Първата българска доброволческа рота в НАТО и д-р Г. М. Димитров
17.05.2024 г.
Разказът е на инж. Симеон Стоилков, член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
Otbrana.com
По повод 20 години от присъединяването на България към Северноатлантическия алианс, в Националния пресклуб на БТА-Казанлък беше открита Виртуална изложба „75 години НАТО и 20 години България в НАТО“. Събитието бе организирано от БТА и се състоя едновременно в София и във всички пресклубове в страната. Един от гостите в пресклуба на Агенцията в Града на розите беше инж. Симеон Стоилков, член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва. Той припомни ролята на д-р Г. М. Димитров за създаването на първата българска рота в НАТО преди повече от 70 години.
„Малко хора знаят, че България участва в НАТО още през 1951 година. Може би сега е моментът да си спомним за човека, който пръв записва името на България в редовете на Северноатлантическия алианс“ разказа инж. Стоилков. И още: “Това е д-р Георги Михов Димитров, по известен като д-р Г. М. Димитров или Гемето.“
*** неизвестната история
През 50-те години на миналия век, Европа още се възстановява от войната. В България управляват комунистите. НАТО е враг номер едно. А д-р Г. М. Димитров държи речи в Съвета на Европа и настоява там да бъдат оставени няколко празни стола за поробените от комунизма европейски народи. Издава периодично вестник „Свободна и демократична България“ и създава силна организационна структура на политическата емиграция по целия свят и до края на живота си ще поддържа духа и вярата в свободата и демокрацията на България.
През 1951 година създава първата българска рота в НАТО, просъществувала до 1964 г. Войниците от българската рота са охранявали секретни военни обекти, организирали са и благотворителни акции за местното население.
През 2002 година част от тях идват в София, за да дарят униформите си на Военноисторическия музей, където се пазят и до днес.
*** Българска национална доброволческа рота 4093 – в НАТО преди пълноправното членство
Сформирането на Българска национална доброволческа рота 4093 в рамките на Северноатлантическия пакт е едно от малко известните и любопитни събития в следвоения период на българската история.
Историята на ротата започва в началото на 1951 г., когато американското военно командване се свързва с д-р Г. М. Димитров, лидер на БЗНС в емиграция и председател на Българския национален комитет в САЩ. Отправена му е молба за съдействие в организирането на доброволческо военно формирование от български политически емигранти в Западна Европа. Д-р Г. М. Димитров се заема с реализирането на тази историческа задача. Български доброволци се търсят в Италия, в Турция, в Германия, а напливът от желаещи да влязат в ротата е невиждан. Само в Турция за 30 места се борят близо 400 души. Емигрантите вярват, че това е тяхната възможност за личен принос за освобождаването на България, а и цяла Източна Европа от комунистите. Така, благодарение на активните усилия на д-р Г. М. Димитров за по-малко от 3 седмици е събран екип от над 200 доброволци, които са изпратени в гр. Цайлсхайм в Западна Германия.
„Основоположникът и вдъхновителят на тази безпрецедентна в най-новата история на Отечеството дейност, хъшове в униформа, бе председателят на Българския национален комитет, д-р Г. М. Димитров, главен секретар на БЗНС! Този исторически факт няма равен на себе си!”, казва Сава Севов, един от „Хъшовете в униформа” и автор на книгата, посветена на българската рота в НАТО.
Палещите думи на основателя на българската рота д-р Г. М. Димитров: "Ние ще бъдем съюзници, ние не ще бъдем наемници!", имат вдъхновяваща сила за младите български емигранти, избрали да служат на Род и Родина, като част от Ротата.
Рота 4093 официално e сформирана на 20 октомври 1951 г. със Заповед № 53, издадена от Главната квартира на военното командване на американските въоръжени сили в Европа. По този начин тя е директно включена в структурите на Северноатлантическия пакт. На доброволците са раздадени американски униформи, носещи отличителен знак – българския трибагреник. На ротата е връчено и знаме със знак, пресъздаващ българския кръст за храброст. (Същият символ и днес е в основата на знамената на някой бойни части от БА, както и знамето на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.)
Военната единица е организирана по образец на американската пехотна рота. Съставът ú е 200 войници – 4 взвода по 40 души за охрана на обекти и един, включващ персонала на всички отдели. Като командири на ротата последователно се сменят офицерите от Българската армия до 1945 г. - лейт. Стефан Бойдев, кап. Борислав Бойчев и кап. Димитър Кръстев. (лейт. Стефан Бойдев е син на генерал-майор Васил Бойдев, командващ Въздушните войски (1936 – 1941) и 5-та армия (1942 – 1944) и внук на командващия 1-ва дружина от 23-ти пехотен шипченски полк полковник Теню Бойдев, който заедно със своите войници първи влиза в „непревземаемата“ Одринска крепост по време на Балканската (1912 – 1913) война.)
Взводни командири са били четирима лейтенанти: Атанас Атанасов, Сава Севов, Вълко Вълков и Лозю Хаджидимитров.
След триетапно преместване рота 4093 е установена в гарнизона на 7-а американска армия до гр. Гермерсхайм. Нейна задача е да осигурява сигурността на гарнизона, представляващ огромно оръжейно депо от стратегическа значимост.
Освен да изпълняват военните си задължения българските доброволци от рота 4093 развиват и обществена дейност. Разполагат със собствен фонд и клуб, а средствата от тях използват за тържества, сертификати, благотворителност. Още през 1951 г. под патронажа на ротата започва издаването и на циклостилното месечно списание “Идейни насоки”, отразяващо обществено-политическия живот в България и в други страни от Източния блок. Към ротата действа и отлично уредена библиотека, обслужваща личния състав и българите-емигранти, живеещи в околностите на града.
На 20 октомври 2021 г. официално беше отбелязана 70-годишнината от създаването на първата българска рота в НАТО.
*** разформироване на рота 4093
За значимостта на българската рота в НАТО говори фактът, че лично Никита Хрушчов е настоявал за нейното разформироване.
След смъртта на Сталин (5 март 1953 г.) дипломатическите контакти между СССР и САЩ зачестяват. Съветският лидер Никита Хрушчов непрекъснато настоява за разформироване на българската натовска част. След края на Кубинската криза и след убийството на президента Дж. Ф. Кенеди, отношенията между САЩ и СССР започват да се размразяват. Новият американски президент Линдън Джонсън решава да изпълни искането на съветския лидер, за да се запази затоплянето в отношенията между СССР и Запада.
Вследствие на тази политика на 20 юни 1964 г. рота 4093 е окончателно разформирана. В своята прощална реч д-р Г.М. Димитров окуражава строените пред него доброволци с думите: “Независимо дали ние сме във военни униформи, или цивилно облекло, ние всички до един оставаме войници. Войници на свободата и независимостта!”
Така, животът на българската натовска рота и участието на българските войници в структурите на пакта се оказва кратък. Само 13 години. Но началото е поставено. 40 години по-късно цялата българска армия е вече част от Севрноатлантическия пакт.
