Войнишката чорба на аутсорсинг! Не става
07.12.2010 г.
Защо обаче да не дадем подготовката на военни пилоти на частна фирма, пита министърът на отбраната Аню Ангелов, след като се е запознал с опита на Великобритания.
Спирдон Спирдонов
Финансовият министър Симеон Дянков предложи на бизнеса да направи списък от публични услуги, които могат ефективно да бъдат аутсорсвани към частния сектор. Това стана преди седмица по време на конференцията "Трансформация 2011: Стратегии за партньорство между държавата и бизнеса", организирана от "Дневник", консултантската компания "Делойт" и изследователската агенция "Гартнър". Дянков сам посочи три възможности - управлението на ОП "Конкурентоспособност", на Сребърния фонд и на летище София. Представителите на бизнеса дадоха много други примери - от поддръжката на IT инфраструктурата на държавата до изграждането и управлението на електронното здравеопазване.
На същата кръгла маса министърът на отбраната Аню Ангелов охлади ентусиазма на колегата си за по-малко харчове от държавния бюджет. Поне, що се отнася до армията. Оказва се, че войнишката чорба не става за аутсорсинг. За сметка на това обаче се проучва опитът на Великобритания да се възложи на външен изпълнител подготовката на военните ни пилоти. Според Аню Ангелов един от вариантите за изнасяне на дейности от министерството към частния бизнес е обучението на пилоти и поддържането на съответната инфраструктура по примера на Великобритания.
От 18 договора на МО за аутсорсинг нито един не спестява средства,
категоричен е министър Ангелов. Провали се и шумно въведената кетерингова система на хранене на военнослужещите в казармите. Тя доведе министерството до там да плаща сега толкова, колкото за 50 хиляди наборни военнослужещи. Очевидно има нещо сбъркано в т.нар. публично-частно партньорство.
МО например би могло да се освободи от ангажимента към 106 автомобила и 61 шофьора
и по опита на други страни да използва частна транспортна фирма. Така икономията на разходите ще бъде около 30 процента. Когато се преценят обаче всички рискове, включително с липсата на сигурност за идването точно на време, се оказва, че трябва да се дават повече пари, отколкото за сегашните 106 автомобила. Според министъра една от причините е липсата на лоялност между държавата и бизнеса и стремежът двете страни да се излъжат един друг. Ако аутсорсингът не спестява минимум 30 на сто от държавните разходи, няма нужда от него. А това все още не се постига.
Министърът смята, че
основната пречка пред сътрудничеството между МО и бизнеса са тромавите процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Според него един от проблемите в ЗОП е дългата процедура по обжалване, която спира изпълнението на поръчките. Препоръката му е в новия ЗОП да са събрани всички поръчки, включително и специалните, за които сега има отделна наредба. Дейвид Римър, който ръководи бизнеса на "Хюлет Пакард" с публичния сектор, посочи, че компанията има значителен опит с министерството на отбраната на Великобритания, където компанията обслужва редица процеси вместо държавата, включително изплащане на заплати.
Другият проблем според министър Ангелов е необходимостта от обявяване на обществени поръчки дори за услуги, които могат да бъдат изпълнени само от една единствена компания. За пример той даде следгаранционното поддържане на вертолетите "Кугър", доставени по договор с "Юрокоптер". В поръчката, по която е подписан договорът за доставката им, нямало и "дума за следгаранционното обслужване". За това се налагало обявяване на нова обществена поръчка.
Интересно, какво е мнението на тези, които днес обучават военните ни пилоти и изобщо на хората във военното образование?
На кого на мястото би дошъл аутсорсингът? Дано отговорът да няма нищо общо с препоръката на един от лидерите на Синята коалиция при обсъждането и приемането в парламента на Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили. Иван Костов беше много ласкав и си позволи само едан забележка към министър Ангелов: „Вие трябва да съобразите този капацитет за обучение с реалностите. Практически има три висши учебни заведения, обучавате фактически 30-40 хил. души – това е неоправдано от всяка гледна точка. Знам обаче какво ще ми отговорите – че в страната има 50 висши учебни заведения, някои от тях създадохме тук, в Народното събрание, които имат по 15 студенти, например в Перник, така че защо пък Вие да нямате три висши учебни заведения за 40 хил. души? Истината е, че няма нужда от такова обучение. Има нужда от обучение на български офицери в чужбина, в центровете за обучение на НАТО. Защото нашата военна сила ще става по-могъща, ако е силно интегрирана в колективната система за сигурност.”
