Инвестициите в армията трябва да бъдат дългосрочен консенсус в обществото
16.02.2024 г.
За няколко години бюджетът за отбрана трябва да се вдигне над 2% от БВП, за да наваксаме изоставането, казва началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в интервю на Любомир Денов за в. „Българска армия“.
Otbrana.com
– Г-н адмирал, бихте ли разяснили нуждата от баланс между минимално необходимите способности на войските и дългосрочните решения в отбраната. Този извод произтече от последната среща на началниците на отбраната от НАТО в Брюксел.
– Планирането на отбраната се базира на способностите, като се отчитат заплахите. След края на Студената война, от 1991 до 2014 г., НАТО развиваше способностите си с фокус върху експедиционни операции в отговор на кризи, отчитайки факта, че нямаше реална заплаха за агресия срещу страна членка. След анексирането на п-в Крим през 2014 г., отчитайки рязката промяна в стратегическата среда на сигурност, НАТО прие Плана за готовност за действие, в контекста на който бяха разработени планове за защита на съюзниците. С приемането на новата Военна стратегия на Алианса през 2019 г. фокусът за развитие на способности беше поставен върху колективната отбрана. Новата стратегическа концепция на НАТО, приета на срещата на върха в Мадрид през 2022 г., посочи Руската федерация като най-значимата и директна заплаха за сигурността на съюзниците. В тази връзка за първи път след края на Студената война бяха разработени отбранителни планове на Алианса, които са основа за дефиниране на минимално необходимите военни способности, включително и тези на национално ниво. Важна роля при реализирането на тези планове имат националните сили за отбрана за първоначален отговор на потенциална заплаха.
– Последните 10 години имало ли е падане под този критичен праг на способности?
– Както в България, така и в страните членки се наблюдаваше тенденция за съкращаване на разходите за отбрана, което неминуемо доведе и до загуба на способности. Минимално необходимите способности следва да се възприемат като способности, които гарантират постигането на заложеното ниво на амбиция на Алианса. С разработването на новите отбранителни планове и определянето на необходимите сили и способности, гарантиращи тяхната изпълнимост, изискванията към военните способности нараснаха значително. Новите реалности налагат повишаване на възпиращия и отбранителния потенциал на НАТО за колективна отбрана. Нещо повече, Алиансът заяви готовност да защитава всеки сантиметър от своята територия срещу всички възможни заплахи с хоризонт 360 градуса. За изпълнението на тази амбициозна задача са необходими колективните усилия на всички съюзници. Важно е да се разбира, че ролята на страните членки по Източния фланг, сред които е и България, е особено отговорна, тъй като те са тези, които следва първи да посрещнат евентуална руска агресия. Ето защо под термина „минимално необходими способности“ в новите реалности и наличието на реална заплаха стоят високи цели за развитие на способностите на Въоръжените сили, които да гарантират не само участие в мисии и операции далеч от територията на страната, но най-вече отбраната и независимостта на България и на нашите съюзници.
– От 2019 г. насам бюджетът, макар и бавно, започна да расте...
– Да, бюджетът за отбрана расте, но нека да отчетем някои фактори. Примерно, пандемията от COVID-19 и нейният ефект върху линиите и сроковете за доставки, инфлацията и влиянието й върху цените на продуктите. Всичко това оказва сериозно влияние върху способностите на бюджета, въпреки че е увеличен. Така че нарастването на бюджета за отбрана не води автоматично до осезаемо развитие на способностите. Било до средствата за защита, било до въоръжение и техника, просто защото се изисква технологично време за процедури, производство, доставка и усвояване от личния състав. Когато се сравняваме със съседни държави, не може да не отбележим, че Румъния е на 2% от БВП още от 2017 г., а ефектът започва да се проявява чак през 2020–2021 г. Ние едва сега достигаме до 2% и е нужно малко време, за да има ефект. Още повече когато се натрупат няколко проекта за инвестиционни разходи като новия самолет Ф-16 Блок 70, новите кораби и новите бронирани машини. Поради недофинансирането през последните години тези проекти отнемат голяма част от бюджета и остава сравнително малко за преразпределение.
Затова ние – военните, смятаме, че за известно време бюджетът за отбрана трябва да се вдигне над 2%, за да можем да наваксаме тези критични минимални способности. По начин, по който първо плановете стават изпълними, и второ – личният състав ще го усети по-осезаемо.
– Ако за самолети и кораби са нужни милиони, за съвременни модерни защитни средства не са нужни такива огромни пари? Имам предвид модерни каски, бронежилетки, тактически елечета…
– Така е. Затова се уморих да повтарям, че е нужно по-голямо разбиране от страна на политиците. Когато ние, военните, даваме заявките – нека съответната администрация да не се впечатлява колко струва една модерна каска или едно тактическо елече. Защото времената се променят и цените също, но те спасяват човешки живот. Днешната каска е доста по-различна от старата желязна каска. В това отношение има стандарти и те трябва да се спазват. Там икономиите са вредни и дори опасни.
– От военното ръководство се изисква постигане на определени способности. Но какво казвате на командирите, когато те сочат, че с морално остаряла техника победи мъчно се постигат?
– Доста щекотлив въпрос. От нас като военно ръководство се изисква да държим ръка на пулса на войските и да транслираме военните приоритети в политически цели. Това е изкуството на военното строителство в демократичния свят. Политическото ръководство да припознае военните нужди.
– Може ли да се каже, че през годините е имало разминаване между заявките на военните и отговора на политиците?
– Не бих казал, че е имало разминавания с политическите ръководства, с които съм работил. Въпросът е във възможностите на бюджета и темповете, с които можем да изпълняваме поставените задачи. И най-важното – в умението да се приоритизира. При такива огромни нужди винаги може да се намерят области, в които да спорим, вместо да намерим нужния баланс. За жалост, нуждите са толкова големи и времето все не е достатъчно. Нужно е време този увеличен бюджет да започне да дава резултати. Вижте кога започнаха проектите за Ф-16 Блок 70 и за двата многофункционални кораба – през 2019–2020 г., а сега вече сме 2024 г. По силата на технологичния процес, на схемите на производство, на линиите за доставка можем да чакаме видим резултат едва през следващата година. И аз много се надявам на това.
– Заявихте, че вярвате на всеки български военнослужещ, който се е клел във вярност към род и родина. Как обаче тази увереност се връзва с факта, че в армията има некомплект, че намаляват хората, желаещи да станат войници?
– Аз потвърждавам думите си, че вярвам на всеки военнослужещ, който се е клел да защитава независимостта и териториалната цялост на Родината. От друга страна, всички, които сме се клели, не сме изолирана част от обществото и сме подложени на всякакви влияния, като информация и дезинформация. Полемиките в общественото пространство няма как да подминат и военните формирования. Въпреки всичко мога категорично да заявя, че хората в униформа, независимо къде се намират – на полигона, на мисия или на границата, изпълняват съвестно своите задължения.
– Действителността ни поднася един парадокс: навремето най-крупните формирования и най-мощните военни заводи бяха разположени в региона на Подбалкана. В повечето случаи дислоцираните там бригади са помагали с кадри на военните заводи. Днес обаче е обратното. Средата за сигурност е променена и затова повече млади хора отиват в заводите, а не във военните формирования.
– Това е пазар на труда. Той се променя с течение на времето. Сега заводите са натоварени с поръчки години напред. Такава е конюнктурата на пазара. И в този смисъл, за да бъде конкурентоспособна на пазара на труда, армията не трябва да залага само на заплащането. Да, заплащането трябва да бъде достойно, хората го заслужават. Публичната информация за заплащането на пилотите на медицинските хеликоптери внесе смут. Такива заплати – не основни, брутни, в Българската армия няма. Много е труден балансът в системата на отбраната. Всички специалности са взаимосвързани, днешните операции са съвместни, едновременно в много домейни и ако неглижираме труда на едни, то отражението е върху ефективността на функционирането на цялата система. Затова трябва да има комплексен подход, цялостна държавна политика. Когато не може да сме напълно конкурентни на пазара на труда със заплащането, трябва да се търсят други стимули – трябва да има сериозен социален пакет. Странно защо преди време този социален пакет отпадна от Закона за отбраната и Въоръжените сили? Положението с жилищата е изключително сложно. Хората са вързани с местоживеенето. Как да преместим един офицер на по-висока длъжност в друг гарнизон, където той няма да има жилище?! Въпреки малко по-високата заплата, като си плати наема, ще излезе, че сме го понижили. И ако офицерът разбира, че това помага на кариерното му развитие, какво да каже на жената и децата си, които имат своите изисквания и нужди в този момент, а не след 4–5 години. Отдавна е време да се мисли за изгодни жилищни кредити, така че човекът да усети грижата на държавата за него. Убеден съм, че подобни решения могат да станат факт в рамките на провеждания Стратегически преглед на отбранителната политика. Трябва да се обмисли защото има опасност изгодното кредитиране да обвърже военнослужещия със съответното населено място. А да се предложи такъв вариант, който да не пречи на развитието на неговата кариера.
– Като говорим за пари, как стои въпросът с обещаното от политиците повишение на заплатите в отбраната тази година? Зимата свършва, иде пролетта, а за повишение нищо не се чува…
– Има заложени средства за повишение на заплатите тази година. И това трябва да се случи. Аз съм убеден, че ще се случи, и то със задна дата. Нека не забравяме, че успяхме да вдигнем стипендиите на курсантите от висшите военни училища. С решение на Народното събрание курсантите с влизането си във военните училища получават доста прилична стипендия от около 1000 лв. Това е грижа за бъдещите офицери. Така че, когато има воля на държавно ниво, съм оптимист, че ще се намерят добри решения. Вижте какво става около нас и по света. Кой може да се ангажира с предвидимо стабилизиране на обстановката в региона? Каквото и да се случи, фокусът върху възпиране и отбрана през следващите десетилетия няма да отпадне. Нека не се заблуждаваме, че събитията около нас не ни засягат, че ние не трябва да вземаме мерки и че не трябва да сме дългосрочни в решенията. Инвестициите в армията трябва да бъдат дългосрочен консенсус в обществото. И тогава ще се върнем на първия въпрос – за баланса между минимално необходимите способности и дългосрочните решения в отбраната. Дългосрочни решения за устойчиво развитие на отбранителните способности трябва да има. И ключът за тези способности са хората в отбраната.
– Г-н адмирал, докъде се простират задълженията на военнослужещия, произтичащи от клетвата? Само до дейността му във формированията или след това – вкъщи или на улицата?
– Ние сме военнослужещи не само в работно време, а както се казва 24/7. Но нека да погледнем въпроса в дълбочина. Аз съм от поколението, което започна службата си по време на Студената война. Тогава не се интересувахме толкова от политика, а по-скоро се вълнувахме от това да се доказваме като командири или съответните специалисти, като мъже, достойни за тази професия. В годините на трансформация устояхме на всякакви несгоди на времето. Спомням си в годините 2002–2004 г. какъв ентусиазъм имаше да се докажем пред натовските държави, че ние не им отстъпваме по нищо. Сега всеки военнослужещ разбира, че мирът не е даденост и трябва да се пази. Затова всички, които сме се клели, стоим зад клетвата си и в рамките на държавната политика даваме всички от себе си – независимо от задачите, които изпълняваме. И нещо много важно – към хората, избрали тази професия, трябва да има доверие и съответното отношение от страна на държавата. Към негативните явления и прояви трябва да сме безкомпромисни, за да не се компрометира трудът на останалите.
– Следващата 2025 г. се очертава като сравнително щедра за Българската армия. За първи път от толкова години ще получим нова, модерна техника – първите Ф-16 Блок 70, първите страйкъри, първият нов кораб за ВМС. Как обаче ще посрещнем новите изтребители, ако нямаме съвременни радари? А ако не е завършен в срок ремонтът на Трета авиобаза?
– Директни въпроси. Затова пак казвам, че в нашата дейност, а и в цялостната държавна политика в областта на отбраната трябва да се очертаят и осигуряват ясни приоритети. Ако чакаме нещо да започне и да го навържем в строга последователност, ще е трудно на фона на дефицитите, които имаме. Проектът за радарите върви, предвидени са средства. Благодарение на личния състав на ВВС, на РТВ наличните радиотехнически средства се поддържат в изправност, водим наблюдение в интерес на държавата и в интерес на Алианса. Дори и със старите радари. Но е крайно време този проект да бъде реализиран.
– Може ли да дойдат новите самолети, ако все още нямаме съвременни радари?
– Новите самолети трябва да дойдат по план. Дори и до месец–два да сключим договори за доставка на новите радари, те няма да дойдат веднага. Ще дойдат през 2026–2027 г. Дотогава ще изпълняваме задълженията си с това, което имаме. Ако ситуацията го наложи, в интегрираната система за ПВО и ПРО на НАТО има механизми, при които системите за наблюдение може да бъдат усилени или заместени със способности, развърнати на наша територия в наш интерес. Ние получаваме и сега информация от съюзниците, която допълва нашите способности за въздушно наблюдение.
– А ремонтът на летището в Трета авиобаза как върви?
– Ремонтът върви. МО нямаше опит досега с такъв ремонт. И тук C0VID-19 малко ни забави. Придобиването на всяка нова техника е свързано със съпътстваща инфраструктура. Затова говорим и за ремонт на пристанището на Военноморска база Варна, не защото е натовска или защото съюзниците ще правят база там, базата си е наша, но там не е правен ремонт от 50–60 години. Затова говорим и за инфраструктура в района на Кабиле край Ямбол, която ще е за наш, български батальон. Концепцията за разполагането на многонационална бойна група на наша територия е свързана с определени периметри. Първоначално съставът бе 1000 души, разположени в съвместното съоръжение на полигон „Ново село“. Във Вилнюс се реши тези многонационални бойни групи при необходимост да имат потенциала да нараснат до бригада. Спряхме се на района на Кабиле, където е дислоциран наш механизиран батальон и където отдавна не са правени никакви ремонти. Затова първо ще оправим казармения район на нашия батальон и след това ще изградим лагер, който ще може евентуално да приеме съюзнически контингент от 2000 души. Съгласно решение на Съвета по отбрана проектът ще бъде изпълняван от Агенцията на НАТО за придобиване и развитие, за което разчитаме на финансиране от общите фондове на Алианса. А в скоро време трябва да започнем да градим и инфраструктура за резерва. Имаме доброволен резерв, трябва да се развива тази система. Не може резервистите да се обучават само във военните училища.
– Какви са перспективите, начертани в Инвестиционната програма до 2032 г. Заложените 2% от БВП ще бъдат ли достатъчни за нови модернизационни проекти за БА?
- Не, няма да са достатъчни. Ние сме развили инвестиционната План- програма на базата на възможностите на бюджета. Подготвили сме 2 варианта. Първият, реалистичният, е при бюджет за отбрана 2% от БВП. Вторият вариант, оптимистичният, е за 2,5%. Убеден съм, че държавата трябва да намери възможности за няколко години бюджетът да е над 2%, за да можем да наваксаме десетилетното изоставане и да стартираме още няколко проекта за модернизация. След 2026–2027 г., ако трябва, да паднем пак на 2%, но проектите да вървят.
