Началникът на отбраната: Вярвам на хората в армията
30.01.2024 г.Така адмирал Емил Ефтимов отговори по повод на коментар, че не е сигурно дали няма български военнослужещи на вражеската страна, публикуван във в. „Българска армия“.
Спирдон Спирдонов
Потърсих позицията на началника на отбраната по темата дали в армията ни има хора, които са на вражеската страна. Поводът за този въпрос бе съмнението, изразено в последния брой на в. „Българска армия“ (26.01.2024 г.), в коментара „Срещу България се води информационна война“ с автор Владимир Миленски. Ето и цитатът, който поражда не само недоумение: „Така и ние сега – организираме се да водим „борба с дезинформацията“, вместо да кажем, че това е информационна война и трябва да воюваме както се воюва. Вместо това само броим жертвите: всичките ни 30% недостиг на хора в армията ги считайте „убити или пленени“ на информационното бойно поле. Ами колко от тези, които са в строя, са всъщност „тежко ранени“ на същото това информационно бойно поле и не сме сигурни на българска страна ли са, или на вражеска?“ Моето лично убеждение е, че нашите военнослужещи са лоялни на България и изпълняват професионално своите задължения. Все пак, обаче, държах, именно, началникът на отбраната да сподели своето мнение с читателите на „Българско войнство“ и на електронния сайт „Otbrana.com“.
- Г-н адмирал, вярвате ли на всички военнослужещи в Българската армия?
- Аз вярвам на всички военнослужещи и цивилни служители в Българската армия. Специално за военнослужещите, те са се заклели в името на Република България да служат честно на народа си, да спазват Конституцията, законите на страната, уставите и да изпълняват безприкословно заповедите на своите командири и началници и ако се наложи храбро да защитават целостта и независимостта на нашата родина. След като са положили военна клетва, от нас командирите и началниците се иска да им окажем доверие, да им вярваме, да оценим техните усилия за това, което правят за родината. Знаем, че армията има проблеми, не бягаме от тях, но се стремим да развиваме способностите, за да бъдем адекватни на променената среда за сигурност.
- Какво имате предвид?
- Когато казвам променената среда за сигурност, го свързвам, преди всичко, с нарасналите изисквания към всички категории военнослужещи. Променя се средата за сигурност, логично е да се променят изискванията и към въоръжените сили. Това означава повече тренировки, повече знания, повече оперативна съвместимост със съюзниците, повече познаване на стандартните оперативни процедури, повече участие в процесите на колективното планиране на отбраната и най-вече съвременно въоръжение и техника. За това ни трябват подготвени хора. Ние сме длъжни да осигурим подходящите условия на тези хора, да осигурим това въоръжение и техника, да осигурим инфраструктурата, да осигурим индивидуални и колективни средства за защита, да им окажем доверие и да взискваме. Ако има някакви негативни прояви, е задължение на командирите и началниците от всички степени да ги следим. Има специализирани органи, които си гледат работата, негативни прояви няма да се търпят. Но, като началник на отбраната, още веднъж подчертавам, че вярвам на военнослужещите, защото това са хората, поели с клетвата си да защитават родината!
- Предполагам, че тази увереност идва и от срещите Ви с военнослужещите?
- Да, така е. Мога да кажа, че се стремя да имам по-чести срещи с военнослужещите по време на учения, тренировки и анализа. Винаги сме отворени – аз, моите заместници, военното ръководство , по проблематиката на военнослужещите. Когато подготвям годишния анализ на състоянието на Българската армия, перспективите и приоритетите за работата, една част в него е свързана с некомплекта от личен състав. Защо е важен този проблем с некомплекта за тези, които са в строя и въобще за армията? Защото некомплектът оказва пряко влияние на натоварването на тези, които са в армията. Трябва да бъдем реалисти и да оценяване труда на тези хора, защото те, наистина, са подложени на голямо натоварване. Вземете за пример Сухопътните войски – мисия в Западните Балкани, граница, учения и тренировки, увеличаване на динамиката в Многонационалната бойна група на наша територия, трябва да тренираме за състав бригада, да създадем условия за нарастване на тази група до бригада. Това е натоварване на личния състав от горе до най-ниските нива. Това е отговорна работа Тези хора заслужават доверие! Аз, като началник на отбраната, Ви казвам, че им вярвам. Ние трябва да обясняваме повече – от мен, през командирите на видове въоръжени сили и командирите на формирования, за какво е всичко това. Да се пресичат слухове, които влияят на мотивацията. В някои случаи те създават, ако не напрежение, поне недоразумение.
- Имате предвид изграждането на нови войскови райони?
- Да, когато говорим за Кабиле, чуваме „Оф, строим за натовци!“. Не, ние строим за нас, за да създадем условия на механизирания батальон, който е в Ямбол, да бъде наистина по образец. Когато хората отидат там, да бъдат в съвременни условия – битови, учебни кабинети, спортна зала, прилежащи полигони, подходяща столова и др. Да създадем условия, ако трябва и съюзници да дойдат на наша територия, да бъдем заедно. Заедно да укрепим отбранителния потенциал на нашата държава. Да можем да предостави тази услуга. Разходите, които поемаме като страна домакин са възмездни. Т.е., когато дойдат наши съюзници в България по силата на колективните механизми в НАТО, те си поемат издръжката. Когато им заговорим за Кабиле, ние искаме да създадем условия, където да предоставим тази услуга, която е в наш интерес, както по отношение на отбраната, така и във връзка с развитие на местната икономика. Там ще работят българи, те ще предоставят тази услуга. На тях ще бъде платено. Това е един икономически стимул за областта и региона и е в интерес на всички. Членството в НАТО не е статичен процес. Процесите в НАТО са динамични и за да разберат хората ползата за държавата и армията, трябва да обясняваме. В този аспект съм съгласен, когато говорим за информация. Хората ни трябва да бъдат информирани и горди, когато изпълняват задълженията си на наша територия, когато са на мисии и операции, когато служат в командната структура на НАТО и да знаят, че държавата прави всичко, за да осигури отбраната ни.
- Да изпреварим малко годишния анализ с въпроса каква е дисциплината в армията.
- Дисциплината в армията е на нужното ниво. В професионалната армия дисциплината опира най-вече до самосъзнанието на военнослужещите. Не е наборна войската ни, когато дисциплината се определяше от дисциплинарни мерки, от гарнизонна служба, от наказания и др. Ние сме професионалисти. Дисциплината преминава през самосъзнанието на човека, през неговата лична отговорност. За това трябва да се обяснява повече, за да разбират хората за какво става въпрос, както в личен, така и в професионален план.