Словото на командира: Няма момент, в който да не съм бил горд с моите хора

25.02.2024 г. Словото на командира: Няма момент, в който да не съм бил горд с моите хора

 Otbrana.com

20 самоходен артилерийски дивизион не са сградите и локацията, а дивизиона това сте вие – офицерите, сержантите, войниците и цивилните служители. Това каза подполковник Георги Георгиев, сдавайки в петък командирската длъжност на подполковник Димитър Полиохронов. Предлагаме на вашето внимание словото на командира.

***

Уважаеми офицери, сержанти, войници и цивилни служители от 20 самоходен артилерийски дивизион, скъпи приятели,

Днес за последен път се обръщам към вас като Командир на 20 самоходен артилерийски дивизион. Няма да скрия, че емоциите, които изпитвам в момента са много силни! Ето защо ще избягам от традиционните в такива случаи думи и няма да изброявам факти. Обръщам се към вас за да споделя  само едно нещо: Какво за мен е 20 самоходен артилерийски дивизион?

Ще започна с цифрите. Офицер съм от над 27 години. От тях 16 години съм в редовете на дивизиона. Какво означават тези цифри за мен? Те са лоялност, те са чувството за принадлежност към нещо голямо, към нещо значимо, към нещо, което придава смисъл и изпълва със съдържание  – семейството на 20 самоходен артилерийски дивизион!

Когато преди две години имах възможността да тръгна по по-лек път, аз избрах да остана лоялен към дивизиона, към 2 механизирана бригада, към Сухопътни войски. Кое ме накара да направя този избор? Осъзнах, че 20 самоходен артилерийски дивизион не са сградите и локацията, а дивизиона това сте вие – офицерите, сержантите, войниците и цивилните служители. Това сте вие – моите хора! И сега ви гледам, строени пред мен  и ви виждам, познавам всеки един от вас, знам потенциала, знанията, уменията ви…… Последните години са трудни за дивизиона, офицерите всяка година намаляват, а задачите се увеличават. И реших, че въпреки рисковете мой дълг е да остана,  да помогна…. Да дам стабилност. И днес 20 самоходен артилерийски дивизион плува в бурята.  Всеки изпълнява по 2-3 длъжности, по големи отговорности пое сержантския състав, а дори и част от войниците бяха натоварени с неспецифични задачи. Днес дивизиона отново е пример за добра организация и отлично изпълнение на задачите! Днес дивизиона помага на всички, които са в нужда! За мен е чест, че две поредни години първенците на специалността „Полева артилерия“ – лейтенант Караманов и лейтенант Шуманова избраха дивизиона за начало на своя професионален път.

Девет години съм командир! И искам да се обърна с няколко думи към командирите от всички нива, защото от вас зависи подготовката, мотивацията, знанията и уменията на личният състав.

Да си командир не е привилегия, това е отговорност! В устава в задълженията на командирите най - често се срещат думите – да знае, да познава, да управлява, да се грижи….. Именно те са пътеводните светлини на командира! Решенията на Командира трябва да се основават на принципи и вяра! Помнете – ако един ден започнете да правите каквото си искате, вие ще престанете да бъдете командири. Един командир трябва да говори с делата си, със знанията и уменията, с доверието и вярата на подчинените си, със способността си да ги учи и да бъде вдъхновение и пример – БЪДИ КАТО МЕН! ПРАВИ КАТО МЕН!

За да станете успешни командири, трябва да обичате това, което вършите, да го правите със сърцето си, а не по задължение! На мен лично ми харесва  да работя за 20 самоходен артилерийски дивизион, за хората!

За качествата на един Командир говори и мотивацията на неговите подчинени… А през цялата история на дивизиона ние, военнослужещите от дивизиона бяхме по мотивираните, по подготвените, по бързите и по точните артилеристи. И това се превърна в традиция! С чест се представихме на всички учения и бяхме непреклонни при изпълнението на задачите! И няма момент, в който да не съм бил горд с моите хора – момчетата и момичетата от 20 самоходен артилерийски дивизион!

Бъдете горди и вие! Ние извършихме неща, които в нито едно друго формирование не са направени! В трудни времена ние решихме да си помогнем сами – не чакахме!  Сами, без помощ отникъде, запретнахме ръкави и  ремонтирахме покриви, сгради, паркове, изградихме нови учебни кабинети, най хубавия спортен център, спортна площадка, волейболно игрище…. Трудно ми е да изброя всичко. Колкото и да бъде отричан нашият труд, много е трудно да бъде заличен. Той се вижда навсякъде. Пазете това което направихме. То е ваше! То е за вас!

Каквото исках да кажа, го казах. Каквото можах да направя – направих! От понеделник пред нас стоят нови предизвикателства! Сигурен съм, че и за в бъдеще ще се развивате и ще постигате успехи във всяко начинание. Вярвам във вас и зная, че 20 самоходен артилерийски дивизион е орисан да бъде в челото! И ще бъде!

Уважаеми офицери, сержанти и войници и цивилни служители, И днес от тази трибуна за пореден път искам да изкажа своята Командирска и чисто човешка благодарност за положените усилия и за подкрепата ви през всичките тези години!  Бъдете здрави, все така успешни, все така всеотдайни!

И ще завърша с думите, които всеки път карат сърцето ми да подскочи, а именно нашият девиз:

ВЕДНЪЖ 20, ЗАВИНАГИ 20!!!

За мен е чест!