„Моята смърт е нищо пред дълга ми към Родината”

17.04.2024 г. „Моята смърт е нищо пред дълга ми към Родината”

 Това е безсмъртния девиз на военния пилот Иван Сомлев, който загива преди 80 години в страховита битка с  англо-американските бомбардировачи. Областната организация на СВВБ в Габрово помете неговата памет.

Дтн. инж. Христо Мандев – потомък

16 април 1944 г. – Черният Великден за България, когато англо-американските бомбардировачи извършват една от най-жестоките си бомбардировки на София. В отговор на тези нападения, в родното небе на този ден се развихря страховита битка на орляка наши изтребители с вражеските „Летящи крепости” и охраняващите ги изтребители. В неравния бой на този ден  загива габровският герой – патриотът Иван Сомлев.                             

Сега, 80 години от епичния край на Иван Сомлев, неговите съграждани с гордост си спомнят за него и свеждат глави пред светлата му памет.

В изпълнение на годишния си план, Габровската областна организация на Съюза на ветераните от войните на България наскоро посади дъбово дръвче до морената на Иван Сомлев с неговия безсмъртен девиз „Моята смърт е нищо пред дълга ми към Родината”. А на самия ден на неговата гибел организира посещение на лобното му място край с. Замфирово,  обл. Монтана. 20-членна делегация от потомци и съмишленици на загинали и участници във войните на България, включително и племенника на Иван Сомлев – Иван Колев, с автобус посетиха голямото и добре уредено берковско село. На площада пред големия паметник на загиналите през войните жители на селото, габровци бяха радушно посрещнати от кмета Ангел Ангелов и председателя на Областната организация на СВВБ в Монтана – Димитър Тихолов.             

След приветствията от различни организации, с тържествен ритуал бяха поднесени венци и цветя пред паметника на загиналите за свободата и независимостта на България.    

В заключение на тържествения митинг, гостите от Габрово и домакините се отправиха към края на селото, където е преместен паметника на Сомлев от лобното му място. Тук признателните жители на Замфирово посадиха дръвче от лавро-вишня, а габровци поднесоха венец и цветя в памет на героя. Раздялата на гостите с домакините се проведе като другарски обяд в големия комплекс недалеч от Клисурския манастир, който на път беше посетен от габровските родолюбци.