Резервът?
22.01.2024 г.
Ще намерим ли обществено приемливо решение на този въпрос?
Спирдон Спирдонов, в. „Българско войнство“
И през тази година ще се надяваме на бързи и конкретни мерки за попълване на резерва на Въоръжените сили. 3000 души, както е записано в документите, няма да стигнем, но поне в нормативно отношение да има резултат. Според управленската програма на правителството през януари трябваше да бъдат готови промените в Закона за резерва на Въоръжените сили, които да дадат тласък на този процес. Това, обаче, няма да се случи в този срок, както каза и министърът на отбраната Тодор Тагарев при изслушване в Комисията по отбрана. Защо? Ще чакаме края на февруари, когато трябва да приключи с Бяла книга на отбраната Стратегическият преглед на отбранителната политика. Вероятно в неговите заключителни документи ще бъдат описани т.нар. обществено приемливи решения за подготовка на гражданите за защита на отечеството. Това, обаче, може да се превърне и в риск за бъдещето на правителството и управляващото мнозинство, като цяло. Представете си, че се отиде на крайното решение за връщане задължителната наборна военна служба, независимо за колко време. Вероятността от такъв политически риск би могла да доведе до протакане на решението за попълване на резерва.
Служебното правителство направи
определена крачка,
като попита Конституционния съд. От там отговориха, че това е работа на законодателя. Така се стигна до тази точка в програмата на правителството за промени в Закона за резерва. Не се знае дали някой министър ще си направи харакири с предложение за споменатото крайно решение. Впрочем, реално погледнато, това е трудно осъществимо. Само можем да търсим кусури на тези, които гласуваха решението и приемаха тържествения марш на последните наборници под звуците на духовата музика. Те просто не предвидиха какво ще се случи след 15 години.
А какво се случи?
През последните години в докладите за състоянието на отбраната и въоръжените сили данните за окомплектоването на доброволния резерв не се променят. Те варират между 13,7 и 13, 8 процента, за да стигнат за 2022 г. до 13 на сто. Според Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г. числеността на резервистите остава 3000 души. Засега наличните са 13 процента.
При разработването и приемането на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г. дойде
признанието,
че отмяната на задължителната военна служба рефлектира върху състава, качеството и възможностите на резерва. Отчете се необходимостта от предприемане на незабавни действия за търсене на нов подход за формиране, изграждане, ръководство, управление, използване и подготовка на запасните и гражданите за защита на Отечеството и преодоляване на драстичното намаляване на българските граждани с военна подготовка (запасни). И още нещо много показателно. Не се омаловажават промените в законовата уредба, които се правят в краткосрочен план, но… Тук ще цитирам текста от документа „Ако в рамките на един планиращ цикъл (4 години) този подход не даде търсените резултати за окомплектоване на военновременните формирования със запасни, ще се наложи да се търси широка обществена подкрепа за въвеждане на задължителна военна подготовка на българските граждани съгласно чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България“. Има риск наличният резерв непрекъснато да
застарява,
а следващите поколения да остават без начална и специална военна подготовка, необходима за зачисляване на военен отчет. Това, именно, налага предприемане на действия за намиране на по-ефективен подход за изграждане, ръководство, управление, използване и подготовка на резерва от български граждани за нуждите на Въоръжените сили. И да се актуализира чувствително оня раздел от Закона за резерва на Въоръжените сили, наречен „Обучение на ученици и студенти за защита на Отечеството.“ И не само него.
През декември м.г. бяха гласувани промените в Конституцията. Чл. 59 не беше пипнат. Той гласи: „Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона. Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.“ Като че ли защитата на отечеството е грижа на отделните граждани. Още повече, че в Закона за резерва на въоръжените сили е записано: „Подготовката на гражданите за защита на отечеството се извършва на доброволен принцип.“ Нямаше да стигна до това предположение, ако по същество не остана непроменен един друг текст в Конституцията. Той регламентира „Науката, образованието и културата са национални ценности. Държавата създава условия за свободното им развитие и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.“ А защитата на отечеството не е ли национална ценност? Въпросът остава без отговор. И още един текст от Конституцията: „В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.“ Това означава ли, че народните представители могат да обявят война, но да участват в нея, защото ще заседават, за да изпълняват пълномощията си? Още един въпрос без отговор.
Големият въпрос
е още в мирно време народните представители да гласуват законодателните решения, които да осигурят подготовката на гражданите за защита на отечеството. Трябва да има достатъчно пари. Това е ясно. Нужна е, обаче, обществена подкрепа. Но я няма адекватната информационна кампания от оторизираните органи. Българският народ трябва да бъде убеден, че резервът, както и действащите военни формирования, се изграждат и развиват в интерес на неговата сигурност и на защитата на териториалната цялост на страната. Каузата трябва да бъде национална. Върху нея да бъде акцентът на отбранителната политика, а не в разпиляване на сили за оборване на едно или друго целенасочено или не мнение в някой сайт, което от само себе си няма да привлече внимание, ако българите са убедени в това, което прави държавата в интерес на отбраната.
Сигурно ще трябва да се огледаме и около нас. В Хърватия вече се обсъжда този въпрос. Работи се върху концепцията за кратко основно военно обучение след средното образование. Моделът ще бъде оповестен възможно най-скоро. Генералният щаб на сръбските въоръжени сили предложи да се въведе отново задължението за отбиване на военна служба - в продължение на четири месеца. Това се прави с цел "повдигането на отбранителните способности на сръбската армия чрез подмладяване и активно обучение на резервния състав", уточняват от тяхното Министерство на отбраната. За Турция е ясно. Остава ние да решим как да изпълним Конституцията.
