Тежки решения в отбраната се прехвърлят на служебния министър
08.04.2024 г.
Генерал-лейтенант от запаса Атанас Запрянов ще бъде петият висши офицер министър на отбраната от 1990 г. насам.
Спирдон Спирдонов
Очакванията са утре президентът да издаде указ за назначаването на служебното правителство, а министрите да положат клетва в Народното събрание. За министър на отбраната е номиниран генерал-лейтенант Атанас Запрянов, сегашен заместник-министър и още два пъти в предишни правителства на същата длъжност. Ще му се наложи да оглави ведомството точно 50 години след завършване на профил „Свързочни войски“ във Висшето народно военно училище „В. Левски“ – гр. Велико Търново, като първенец на випуска. Няма да се спирам по-нататък на професионалната му биография, защото тя е добре известна на читателите.
Може би по-важен е въпросът какво предстои?
Ако погледнем внимателно поне последните девет месеца и предстоящите 2-3, а може би и 4, отговорът е само един. На служебния министър на отбраната му предстои да взема тежки решения и да носи отговорност за тях. Те се прехвърлят от сегашния министър на плещите на ген. Запрянов.
Да започнем от Стратегическия преглед на отбранителната политика.
Разчетите за неговото провеждане се спънаха в края на февруари и срокът му бе удължен до края на юни т.г. Самото му провеждане бе взето с решение на правителството през септември м.г. Ясно е, че това, което е попречило за проключването му в първоначалния срок, трябва да бъде преодоляно от новия министър, под чието непосредствено ръководство се провежда прегледът. Както се разбира от изявления ни министъра на отбраната Тодор Тагарев в последно време, голямато предизвикателство е решението за
военната подготовка на българските граждани.
По питате на предишния служебен кабинет Конституционният съд заключи, че това е работа на законодателството. На последното заседание на Комисията по отбрана министър Тагарев каза, че от всички точки в управленската програма не е изпълнена тази за Промяна на Закона за резерва на Въоръжените сили. И заговори с подробности в интервю за един вестник. (Б.р. – не е „Българска армия“.) Когато става дума за мобилизационния резерв той казва: „Единият вариант е задължителна подготовка за всички граждани – така, както примерно действат скандинавските държави. Някои страни от източния фланг връщат наборната служба. Някои вече са я върнали. В Румъния се дискутира този въпрос. В Сърбия се дискутира, в Хърватия се дискутира. Проблемът с окомплектоването на армията не е само наш. Той е общоевропейски. Доста държави вече връщат задължителната служба. Примерно в скандинавските страни е 10 месеца, една година, 14 месеца, 16 месеца. Ние тук говорим по-скоро за начална и начална специална подготовка в рамките на 4 до 6 месеца. И вече за кого трябва да е, нека да покажат разчетите по време на стратегическия преглед – кой е този вариант, който ще е работещ.“ Разчетите ще кажат, но министърът трябва да вземе решение и да го предложи на правителството и парламента. Подозирам, че по този въпрос обществото ще бъде много повече възбудено, отколкото за милиардите, които се отделят за отбрана и модернизация. Все още не знаем дали е правено съответното проучване, за да се намери действително най-добрият вариант.
Разбира се, има голяма логика и
тезата на началника на отбраната
адмирал Емил Ефтимов, която чухме след годишния му анализ, че в момента е необходим авариен план, за да възстановим способностите на армията на 100 процента и постепенно да въвеждаме такива форми, като попълване на резерва и запаса. Рискът да имаме техника, но не и хора в редовния състав, не се пренебрегва. Тук новият министър има сериозен конкурент и той се нарича пазар на труда. Особено, когато конкуренцията е некоректна. 10-те процента увеличение на военните заплати, като успокоително, ще се наложи да останат на заден план. Крайно време е Министерството на отбраната да влезе в
състезание с МВР
по отношение на социалния статус на хората във Въоръжените сили. Засега изостава доста и това наваксване отново е в полето на новия министър. То също опира до Стратегическия преглед на отбраната. МВР реши проблема с промяна на закона и служителите му вече знаят, че от 1 януари 2025 г. базата за изчисляване на възнагражденията им е средната брутна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година. А военнослужещите знаят, че за тях тази база е 380 лв. Както казва министър Тагарев от 10-15 години позицията на МО била за промяна на тази база. Така да е, но не е променена. А пазарът на труда, включително за полицаите, се променя.
Това е по-социалната сфера. Чувал съм от ген. Запрянов, че след задвижването на модернизацията, първи приоритет е мотивацията за военна служба. В този случай се оказва добре, че, според промените на Конституцията, до изборите ще работи Народното събрание. Така ще могат да се гласуват важни решение в областта на отбраната, а защо не и законови промени, стига да постъпят. Така от нищото изникнаха 75-те милиона за 10-процентното увеличение на военните заплати за 2023 г. и още пари за стипендии на курсантите. Би трябвало да се работи с този кръг от депутати, които направиха това, като не се влиза в конфронтация с тях. И да бъдат информирани много по-обстойно за проблемите. Притеснителен, например, е фактът, че Комисията по отбрана остана без кворум точно, когато дойде ред за обсъждане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2023 г. Няма да е леко на служебния министър. Дано има подкрепа, в интерес на армията!
