Изследователят на свързочните войски стана почетен професор на Военната академия
09.02.2024 г.
Полковник от запаса инж. Георги Караиванов е удостоен със званието "Почетен професор на Военна академия "Г. С. Раковски". Очаква се новината да бъде тържествено обявена на празника на учебното заведение. Преди това, обаче, той получи поздравления от своите колеги членове на клуб „Свързочни войски“ в Столичната организация на СОСЗР. Тогава разговарях с него.
Спирдон Спирдонов
- Г-н полковник, честито и кажете с какви мотиви бяхте удостоен със званието „Почетен професор на Военна академия „Г.С.Раковски“?
- На първо място за цялостно творчество с обща тематика „Основни аспекти от развитието на свързочни войски и свързочна система през 1944-2002 г.“ По-конкретно – разглеждане развитието на офицерския свързочен кадър във военните училища, специално на Сухопътни войски във Велико Търново, и подготовката им във Военната академия. Както и за принос за повишаване на авторитета на академията. От историческа гледна точка – изследване на основни моменти от обучението на офицерите в училищата и във Военната академия. Това са мотивите – основно в исторически и технически план.
- Какво означава за Вас това звание? Признание ли е?
- Да, основно е това. Званието съществува като опция в Правилника за устройството и дейността на Военната академия. Това дава възможности да се оцени труда на много хора. Конкретно за мен на осем книги. Приемам го, като признание за положения труд в продължение на доста години. Първата книга излиза през 1975 г., следващата – през 1991 г., която печели първа награда на Генералния щаб и е основно насочена към техническата реализация на свързочната система в условията на преход към цифровизация. Другите книги са основно с исторически аспект за развитието на кадъра. Не е тайна, че офицерският състав през този период наброява почти 6500 души. В четирите книги е даден поименен списък по випуски на всички офицери, които са завършили свързочните училища и училището във Велико Търново. В общ план е посочено, че имаме такива специалности и в ШЗО в Плевен, и във Военноморското училище, и във Военновъздушното училище, и в Артилерийското в Шумен за нуждите на РТВ.
- Какви са изследванията Ви?
- Изследванията ми са включени в отделните книги. Те са в различни аспекти. Освен списъците по випуски на офицерите, има и списъци и на офицерите в свързочните поделения на централно подчинение. Има изследване за участието на български свързочни офицери в мисии и операции зад граница – от Камбоджа, през Пустинна буря и Афганистан. И в други мисии, разбира се. В книгите са систематизирани служебни и азбучни данни за развитието на офицери, за които съм успял да намеря данни. Всичко това е съпроводено с преглед на основните дейности, преди всичко на различни полеви занятия, които са били висша форма на подготовка и изява на нашите свързочни специалисти и войски при организацията на видовете свръзки през този некратък и нелек период.
- Къде се намират Вашите книги?
- Основен разпространител на книгите съм аз, като автор. Имам и двама съавтори при две от книгите. Има ги в НВУ „Васил Левски“, във ВВМУ, във ВВВУ, в НВИМ, в библиотеките на Военната академия и ЦВК. Една немалка част от колегите в по-големите гарнизони са ги получили. Имаше и представяне на книгите във Военната академия, в Националния военен университет и на други места, включително в клубовее на Столичната организация на СОСЗР.
- Продължавате ли да пишете историята на свързочните войски?
- Сигурно ще продължа. Има теми, въпреки, че има мнения, че нашата специалност е много добре представена. Не трябва, обаче, да се забравя, че сме най-добре развърнати. Грубо казано, от 1000 поделения в армията преди, във всички сме имали свързочни възли. Свръзката е била фундамента, на който се е стъпвало през целия период. Тя е била базата, когато започа изграждането на автоматизираните системи.
- Сега казваме на свръзките комуникационно-информационни системи. Добавяме и киберотбрана.
- Това е защита. Времето изисква да има такава защита. Но защита на свръзките е имало винаги. Дори и по обикновенния телефонен канал се е говорило скрито, с подтекст, кодирано. В съвременни условия се прилагат нови начини и способи за защита. Всяко действие поражда противодействие, трябва да се търсят решения за противодействие за адекватен отговор на атаки.
