Военните, та военните…
07.05.2024 г.
Спирдон Спирдонов
На вчерашния празник отново се наслушах на думичката „военни“. Военните това, военните онова. Военните минават тържествен марш, военните летят, военните свирят и т.н. Веднъж бях писал по този въпрос. Сега ще повторя. И ще припомня, че по закон военната служба е държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната. Гражданите, приети на военна служба, са военнослужещи. Не са нито военни, нито униформени.
Не зная дали, използвайки думичката „военни“, хората си дават сметка кого визират. Това се отнася особено за държавници, депутати и хора на словото, въобще, които би трябвало да правят разлика между прилагателно и съществително. Най-лесно е да се отвори Българският тълковен речник и да се научи, че „военна, военно, военни е прилагателно“. Т.е. така не би трябвало да се нарича лицето, което е на военна служба. То, пак според Българският тълковен речник и закона, е военнослужещ, което е съществителното.
От тук нататък всеки може да се замисли, че когато употребява думичката „военни“ или „военен“ трябва да приложи съществителното, за да не увисне прилагателното. Например, военна техника, военна академия, военно училище, военна помощ, военна подготовка, военна служба и т.н. Когато говори за хората, не е много учтиво да казва „Те, военните…“, защото би трябвало да става дума за военнослужещи. Ако, разбира се, се отнася за конкретни военнослужещи, би могло да се използва по-голяма конкретика, като се говори за тези хора, с оглед на длъжностите, т.е. войници, (матроси), сержанти, (старшини), офицерски кандидати и офицери. (Курсантите също са военнослужещи, но с особен статус според закона, което в последно време предизвика доста коментари и чака решение.)
Не е тайна, че военната професия у нас губи своя престиж през последните десетилетия. Причините са много, някои ги наричат комплексни, с което малко или много отговорността се размива, но това е друга тема за разсъждения. Тя не е от днес, вероятно ще е актуална и занапред. Подхвърлянето на „Те, военните…“, обаче, особено от хора, които трябва да защитават този престиж, не само, че не е точно, но не е и коректно, да не кажа по-силна дума, към хората с пагони. По същия начин звучи и използването на думичката „униформените“. По-често се включва в текстове за полицаи, но едва ли е най-уместната. Униформени много, включително и в затвора.
В този ред на мисли идва и честата употреба на „военен министър“. Това словосъчетание не отговаря на съвременните виждания за отбранителната политика у нас. В България министърът на отбраната е цивилно лице от 33 години насам. Така че днес не върви към „военен министър“ да приложиш определението „цивилен“, т.е. да стане „цивилен военен министър“. Това е по-скоро стара терминология, когато в Министерството на отбраната и армията имаше волнонаемни служители, а по-късно – военни служители. Днес законът определя, че те са цивилни служители, както е цивилен и министърът на отбраната, който в повечето случаи е политическо лице.
Според мен, е добре да се използва по-внимателно думичката „военни“. Особено от тези, които формират общественото мнение. Така всички ще научат, че военната служба у нас се изпълнява от военнослужещи.
