Войната и последиците, особено за Черноморския регион
27.03.2024 г.
Otbrana.com
Военно-промишлената компания Saab проведе вчера в Информационния център на МО медиен брифинг под надслов: „В защита на гражданите и обществото“, фокусиран върху предизвикателствата пред глобалната сигурност и в частност сигурността в Черноморския регион.
Войната в Украйна навлезе в третата си година. Конфликтът представлява най-голямото предизвикателство пред архитектурата на сигурността след Студената война в Европа и западния свят като цяло. Последиците от тази война се усещат особено в Черноморския регион, засягайки не само Украйна, но и всички съседни страни.
Mедийният брифинг постави във фокус тези и други важни геополитически теми и актуална информация за дейността и решенията на Saab. Гост панелисти на събитието бяха шведският експерт по отбрана Фредрик Хасе, както и експерта по международни отношения и сигурност Димитър Гърдев, които представиха своя прочит на темите на брифинга.
Фредерик Хасел
започна своята реч като разгледа дълбоко вкоренените исторически връзки между Балтийско и Черно море, които водят началото си от хилядолетия назад, от времето на викингските проучвания и търговски пътища. Той подчерта по-конкретно връзката между островите Готланд в Балтийско море и Крим в Черно море, като акцентира върху историческото им значение като центрове на търговия и културен обмен. Освен това лекторът подчерта стратегическото значение на тези региони, за което свидетелстват събития като Кримската война, която според него носи своето начало в Балтийско море. Въпреки тази историческа взаимосвързаност, геополитическото значение на Балтийско и Черно море е донякъде пренебрегнато по време на съветската епоха и последвалия период на Студената война. Чрез повторното разглеждане на тези връзки Хасел цели да хвърли светлина върху тяхното трайно значение в съвременния геополитически диалог.
Въз основа на прозренията от продължаващия конфликт в Украйна Фредрик представи нюансиран анализ на динамиката на съвременната война използвайки примера с конфликта в Украйна. Хасел подчерта нарастващото значение на морската сигурност, особено в Черноморския регион като даде примери за това колко са уязвими незащитените кораби.
По думите му изграждането на ефективни логистични вериги също е много важно. Друг важен елемент в съвременната война е модерната военна индустрия, която може да изгражда капацитет и количество по отношение производството на боеприпаси.
По думите на шведския експерт, с влизането на Швеция в НАТО, се затваря една пролука на несигурност. “След инвазията в Украйна, първо Финландия, а след това и Швеция, стигна до заключението, че създаваме несигурност, вместо сигурност в Северния фланг на Европа. След влизането на Финландия и Швеция в НАТО, затваряме тази несигурност. Вече сме част от Алианса, за да запазим мира”.
Хасел отбеляза още, че с членството на Швеция и Финландия се гарантира сигурността в Балтийско море, както и сигурността на балтийските държави. Той подчерта и високото ниво на ефективност на морския флот на двете държави. “Нашите сили са организирани, тренирани и развивани с една цел - за да направим ясно за Русия, че не трябва да ни атакува”. Друг принос на Швеция по думите му е развитата военната индустрия в страната.
От анализа на Димитър Гърдев
Войната в Украйна е изключително кръвопролитна война с огромно напрежение на ресурсите, с огромен брой жертви – най-големият конфликт след Втората световна война в Европа. Естествено, че след като това е толкова екстремно събитие в Европа бяха оценени и реновирани плановете на основните играчи – Руската федерация, но и ЕС и НАТО.
Имаме няколко ключови решения – решението на ЕС за подкрепа на Украйна в политически план, във военнотехнически план, в информационен и икономически план. Имаме отделени огромни средства и от САЩ. Имаме решение на НАТО от лятото на миналата година за изграждане на стратегическа граница. 3 района – северен, централен и южен, в който влиза България. Това се е правило само по време на Студената война и е нещо изключително сериозно като ресурси, инфраструктура, като подготовка на територията на страните за отбрана, което изисква общо решение от обществото. Бяха взети решения за 300 000 войски с период на готовност 30 дни, осигурени с цялата необходима логистика, с бойни региони, с привлечени към тях сили и средства от отделните държави.
България участва в този план. За България е най-важно какво се случва в региона на Черно море, защото то се превърна в зона на бойни действия.
Какви са досегашните изводи?
2014 имаше т. нар антитерористична операция, която си беше също доста сериозни бойни действия от страна на украинската армия, от страна на Донбас – Донецката и Луганската република, но всъщност те имаха 2 плътни армейски корпуса и се водиха настъпателно-отбранителни действия.
Украинските въоръжени сили бяха обградени в 2 операции, след първата се наложи да се подпише Споразумението от Минск 1, след втората – Споразумението от Минск 2, което в крайна сметка се вижда, че беше неизгодно за Украйна.
Защо се случиха тези 2 сериозни провала?
Защото войната беше друга. Тогава нивото на украинската армия беше на нивото на армия от 20 век.
Какво се случва сега?
Театърът на войната е същият. Увеличени са обхватът и средствата на въоръжените сили, но защо не се получава това, което се получи в първата фаза на войната – тези обходи, тези обхвати и това обкръжение. Защото в момента това, което повиши до голяма степен възможностите на украинските въоръжени сили представлява обединената информационна система на НАТО. Всичко това, което преди беше т.нар. „мъгла на войната“, всичко това изчезна.
Орбиталната спътникова групировка на САЩ, разузнавателните самолети, бойните дронове, цялата система за целеуказване и разузнаване премахват тази мъгла на войната и в момента се вижда на 400-600 км какво става навътре. Оттам невъзможността да бъдат окрупнени дори военни подразделения, защото всичко, което в момента се засече като съсредоточаване на сили и средства моментално е подложено на удар.
Това промени войната, което веднага води като извод, че българските въоръжени сили трябва да имат тази способност да бъдат включени към тази обединена интегрирана информационна система. Нашите щабове, нашите съединения, нашите отделни машини трябва да виждат и чуват това, което говори космосът, което говори авиацията за далечен радиолокационен обзор, каквото говори всяка една единица, когато бъде включена в тази система, която беше на Илън Мъск. Дадена бе възможност всяко едно средство да има отделно IP, да бъдат прехвърлени към него данни и то да предава по същия начин на другите. Това е нов вид война.
Затова България трябва да се стреми към системи, които са интегрирани в тази обща информационна система на НАТО, защото това веднага покачва капацитетът и възможностите на въоръжените сили.
Както споменах – дадох пример с първата фаза на войната и какво се случи със същата територия, със същата общо взето обстановка във втората част.
Друг изключително важен извод – в последната фаза на тази война авиацията беше приземена. Водят се отделни операции, отделни боеве обикновено на линията за бойно съприкосновение, но това, което е основната задача на авиацията в една война е да изгражда т. нар зони А2, АД или всъщност да осигурява въздушно превъзходство, което означава, че на този регион, където се водят активните бойни действия Вашата авиация доминира – другата я няма. Второ – да изолира региона на бойните действия. И двете цели на авиацията не бяха постигнати – нито от едната, нито от другата страна, защото плътността на противозенитните средства, техните възможности в тази интегрирана система са огромни и, както споменах, ролята на авиацията се принизи само до носители на ракетно въоръжение, изстрелвано от голяма дистанция. С новите планиращи авиобомби, които изпълняват тази функция.
Оттук дойде основната роля на артилерията. Поддръжката на бойните действия и войските след като няма авиация, след като не може да бъде изолиран районът на бойните действия остана на далекобойните оперативно тактически ракетни комплекси, на реактивната артилерия и на стволната артилерия, оттам и превеждането на военната индустрия към обезпечаването на този огромен ресурс, който е необходим за поддържането на бойните действия.
Какви са изводите от този безспорен факт?
България трябва да се стреми към придобиването на нови системи, които имат възможност за нанасяне на точкови удари, които са свързани с тази интегрирана информационна бойна с-ма на съюза, които имат възможност да бъдат насочвани по GPS и възможност да бъдат насочени там, където се съсредоточават основните сили на противника да бъдат нанасяни превантивни удари още при подходите, още във вторите ешалони – това е т.нар. американска стратегия за въздушно-земно сражение. Много удачна се оказа системата HIMARS, която е мобилна, която е изключително бързо подвижна, която да бъде позиционирана веднага и която да произведе ракетен удар под ръководството на интегрираната информационна система. Елемент на това е изстрелваната с тази система бомба с малък диаметър. Тя е планираща, има възможност за управление, интегрирана е с GPS навигацията и е едно от средствата, от което България се нуждае, защото в момента възможностите за поразяване в една такава дълбочина от 80 до 150 км за българската армия са силно ограничени – имаме само една такива система – това е оперативно-тактическа ракета „Точка-У“.
Районът на Черно море и какво се случва в него. Може да нямате никакъв флот, но може да потопите флота на другата държава в този регион на Черно море, защото то е особено. То е затворено практически езеро. Има само един вход и един изход – това е Босфорът. Неговата ширина и дълбочина не позволяват стратегическо развръщане, маневри на морските групировки. Освен това по Спогодбата от Монтрьо, която не позволява навлизането на огромни, по-сериозни морски съдове. Те са ограничени по тонаж, те са ограничени по време и са ограничени по това, че държавите, които могат да разполагат флота си в Черно море основно са само бреговите държави на морето. Системи за разузнаване, целеуказване и целенасочване дава възможност да се използва безпилотните катери, които нанесоха много сериозни поражения на руския флот в някои от главните му компоненти. Целите се избират абсолютно целенасочено, изобщо не случайно, защото ударите по големите десантни кораби, които от 13 вече са поразени 7 ограничават възможността на руския флот да извърши десант на Одеса. По същия начин тези огромни съдове имаха възможността да пренасят голямо количество безпилотни системи, които бяха използвани за удари по украинските части в района на Крим. Така че там ловът на тези кораби е съвсем ясен. За това се унищожават и големите разузнавателни самолети за далечен радиолокационен обзор на Русия – това са А50, които вече са поразени 3, защото по този начин се намалява възможността на руската армия да наблюдава бойното поле в дълбочина.
Другата част, която е изключително важна за боевете в Черно море, това представляват бреговите ракетни комплекси. С един вариант украински на ракетите „Нептун“ беше потопен крайцерът на черноморския флот.
Затова основната задача на българските въоръжени сили е да си изградят 3 неща – засилена брегова ракетна система. Тук ще бъде представена една много успешна ракета – RBS 15. Тя е разработена от много години и е на въоръжение в много страни. Най-интересното при нея е, че може да бъде доработвана по изискване на клиента. България може чисто и просто да усили някои от компонентите. Това е най-важното за усилване на системите на бреговата охрана.
Какви са плановете за усилване на бреговата охрана на натовските държави – България и Румъния - основното е бреговите ракетни комплекси, интегрирането на двете държави в обединената информационна система, има много сериозни планове за разширяване на базата в Констанца, изграждането на нея на нова въздушна база, която е в процес на изграждане, в която могат да бъдат разположени авиационни сили на Алианса. Черно море е и важен икономически коридор, важен за енергийните доставки и за селскостопанската продукция, включително и на Русия и затова опитите й да блокират тези коридори бяха неуспешни.
Плановете за противодействие на повишената на нагнетената обстановка на НАТО и на ЕС са ясни. За съжаление Европа се лиши от няколко сдържащи договора в рамките на международната сигурност. Последният, който беше денонсиран беше договорът за обикновените въоръжените сили в Европа. Този договор е абсолютно неизгоден за Русия, но от него преди 2 седмици излязоха и Полша и Молдова.
Като заключение България трябва бързо да се интегрира в тази нова информационно-разузнавателна система на блока, средствата, които имаме трябва да си говорят с тази система. Бързо да се оборудва българската армия с приоритетни системи - брегови ракетни комплекси, също така новите средства на реактивната артилерия, интегрирани и към военновъздушните сили.
Красимира Стоянова, вицепрезидент на Saab и директор за Централна и Източна Европа,
посрещна гостите на събитието със сърдечно „добре дошли“, като сподели, че макар и с вариации във времето: понякога по-активни и по-шумни, понякога по-тихи, но Saab винаги са били иновативен, постоянно присъстващ и доверен партньор на България.
Красимира сподели, че в последните години Saab претърпява огромно развитие в региона, което е повод за гордост за компанията, но също и прекрасен повод за нови срещи и обмяна на информация и експертни мнения с аудиторията и партньорите от България.
Повече от 5 млрд. евро продажби, което е близо 23% ръст. Съществено нарастване и на броя служители – от 16 000 служители преди три години, днес вече Saab има над 21 600 служители. Компанията е лидер по заделени средства за развойна дейност.
Красимира Стоянова, очерта различните продуктови групи от портфолиото на Saab, които включват и знакови продукти/платформи като техните изтребители и подводници. Обърна специално внимание на актуални за България продукти, където компанията има нишово превъзходство, а именно в противокорабните комплекси като RBS15 Mk3, в преносимите многоцелеви оръжейни системи за сухопътни бойни действия Carl-Gustaf, при високоточната бомба GLSDB, разработвана заедно с Boeing.
Стоянова заяви, че при интерес от българска страна за придобиване на военни платформи чрез договори правителство-правителство, шведското правителство би могло да отговори. Към момента такива запитвания и преговори не се провеждат.
“Стабилната политическа ситуация е предпоставка за по-бързото реализиране на превъоръжаването на армията”, посочи вицепрезидентът на Saab.
