Нестабилната политическа обстановка се отразява негативно на развитието на въоръжените сили

09.07.2024 г. Нестабилната политическа обстановка се отразява негативно на развитието на въоръжените сили

 С години се чакат решения за подготовката на българските граждани за защита на отечеството, както повелява Конституцията.

Спирдон Спирдонов

Стратегическият преглед на отбранителната политика трябваше да завърши в края на юни с Бяла книга на отбраната. Така щяхме да отидем на Срещата на върха на НАТО, която се открива днес, с обновена визия за развитие на отбраната и въоръжените сили. Засега няма информация, че и вторият срок, първият бе до края на февруари, е спазен. Няма съмнение, че работните групи са направили, каквото е заръчено по политическото задание. Очевидно е, обаче, че нестабилната политическа ситуация у нас прави неудачен моментът за обсъждане и приемане на резултатите от прегледа. Просто няма редовно правителство. Дори и да има, е твърде възможно да ревизира, или не, констатациите и направленията на по-нататъшната ни отбранителна политика. Не за друго, а защото отбраната се нуждае от комплекс от решения с хоризонт, който дава шанс за изпълнението им.

Да, политическата ситуация у нас, не само днес, но през последните години, спъва много икономиката, културата и редица още сектори. Но в опасната геополитическа обстановка, вреди най-много на отбранителните ни способности. А би трябвало точно те да бъдат на преден план.

От 2008 г., например,

не е изпълнена

ал. 2 на чл. 59 от Конституцията, където се регламентира, че „Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон“. Служебното правителство на Гълъб Донев с министър на отбраната Димитър Стоянов направи определена крачка, като попита Конституционния съд. От там отговориха, че това е работа на законодателя.

При разработването и приемането на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г. дойде

признанието,

че отмяната на задължителната военна служба рефлектира върху състава, качеството и възможностите на резерва. Отчете се необходимостта от предприемане на незабавни действия за търсене на  нов подход за формиране, изграждане, ръководство, управление, използване и подготовка на  запасните и гражданите за защита на Отечеството и преодоляване на драстичното намаляване  на българските граждани с военна подготовка (запасни). И още нещо много показателно. Не се омаловажават промените в законовата уредба, които се правят в краткосрочен план, но… Тук ще цитирам текста от документа „Ако в рамките на един планиращ цикъл (4 години) този подход не даде търсените  резултати за окомплектоване на военновременните формирования със запасни, ще се наложи  да се търси широка обществена подкрепа за въвеждане на задължителна военна подготовка на  българските граждани съгласно чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България“. А тези четири години изтичат в началото на 2025 г.

Какво означава задължителна военна подготовка на гражданите?

Засега се споменават само варианти. Отрича се връщането на военната служба, каквато я познаваме преди 2008 г. Мисли се по въпроса, но, както казва служебният министър на отбраната Атанас Запрянов, това е работа за редовно правителство.

Тенденциите в страните от Европа, показват стремеж за търсене на подходящи форми за задължителна военна повинност. Тя може да бъде под формата на военна подготовка, военна или друга национална служба, както и някакъв вид комбинация между тях. В крайна сметка се търси приложим вариант на комбинирано адаптирано прилагане на задължителния и доброволния принцип на комплектоване на Въоръжените сили за мирно и военно време и за подготовка за отбрана.

Върху решаването на този проблем, обаче,

тежи големият некомплект в редовната армия.

Може и да са прави тези експерти, които смятат, че първо трябва да попълним вакантните длъжности във Въоръжените сили и след това да мислим за резерва. Тук се откроява недостигът от кандидати за курсанти, особено в НВУ „Васил Левски“. Ако тенденцията се запази, замисълът е да се търсят бакалаври и магистри от гражданските университети, които след кратка военна подготовка да получат лейтенантски пагони и длъжности във формированията.

Отлагането на решенията води до предложения, които срещат

разнопосочни обществени реакции.

Засега те са в рамките на военната наука. За справяне с текущия некомплект в дисертационния труд във Военна академия „Георги С. Раковски“ е предложен модел за набиране на „наемници“ по примера на  Френския и Испанския легион. Смята се, че целевата група за създаването на подобен тип формирование би била чуждестранни граждани, напускащи регионите,  които населяват поради различни причини – икономически, наличие на  конфликти и други. На тях следва да бъде осигурено обучение по  български език, базови военни познания, както и да им бъде предоставен  определен социален пакет.

Извършено е изследване на съществуващите военни и въоръжени  конфликти с фокус върху военните действия в Украйна, където участват  частните военни компании от двете страни на конфликта. Една от идеите е, че чрез наемането на  подобен тип професионални кадри би се намалил текущият некомплект, като  в същото време би се освободил и човешки потенциал в някои от секторите,  където съществува дефицит.

Друга разработка, публикувана в списание  „Сигурност и отбрана“ – научно издание на Националния военен университет „Васил Левски“, анализира възможностите и ограниченията, които съвременните частни военни компании (ЧВК) предоставят в рамките на военни операции. В първата част на изследването са разгледани същността, причините за тяхното възникване и развитие, а така също са представени и някои класификации от водещи специалисти в областта. Направен е преглед на юридическите и етичните въпроси, свързани с дейността на ЧВК и услугите, които предлагат, подкрепени с примери от международното законодателство и опита на част от най-големите потребители на частни услуги в лицето на САЩ, Русия и Китай. В заключение, чрез исторически препратки към изминали и настоящи въоръжени конфликти са представени обобщени модели за използване на ЧВК в подкрепа на военни операции.

Големият въпрос

е още в мирно време народните представители да гласуват законодателните решения, които да осигурят подготовката на гражданите за защита на отечеството. За съжаление те, депутатите        се задържат малко в парламента и не стигат до този проблем. Дори не успяха на обсъдят и приемат Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2023 г. Трябват и доста пари. Това е ясно.  Нужна е, обаче, обществена подкрепа. Но я няма адекватната информационна кампания от оторизираните органи.  Българският народ трябва да бъде убеден, че резервът, както и действащите военни формирования, се изграждат и развиват в интерес на неговата сигурност и на защитата на териториалната цялост на страната. Каузата трябва да бъде национална. Върху нея да бъде акцентът на отбранителната политика, а не в разпиляване на сили за оборване на едно или друго целенасочено или не мнение в някой сайт, което от само себе си няма да привлече внимание, ако българите са убедени в това, което прави държавата в интерес на отбраната.

Проблемът със задължителната военна подготовка на българските граждани има и

силен политически момент,

който може да се превърне в риск за бъдещото правителството и управляващото мнозинство, като цяло. Представете си, че се отиде на крайното решение за връщане задължителната наборна военна служба, независимо за колко време. Дори и в някакъв по-мек вариант.  Вероятността от такъв политически риск би могла да доведе до протакане на решението, както се случва в последните години. Или до нерешаването му, което би трябвало да притеснява всеки народен представител повече от целостта на неговава парламентарна група.