Докладът за отбраната остана непрочетен в пленарна зала
12.05.2024 г.
Все пак даде основания на народните представители да гласуват на финала някои решения.
Спирдон Спирдонов
Не стигна времето на 49-ото Народно събрание да дискутира в пленарна зала и да приеме Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2023 г. Макар, че правителството го внесе навреме, според закона, а Комисията по отбрана го подкрепи на свое заседание. Това не е добре, с оглед на очакванията, с които е натоварен този документ. Той има предназначението първо да запознае законодателния орган със състоянието на отбраната и въоръжените сили, второ, да се види от обществото неговото отношение и трето на тази основа да вземе съответните мерки в съответствие с неговите правомощия. По презумпция повечето от тях трябва да бъдат изпълнени до края на годината, защото в началото на следващата се подготвя и приема нов доклад. Всяко закъснение, каквото вече е налице, прави докладът, едва ли не безпредметен. Факт е, че това Народно събрание си отива без да се запознае със състоянието на отбраната и Въоръжените сили.
Лошото е, че нестабилната политическа обстановка у нас се отразява и тук негативно. Ще дам един пример. Докладът за 2016г. беше внесен от служебното правителство, но новоизбраното, не го хареса и го изтегли. Беше разработен и приет от Народното събрание нов, което се случи едва на 27 септември 2017 г.
Закъснението е налице и с настоящия доклад. Или ще го приеме 50-ото Народно събрание в ранна, а може би и късна есен, или новото правителство ще го изтегли, за да внесе нов. Или така ще си остане в архива на парламента. Не може, обаче, да се отрече, че макар и непрочетен в пленарна зала, той има определени заслуги. В такъв смисъл, че констатациите в него се превърнаха в мотивировка за приемане на такива решения, като увеличение на военните заплати и програмата за инвестиции в отбраната. Все пак, обаче, по-добрият вариант е докладът да беше приет. Дори и по отношение на предстоящите европейски и парламентарни избори на 9 юни. Прави впечатление, че последните състави на Народното събрание са малко или много изолирани от армията. Особено, след като партиите и коалициите с по-големи шансове да влязат в парламента, спряха да издигат, като кандидати, да не говорим като водачи ни листи, генерали, адмирали и други офицери от запаса, които доскоро са били във въоръжените сили и познават добре състоянието им.
Има и още нещо. По разбираеми причини законът пази военнослужещите от политиците. От друга страна, обаче, политиците, включително кандидатите за депутати, общуват с различни слоеве на обществото, по един или друг начин внасят в законодателната дейност проблемите им, докато, що се отнася до армията, това не е така. В този случай, ако едно политическо и военно ръководство на армията не е достатъчно активно и няма усет към проблемите на хората в отбраната, рискът несгодите на военнослужещите да останат последна грижа на законодателя съществува. Така беше и в последно време. Както увеличението на военните заплати през 2023 г., така и стипендиите на курсантите и промяната на закона за по-големи възнаграждения в армията, стана по инициатива на народни представители. Въпросът за стипендиите, например, започна да се решава, след едно посещение на председателите на комисиите по отбрана и образование Христо Гаджев и Красимир Вълчев в НВУ „Васил Левски“. Може да прозвучи необяснимо за някои, но се чувства липсата на общуване на народните представители с войсковата общественост. Изглежда, че не е достатъчно да се участва във ВИП-дни на учения или в празници, като 6 май. Би могло да се помисли по-задълбочено и по този въпрос. А за доклада? Предстои да видим.
