Поклон, почина полк. Светлозар Асенов. До последно живееше с болките на военната ни авиация
23.02.2024 г.
Колеги и приятели на полковник от запаса доц. Светлозар Асенов съобщиха за Otbrana.com, че последният главен инженер на авиацията ни , доцент в ТУ-Пловдив, съставител , редактор на книги с авиационна тематика, председател на Астронавтическото дружество- клон Пловдив, е починал.
Поклон пред светлата му памет! Неоспорими са неговите заслуги за развитието на родната ни авиация.
Спирдон Спирдонов
В спомените си за полк. Асенов ще се върна в началото на април 2012 г., когато се проведе Международна научна конференция „Авиацията в съвременната геополитика и стратегия на Европейския съюз, НАТО, коалициите и държавите”. Тогава ставаше дума за възраждане на българската военна авиация, както се изрази бившият началник на ГЩ на БА и командващ Военновъздушните ни сили генерал от резерва Михо Михов.
Предизвикателството дойде от доклада на полковник от резерва доцент Светлозар Асенов, бивш главен инженер на ВВС, а тогава – преподавател в ТУ-София, филиал в Пловдив. Неговата разработка бе съвместно с полковник от резерва Златко Златев.
Да модернизираме или да купуваме самолети?
Това бе дилемата върху, която разсъждаваха двамата полковници. Съвременното състояние на българската военна авиация е критично, бе първата констатация в доклада. Това се определяше от ниското равнище на изправност на авиационната техника. И още – от физическото износване и моралното остаряване не само на авиационните комплекси, но и на системите и средствата за управление и осигуряване, на инфраструктурата, незадоволителната подготовка на летателния състав, отказа от модернизация на наличните авиационни комплекси, забавените темпове за придобиване на нов основен боен самолет, за замяна на образците излизащи от въоръжение и високоточните авиационни средства за поразяване. Основната причина за това състояние на военната авиация бе недостатъчното финансиране на ВВС през целия период на развитие след демократичните промени.
Според полковник Асенов, независимо от икономическата криза остро възниква въпросът за развитието на бойната ни авиация в дългосрочна перспектива до 2020 г. Анализът на новите стратегически документи, основно Бялата книга на отбраната и Въоръжените сили, Плана за развите на Въоржените сили и Ивестиционния план-програма на МО, показвал, че в близка перспектива до 2015 г. системата „Въоръжение на тактическата авиация” най-вероятно ще включва в състава си единствено намиращия се днес на въоръжение тактически изтребител от четвърто поколение МиГ-29.
Промените във военното дело, включително в техническото превъоръжаване на Въоръжените сили, продължи полковник Асенов, се осъществява чрез взаимно свързана система от военни, военно-технически и научно-технически фундаментални изследвания. Както и чрез модернизиране на въоръжението и военната техника. Военният подход, бе уточнено по-нататък, се изразява в способността на Въоръжените сили да изпълняват както нови задачи, в т.ч. експедиционни, на отдалечени театри на военни действия, така и традиционни, но на качествено ново равнище, използвайки нови системи въоръжение, концепции, форми и способи за военни действия.
За българските ВВС, смяташе полковник Асенов, такъв пробив може да бъде превъоръжаването на авиацията със съвременен боен самолет от 4 плюс или пето поколение. Другият вариант е модернизация на наличните авиационни комплекси от 4 поколение МиГ-29 и Су-25 и добиване на безпилотни разузнавателни и ударни авиационни системи, възстановяване на летателната годност и модернизация на ударните вертолети Ми-24, транспортните Ми-17 и учебните тренировъчни самолети Л-39 за придобиване на способности за действие в многонационална мрежова среда.
Смяна на стратегиите
За разрешаване на възникналото противоречие полковниците от резерва Асенов и Златев предлагаха да се премине от стратегия на възстановяване и поддържане на летателната годност на наличните авиационни комплекси към стратегия на превъоръжаване на авиацията на ВВС с нови и модернизирани многоцелеви авиационни комплекси. Това се определя не само като политически, но и икономически, финансов, научен, технически въпрос, изграден на основата на традиции и партньорство, който може да бъде решен от военната експертиза.
Оригиналната конструктивна аеродинамична схема и високите тактико-технически характеристики на чистия изтребител МиГ-29 му осигуряват значителен потенциал за модернизация и модифицирането му в многоцелеви авиационен комплек от 4 плюс поколение, смяташе полковник Асенов. България, продължи той, е в условия на хроничен недостиг на финансови средства от началото на 90-те години на миналия век. В резултат на това превъоръжаването с авиационни комплекси от ново поколение 4 плюс плюс или 5 е невъзможно. Според авторите способите за поддържане на боеспособността и боеготовността на организационно-щатните авиационни формирования, повишаване на бойния потенциал и ефективносттта както на отделни образци авиационна техника, така и на системата „Въоръжение на ВВС” като цяло са два: придобиване на нов модел боен самолет или модернизация на наличните авиационни комплекси.
Анализът на развитието на тактическата авиация показвал, че създаването на многоцелеви авиационен комплекс се осъществява на базата на изтребителите в процеса на тяхната модернизация. Той трябва да притежава качества на изтребител за завоюване на превъзходство във въздуха и на ударен самолет. Това налага използването на принципа на компромисната оптимизация, което според полковник Асенов, ще доведе до значително увеличаване на разходите за разработване, модернизация, експлоатация, летателна подготовка, подготовка на нови авиационни средства за поразяване, логистика, управление и информационно осигуряване. Не винаги, подчерта той, модернизацията на физически износените образци е ефективно влагане на средства. В резултат на експлоатацията износването на неговите конструктивни елементи може да бъде различно и съответно срокът на служба на модернизирания образец, ще се определя от срока на служба именно на тези конструктивни елементи.
Мнението на двамата полковници бе, че превъоръжаването на бойната ни авиация с нов многоцелеви изтребител
от европейски производител
е единствено правилният, ефективен и ефикасен способ за постигане на пълната оперативна съвместимост за изпълнение на задачите във всички мисии на отбраната и в условията на мрежово центрична среда. Важно предимство в този случай е и намаляването на разходите за поддържане на авиационната групировка от многоцелеви авиационни комплекси през целия жизнен цикъл.
Три извода правят двамата специалисти:
Модернизацията е сложен научен проблем, изискващ системен подход за неговото решаване с отчитане на резултатите от анализа на всички комплекс и фактори.
Модернизацията на физически износени образци не винаги е ефективно влагане на финансови средства.
В момента поддържането на боеспособността и боеготовността на организационно-щатните авиационни формирования и повишаване бойния потеницал на ВВС е възможен чрез придобиване на нов модел боен самолет.
