Войнишки или военен паметник?
11.07.2024 г.
Спирдон Спирдонов
В последно време, около конкурса за възстановяването на паметните плочи с имената на загиналите във войните от Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк от Първа пехотна софийска дивизия в района на НДК, имаше много изказвания. Прави недобро впечатление, че една част от взелите отношение дори не бяха се справили със Закона за военните паметници. Включително и в официално съобщение на Столична община се говори за войнишки паметник.
За справка на участниците в дискусията и вземането на решенията „Военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи от въоръжените сили, взели участие във война, водена от българската държава, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната и при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението, на българските граничари, загинали при охрана или отбрана на държавната граница, както и на участниците в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение. Военни паметници са и военните гробища, гробници, костници и мавзолеи“, казва Законът за военните паметници.
Терминът отговаря напълно на действителността, защото не само войници са загивали за свободата на България. Самото название „Архитектурен конкурс за идеен проект за възстановяване на Мемориала на загиналите войници от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк“ буди размисъл къде ще бъдат имената на загиналите офицери и подофицери. И второ, дали не трябва да се помисли колко е удачно да говорим за мемориал на загиналите от двата полка, след като законът борави с термина военен паметник.
И още един въпрос от дискусията, който се повдига често. Може ли възстановяването да бъде на друго място. Военните паметници на територията на Република България се запазват на местата, където се намират, гласи законът. Но допуска, че преместването е възможно само при доказване на градоустройствена необходимост или с оглед на оптималното експониране на паметника. По-паметливите знаят, че през 2000 г., по инициатива на Сдружението за възстановяване на войнишките паметници и Съюза на царските офицери, е разработен нов проект. Общината го одобрява и отпуска парцел в парка между хотел „Хилтън” и София Сити Център. Направена е дори първа копка, а мястото е отбелязано с гранитна плоча с надпис: "На това място ще бъде издигнат паметник на загиналите от Първи и Шести пехотен полк от Първа софийска желязна дивизия". Пари за паметника обаче така и не се намират.
Очевидно е, че ще продължаваме да очакваме най-вярното решение. Разбира се, освен Общината, законодателят е отредил роля и на Министерството на отбраната. Той е регламентирал, че ремонтни, консервационни, реставрационни и други дейности върху военни паметници, както и изграждането на нови паметници се извършват след информиране на министъра на отбраната, а за обекти със статут на културни ценности - по реда на Закона за културното наследство. Проектите за изграждане на нови военни паметници се изпращат на министъра на отбраната за съгласуване чрез областната комисия по военните паметници, която дава становище. И тук възниква нов въпрос. Законът не говори за възстановяване, а за реставрация. Съдържанието е същото - възстановяване на старинни произведения на изкуството и архитектурата със стремеж да се възвърне първоначалният им вид, но защо не се използва законовият термин.
