В Шумен събраха 3000 подписа за запазване на дивизиона
05.12.2010 г.
Надеждите са, че Св. Великомъченица Варвара ще продължава да закриля артилеристите
Спирдон Спирдонов
Закриването на Пета Шипченска бригада се отлага за 2012 г., а не от средата на 2011 г., както е записано в Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили. Такъв факс е получен от МО в Шумен след заседането на Съвета по отбрана на 29 ноември, когато се е обсъждал и приемал Планът за развитие на Въоръжените сили. Това решение за нас е успех, каза за „Отбрана” полковник от резерва Мишо Йорданов. Той е зонален секретар на НД „Достойни за България”, което застана зад протеста на инициативния комитет от съпруги родители и близки на военнослужещи от предвидения за разформироване артилерийски дивизион. През тази една година ще могат да бъдат преосмислени много неща, надяваме се да бъдат дадени отговори на много въпроси, посочи още Мишо Йорданов. Само за три работни дни в Шумен по за няколко часа са събрани 3000 подписа в подкрепа на запазването на поделението. Подписката ще бъде внесена в МО и Народното събрание чрез шуменските депутати. Хубавото е, подчертава полковник Йорданов, че всички политически сили в Общинския съвет поддържат искането на нашите военни за по-голяма диалогичност в отношенията с МО. Засега отговорът на министерството е предотвратил общата протестна акция с онеправданите семейства на военнослужещи от предвидения за закриване гарнизон във Враца.
Освен НД „Достойни за България” исканията на близките на военнослужещите бяха подкрепени от кмета Красимир Костов, запасни, резервисти и ветерани от войните.
Ето и официалното съобщение на пресцентъра на шуменската община от 30 ноември т.г.: „Кметът Красимир Костов подкрепя исканията на военните и техните близки поделение 42 910 в Шумен да не бъде закривано. По този повод днес градоначалникът се срещна с полк. Нелко Ненов, началник на шуменския военен факултет към НВУ „В. Левски" и с председателя на Областната организация на СОСЗР полк. (р) доц. д-р Радослав Узунов. Обсъдени бяха идеите на Министерството на отбраната за преструктуриране на военни поделения в Шумен. Кметът Костов заяви категоричната си подкрепа и изрази мнение, че поделението не бива да се закрива, тъй като това ще доведе до ново социално напрежение. Запасните офицери заявиха, че ако се стигне до закриване на поделението, те ще подкрепят протестите на създадения за случая инициативен комитет.
След срещата Красимир Костов и Радослав Узунов подготвиха становище по проблема, което ще бъде изпратено до министър Аню Ангелов В него те напомнят на министъра, че в поделение 42910 (5–и самоходен артилерийски дивизион) още през 2003 г. е внедрена и въведена в експлоатация най-модерната в нашата армия Автоматизирана система за управление огъня на дивизиона (батареята) „Вулкан" (АСУОД „Вулкан"). Основният команден състав е преминал обучение от специалисти, за което е издаден допуск за работа със системата.
В становището се предлага освен основните задачи по отбраната, поделението да изпълнява и допълнителни задачи като работа при бедствия, аварии и кризисни ситуации в единната спасителна система, осигуряване на учебния процес и бойните артилерийски стрелби на курсантите от факултет „Артилерия, ПВО и КИС" на НВУ „В. Левски", изпълнение на задачи по обучение на всички видове артилерийски специалисти (войници от кадъра и резерва) с всички артилерийски системи на въоръжение в Българската армия, продиктувано от наличната учебно-материална база на бившето Артилерийско училище.
На поделението би могло да бъде възложена задача по развръщане на мобилизационни артилерийски формирования, въз основа на Проекта за закон за резерва на въоръжените сили, както и обучаване на артилерийски предни наблюдатели, поради наличието на специализиран тренажор и артилерийски полигон, пише още в становището. В него се твърди, че поделение 42910 е в състояние да изпълнява всички посочени основни и допълнителни задачи със сега действащото длъжностно разписание.
Становището изразява личното мнение на Красимир Костов и на Радослав Узунов, подкрепено от мнението на шуменската общественост, че поделение 42 910 не трябва да се закрива.”
Доста въпроси имат хората тук, които съвсем основателно ги тревожат. Дано през следващата година се намерят не само отговори, но и компромиси в интерес на двете страни!
Само преди четири години те се преживяли тежестта на реформата, когато поделението им бе преместено от Казанлък в Шумен. Сега се очаква ново движение на военнослужещите, техните семейства и техниката. През 2006 г. повярвали на обещанията на МО, че това ще бъде за последно. Вложили са неимоверен труд в устройването на войсковите си райони. Организирали са учебния процес. С големи трудности са устроили и своите семейства. Сега са подложени отново на заплахата да бъдат премествани или съкращавани.
Пред военнослужещите и техните семейства има две алтернативи. Които искат, могат да тръгнат към Карловската и Старозагорската бригада, където според изявленията на министъра на отбраната Аню Ангелов, ще има места. Друг е въпросът дали според регистърите за свободните длъжности в тези две съединения, който все още не е обявени, ще има места за всички и по съответните специалности. Втората алтернатива е семействата да останат в Шумен. Това обаче за много от тях е трудно решение. Изтеглили са кредити за жилища или нещо друго. За какво по-напред ще отива заплатата им и това ли трябва да бъде цената на разделените семейства. Ако съпругите тръгнат, рискуват дълго време да си търсят работа. Много от тях са с висше образование, доста време са търсили работа, явявали са се на конкурси. Устроили са децата си в училище.
Иницативният комитет от съпруги, родители и близки, посочва Мишо Йорданов, бе създаден, за да се потърси диалог с министъра на отбраната. Питат например дали МО ще поеме кредитите им, за да тръгнат със съпрузите си в други гарнизони? Ще им осигури ли работа в другиге градове? Каква е компенсацията за тези, които ще бъдат съкратени? Питат не само по социални въпроси. Не могат да си обяснят защо Северна България остава без артилерия и защо армията се съсредоточва в Южна България в един малък район: Карлово, Стара Загора и Ямбол.
Разбира се, самите военнослужещи стриктно спазват закона и точно за това изразители на техните тревоги се явяват близките им и патриотични движения, като „Достойни за България”, СОСЗР и Съюза на ветераните от войните. Подкрепа идва и от от другите общини в областта, като Велики Преслав, от където също има много войници в дивизиона. Обстановката в гарнизона е подтисната. Притесненията са и за бъдещето на бившето военно училище, което сега е сведено до факултет. Впрочем достатъчно е да погледнеш неугледния вид на фасадата на щаба на военния факултет, за да предположиш какво е настроението на военнослужещите и какво внушава армията на гражданите за своя престиж.
За шуменския дивизион има още една надежда. Инициативите за неговото запазване съвпаднаха с 4 декември - Деня на Св. Великомъченица Варвара, която е закрилница на артилеристите в християнските армии.
Тази година този свят ден отново бе почетен в столицата на българската артилерия. По този повод във факултет „Артилерия, ПВО и КИС” на НВУ „В. Левски” публична лекция на тема „Връзката между църквата и армията – минало, настояще и бъдеще”, изнесе отец Димитър – архиерейски наместник в Шуменска духовна околия. Отслужен бе тържествен водосвет пред артилерийския редут в двора на Музея на Шуменския гарнизон. Офицери и курсанти – артилеристи от Шуменския гарнизон, участваха в Св. Литургия в храма „Св. Три Светители”. Също на този ден бе известена на жителите на града и областта приятната вест, че по искане на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил, Св. Синод на БПЦ е одобрил назначаването на епископ Йоан за викарий на Варненския митрополит със седалище в Шумен. Всеобщо е мнението, че принос за това голямо признание имат и военнослужещите в града.
От 2005 г. инициативният комитет за честването на празника избира носител на почетна грамота и икона на св. Варвара, присъждани му за изключителни заслуги към артилерията. Тази година бе отличен генерал–лейтенант от запаса Димитър Тодоров. Иконата и грамотата тържествено бяха връчени от декана на шуменския военен факултет полковник доц. д-р Нелко Ненов.
Генерал-лейтенант Димитър Тодоров е роден е на 8 ноември 1921 г. в Стара Загора. От септември 1941 г. е войник в 12-и пехотен полк в Стара Загора. Следва арест за антифашистка дейност и 15-годишна присъда в Сливенския затвор. От 29 ноември Димитър Тодоров е доброволец във втората фаза на войната, става помощник-командир на първо артилерийско отделение от 8-и дивизионен артилерийски полк с чин капитан. Така започват 43-те години служба в Българската армия, които завършат на 31 март 1987 г. Петнадесет години военачалникът е бил начело на българските ракетни войски и артилерия и близо 10 години главен инспектор по ракетните войски и артилерията.
От 1960 година полковник Тодоров е началник на щаба на командването на артилерията. От 1962 г. той е временно изпълняващ длъжността командващ артилерията. Титуляр командващ става на 23 април 1963 г. Командващ на Ракетните войски и артилерията в Българската армия е от 19 октомври 1964 г. до 1978 година. В началото на септември 1965 г. му е присвоено званието генерал-майор, а през 1974 г. - генерал-лейтенант. В края на 1978 г. Освобождава длъжността командващ Ракетните войски и артилерията и става главен инспектор на ракетните войски и артилерията в МНО. На 31 март 1987 г. преминава в запаса. Генерал-лейтенант Тодоров е създател на много от ракетните бригади, ракетно-технически бази и ракетни дивизиони. Организира първия боен пуск с оперативно-тактическа ракета. Днес генералът споделя : „Армията е школа, която прави човека истински мъж. Благодарен съм и съм щастлив, че и аз съм един от многото наши артилеристи, на които се падна да бъдем активни участници в строителството на българската артилерия в периода 1944-1987 година.” „Родилните мъки“ и невероятния ентусиазъм при създаването и укрепването на ракетните войски генерал Тодоров е описал в книгата си „Ракетните войски на България“. Не случайно още веднага след нейното отпечатване тази книга беше наречена „Библията” на родните ракетни войски. И днес генерал Тодоров е човек с активна гражданска позиция, почетен член на Съюза на ветераните от войните, почетен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и почетен председател на клуб „Ракетни войски и артилерия”.
Дали ще бъде чуто общественото мнение за запазване на артилерийския дивизон в Шумен, е много трудно за прогнозиране. Едно е ясно обаче от сега. В тази подтисната обстановка, която съпровожда началото на поредната военна реформа, се разбра, че населението обича своите офицери, сержанти и войници. Може би има и други мнения, но те не се преобладаващи. За три дни три хиляди подписа съвсем не е малко!
