 ноември и внесен за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Оценката за състоянието на отбраната и въоръжените сили, обаче е позната. Тя не се различава от тази на служебното правителство с премиер Гълъб Донев, записана в разработения от него и приет на 2 юни от 49-ото Народно събрание Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2022 г. Т.е. от същото това Народно събрание. „Ние подкрепихме частта от този доклад свързан с отбраната. Отразява това, което е в Годишния доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили и вече е разглеждано и прието от Народното събрание“, казва министърът на отбраната Тодор Тагарев при приемането на доклада на правителственото заседание.
Какъв е анализът, относно отбраната в този доклад, който по същество бе гласуван от този парламент преди шест месеца? Продължи изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2032 (Програма 2032), на Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г. (План 2026) и на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. (Националния план 2024). България продължи да участва активно в изграждането на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО и в изграждането на предното присъствие на НАТО в региона на Черно море. Създаването на „Бойна група за изпълнение на дейности по усилена бдителност на Алианса, с рамкова държава Италия“ , която постигна пълни оперативни способности през декември 2022 г., с потенциал за по-нататъшно нарастване при необходимост, заедно с изграждането на Военноморския координационен елемент във Варна като съюзна структура, е важно за защита на националните интереси и е израз на последователната политика на страната като отговорен и ефективен съюзник.
Независимо от мерките за повишаване на привлекателността на военната професия и създаване на условия за по-висока мотивация на личния състав, некомплектът от военнослужещи нарасна и достигна 19,7%. Най-тежко беше състоянието в Сухопътните войски, което засягаше негативно способностите на декларираните формирования и поддържането им в готовност за развръщане. В доброволния резерв заетите длъжности бяха едва 13%, като основните причини за това са финансовата непривлекателност и нежелание от страна на работодателите да позволяват отсъствие от работа на техни служители. Стартира срочната служба в доброволния резерв, с което се цели намаляване на некомплекта.
Въоръжените сили развиваха и поддържаха своите способности в изключително сложна обстановка, в която командирите, щабовете и личния състав на формированията трябваше да поддържат постоянна бойна готовност, да провеждат ефективна подготовка и да изпълняват възложените им задачи. Наблюдава се ръст от 6% на общия брой проведени учения спрямо 2021 г.
Подготовката на Въоръжените сили беше осъществена съгласно плановете и допринесе за съхранение на способностите и изпълнение на задачите по трите мисии на Въоръжените сили. Негативно влияние върху нея оказа незадоволителното техническо състояние на наличната морално и физически остаряла техника и въоръжение, което налага ускоряване на процесите по модернизация и превъоръжаване.
В изпълнение на „Програма 2032“ продължи процесът на модернизация на българските въоръжени сили и реализацията на основните инвестиционни проекти за преодоляване на дефицита от отбранителни способности.
Изготвен беше проект на „Програма за приоритетни инвестиционни разходи на МО“, в която бяха включени 13 основни проекта за превъоръжаване на Българската армия. Програмата беше одобрена от Министерския съвет и беше внесена в Народното събрание, но не беше обсъдена от Комисията по отбрана и не беше гласувана .
Стартиран беше вторият етап за придобиване на следващите осем самолета F-16, Block 70 . Приоритет беше ускореното изграждане на необходимата инфраструктура на летище „Граф Игнатиево“ във връзка с подготовката за използването на новия самолет. Подписани бяха договори за придобиване на ракетно и торпедно въоръжение за двата нови патрулни кораби, паралелно със строежа им, с цел своевременното им привеждане в оперативна готовност. Извършеният преглед и анализ показва, че по отношение на изпълнените дейности и осигурения финансов ресурс, календарната 2022 г. е била по-успешна от предходната година за реализацията на проектите.
Реорганизирани бяха общо 63 структури и военни формирования. Това доведе до промени в числения щатен състав и позволи да се развиват и поддържат способности при изпълнение на задачи по защита на териториалната цялост и суверенитета на Република България. Формираният български контингент в Многонационалната бойна група на НАТО, включва офицери в щаба, механизирана рота и военно-полицейски екип.
Продължиха усилията към ефективно изпълнение на задачите по трите мисии на Въоръжените сили: мисия „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“ и „Принос към националната сигурност в мирно време“.
По мисия „Отбрана“ усилията бяха насочени към усвояване и поддържане на планове за бойна готовност и мобилизация и моделите за работа на оперативните групи на всички нива. Целта е устойчиво управление на подчинените формирования и структури при нарастване на готовността, своевременно привеждане в по-високи степени на бойна готовност и при провеждане на мобилизация.
По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ формирования и отделни военнослужещи участваха в 10 мисии и операции зад граница, като общият брой военнослужещи, участвали в тях, беше до 520 за една ротация, което е повишение с 200 военнослужещи в сравнение с предходната година.
По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ вследствие на увеличен миграционен натиск, Въоръжените сили поддържат в 24-часова готовност до 1051 военнослужещи и цивилни служители за действие по границата с Република Турция и до 801 военнослужещи и цивилни служители за действие по границата с Република Гърция.
Част от мерките, свързани с изграждането на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО, е повишаването на ситуационната осведоменост. След постигане на първоначални оперативни способности през 2021 г. Военноморският координационен елемент е окомплектован с личен състав и е оборудван. Предстои национална акредитация на работните места от системата, както и привързване на националната система за наблюдение към системата за командване и управление на НАТО.
В рамките на Процеса на планиране на отбраната на НАТО участвахме активно в разработването на нови Политически указания на НАТО. Завишават се минималните военни изисквания към способностите, в т.ч. на количествените и качествените параметри в новия пакет Цели на способностите. Предвид текущото състояние на отбранителните способности на българските въоръжени сили и забавянето на модернизацията и превъоръжаването най-вероятно целите от новия пакет Цели на способностите 2025 ще се превърнат в сериозно предизвикателство за България.
Приоритет на отбранителна политика е и участието на Република България в Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. В отговор на войната в Украйна, в края на февруари 2022 г. Съветът на ЕС взе решение за финансиране на мерки за помощ в подкрепа на въоръжените сили на Украйна. През ноември 2022 г. стартира Военна мисия на ЕС за предоставяне на помощ в подкрепа на Украйна, към която се присъедини и България. Страната ни участва активно в процеса по разработване и прилагане на Стратегическия компас на ЕС, който има за цел да повиши способността на Съюза да се справя с предизвикателствата на стратегическата среда. Във фокуса на усилията бяха операционализиране на Капацитета на ЕС за бързо развръщане, развитие на проекта за военната мобилност, изработване на инструментариум на ЕС за борба с хибридните заплахи, оценка на проектите по линия на Координираното морско присъствие. С висок интензитет беше сътрудничеството по линия на двустранните отношения със САЩ. Стратегическият диалог между Република България и САЩ и изпълнението на „Пътната карта за сътрудничество в отбраната между Република България и Съединените американски щати (2020-2030 г.)“ са от важно значение за развитието на отбранителните способности на българските въоръжени сили.
Като елемент от активното участие в регионалните инициативи Република България даде своя традиционен принос към укрепването на сигурността и развитие на сътрудничеството в областта на отбраната в Югоизточна Европа. В качеството си на председател на Процеса от срещи на министрите на отбраната на страните от Югоизточна Европа за срок от две години (2021-2023) Република България домакинства годишната среща на министрите на отбраната на страните.
Бяха изпълнени съвместни задачи по усилена охрана на въздушното пространство на Република България с Кралство Испания и с Кралство Нидерландия по мерките на НАТО за засилена охрана на въздушното пространство на Източния фланг на Алианса.
Продължи диалогът по двустранна линия в сферата на военно-техническото сътрудничество с редица държави, в това число САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Нидерландия, Швеция, Полша, Израел в интерес на процеса на модернизация на българските въоръжени сили.
В изпълнение на Решението на Народното събрание от 03.11.2022 г. за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна и укрепване на отбранителните способности на България, в кратки срокове бяха изпратени запитвания и проведени разговори със страни от НАТО и ЕС. Целта беше придобиване, предоставяне или разполагане на заместващи способности или усилващ отбранителните ни способности капацитет. В тясна координация с Министерството на външните работи, Министерството на отбраната осъществи интензивна комуникация по двустранна линия с редица държави - САЩ, Канада, Обединеното кралство, Франция, Германия, Италия, Испания, Норвегия, Нидерландия, Дания и Белгия по условията на т. нар. сделки за кръгов обмен на въоръжения . Предвид ескалацията на войната в Украйна и повишената интензивност на процеса по предоставяне на военна помощ за украинската армия, възможностите за осъществяване на кръгова сделка и придобиване на заместващи или усилващи способности са практически изчерпани. През 2023 г. усилията за намиране на рационални варианти за придобиване, предоставяне или разполагане на заместващи способности или усилващ отбранителен капацитет ще продължат.
Създадена беше организация и започна разработването на нова Национална отбранителна стратегия. На основата на резултатите от Стратегическия преглед на отбраната, залегнали в Програма 2032 и на изводите и оценките от настъпилите резки изменения в средата на сигурност, с отчитане на новите концептуални моменти от Стратегическата концепция на НАТО 2022 и Стратегическия компас на Европейския съюз, следва да бъдат определени целите, функциите, задачите, изграждането, развитието и използването на Въоръжените сили и отбранителните способности.
Република България подкрепя Украйна в нейните легитимни усилия и действия да се противопостави на руската военна агресия и да възстанови своята териториална цялост, включително и с предоставяне на военна помощ. В рамките на РНС от 04.05.2022 г. Република България оказваше хуманитарна и военно-техническа помощ на Украйна. Български военно-ремонтни заводи бяха в готовност да ремонтират украинско въоръжение и техника, но от украинската страна не постъпиха заявки за ремонт. Чрез Военно медицинска академия бяха предоставени на Украйна медицински комплекти за 35 000 души . Ведомството предостави на украинската страна 5000 комплекта зимни дрехи и 5000 чифта зимни обувки , както и 2000 каски и 2000 бронежилетки и беше проведена логистична операция по транспортирането им. Общата стойност на предоставената хуманитарна помощ на Украйна от страна на Министерство на отбраната възлиза на 7 097 730,15 лв.
Република България продължи да изпълнява ангажиментите си като водеща държава по Доверителния фонд на НАТО за долекуване и рехабилитация на ранени украински военнослужещи. По инициатива на Министерството на отбраната бяха предприети стъпки за включване на Доверителния фонд към Пакета за всеобхватна помощ за Украйна на НАТО. Към Доверителния фонд бяха пренасочени внесените от България и неусвоени финансови средства в размер на 141 000 щ.д. в прекратения Доверителен фонд на НАТО за Афганистанската национална армия.
В изпълнение на РНС от 03.11.2022 г. за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна и укрепване на отбранителните способности на Въоръжените сили, в Министерството на отбраната беше извършен задълбочен военно-оперативен и военно-технически анализ на възможностите за предоставяне на въоръжение, техника, боеприпаси, оборудване и други отбранителни продукти. На база на този анализ бяха предложени конкретните параметри на помощта, одобрени с РНС от 09.12.2022 г. Министерството на отбраната изрази готовност да осигури обучение и подготовка на военнослужещи от украинските въоръжени сили в наши военно-образователни институции.
Република България продължава да участва с финансов принос към Европейския инструмент в подкрепа на мира, чрез който се осигуряват въоръжения и техника за Украйна. В съответствие с установената процедура, от наша страна бяха предприети стъпки за възстановяване на финансовата стойност на дарените медицински комплекти и зимни дрехи. Същият модел ще бъде следван и по отношение на военната и военно-техническата помощ за Украйна съгласно РНС от 09.12.2022 г.
Какви са препоръките?
През 2023 г. е необходимо усилията да бъдат насочени към разрешаване на най-спешните проблеми на Въоръжените сили, казва правителството в края на ноември чрез изпълнение на целите и приоритетите на Програмата 2032 и на мероприятията от План 2026; провеждане на преглед на План 2026; предприемане на мерки за преодоляване на големия брой вакантни длъжности за военнослужещи и привличане на служба на качествен личен състав, включително с прилагането на нови подходи; продължаване на усилията за достигане на разходите за отбрана на 2% от БВП още през 2023 г.; продължаване на превъоръжаването и модернизацията на Въоръжените сили, с приоритет върху основния модернизационен проект за Сухопътни войски, както и осигуряване на заместващи способности за охрана на въздушното пространство, трикоординатни радари, 155 мм гаубици и др.; ускорено изграждане на инфраструктура за F-16, обучение на пилоти и наземен персонал и възобновяване на дейностите по индустриално сътрудничество; активно участие в изграждането на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО, ефективен принос в „Бойната група за изпълнение на дейности по усилена бдителност на Алианса, с рамкова държава Италия“ и изпълнение на отговорностите на страна-домакин; развитие на Военноморския координационен център във Варна и утвърждаването му като структура от силите на НАТО; изпълнение на дейностите по постигане на Целите на способности на НАТО; продължаване на активното участие в проектите за изграждане на способности по линия на Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС; изпълнение на предвидените дейности от Пътната карта за двустранно стратегическо сътрудничество между Република България и САЩ в областта на отбраната; успешно приключване на дейностите по българското председателство на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа в периода 2021-2023 г. и разработване на нова Национална отбранителна стратегия с отчитане на поуките от войната в Украйна, новите геостратегически реалности и новите способи за водене на бойни действия.
Разбира се, тези препоръки не могат да бъдат изпълнени нито за месец, нито и за година. По тях се работи от доста време. Спокойно могат да бъдат записани и в следващия годишен доклад.
Снимка: Сухопътни войски
