Войната с дезинформацията?!
12.02.2024 г.
Наливането на акъл в главите на хората отдавна не играе. Особено на подготвена аудитория, като военната.
Спирдон Спирдонов
Всяко начинание носи риска да не постигне замислените цели, особено, ако не е улучен най-прекият път. В последно време борбата с дезинформацията набира скорост, още повече, че поводи за това има достатъчно. Дали, обаче, не бива да се анализират малко повече подходите и инструментите в тази дейност. Едва ли ще е добре тези, които се стараят да опровергават дезинформаторите да се превърнат в разпространители на самата дезинформация. Особено, ако не се прецени правилно целевата група. Тук не е толкова важен въпросът дали дадена аудитория я интересува предоставената информация в противовес на определена дезинформация. По-важното е да не се стига до подценяване на нивото на интелигентност на съответната целева група, което може да се възприеме и като обида. За съжаление, в последно време има такива случаи.
Наливането на акъл в главите на хората отдавна не играе. Безкритичното възприемане на информацията остана в миналото. Вече други мотиви движат човешкия живот. Почитат се обективността и професионализмът, а не пропагандата. Да, дезинформацията си е чиста проба пропаганда в един или друг интерес, т.е. тя не е еднозначна. Лошото е, когато дезинформацията се разобличава в същия стил, т.е. като пропаганда, обслужваща един или друг интерес. Тогава съдбата й е предначертана. Тя просто не се чете, не стига до хората и не постига замисъла си. Или се чете с пренебрежителна усмивка.
Има, разбира се, решение. Трябва да си доказал, че информираш честно и безпристрастно, с което да си лидер в информационното пространство. Така хората ще вярват в това, което казваш и ще махнат с ръка на дезинформацията, минавайки край нея. Т.е., „каквото и да ми говориш, аз зная къде е истината“. Медия, която се втурва в тунела на разобличаване на една или друга дезинформация, рискува да загуби лицето си, а от там и почитателите си. Читателите, зрителите и слушателите трябва да се уважават. Не им казвай ти какво искаш, преди да си проучил какво искат те от медията.
Има нещо по-страшно в този матросовски устрем за борба с дезинформацията. То е атака срещу различното мнение. Как да кажеш нещо друго, след като те очакват дълги изречения, че в никакъв случай не си прав. Може да си професор, може да знаеш много и да си патил много, някой току-що отворил своята торба на истината, ще донесе от девет кладенеца вода, за да покаже на другите, че не само не си прав, но не си и адекватен на днешното време. А ако е на власт, ще включи в инструментариума си и административната принуда.
Не е добре да се разхождаш в информационното пространство с кални обувки. Първо ги почисти, или ги събуй и тогава казвай истината. И то така, че да не подценяваш осведомеността на хората и склонността им да се пазят от тези, които се опитват да ги водят за носа. А има и журналистическа етика. Като не си съгласен с дадена публикация, изпрати опровержението си в медията, която разпространява фалшивата, според теб, новина. Т.е. не атакувай от собствената си медия – частна или държавна. Пробвай да се пребориш за истината там, откъдето е тръгнала дезинформацията.
Разбира се, медиите са различни. Затова и използването им, като инструмент за борба с дезинформацията, не е по една и съща рецепта. В някои случаи, както при военните, например, има риск да се стигне до реполитизация. Тогава кръгът на читателите се свива, защото по принцип военнослужещите са деполитизирани и предпочитат темите от професионален характер. От друга страна внасянето на политизирана информация във военните формирования е не само против закона, но е и риск за нарушаване на единството в армията.
Да си дойдем на думата. Наливането на акъл в главите на хората отдавна не играе. Особено на подготвена аудитория, като военната. В армията акцентът е съвсем друг. Той е подготовката, повишаването на отбранителните способности и изпълнението на задачите. Не всеки става за военнослужещ. Затова и разговорът с него, дори и през медиите, следва да бъде професионален, а не политически. Да, на война, като на война! В информационната, обаче, танковете и бронетранспортьорите не вършат работа. Там трябва да се пипа с кадифени ръкавици, за да не се стигне до поговорката: „Вместо вежди да изпише, очи извади“.
